Р Е Ш Е Н И Е № 344 гр.София, 20 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ТОМА КОМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1137/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от адв. В. Л. - защитник на подсъдимия С. А. С., срещу въззивно решение № 16/13.06.2014 г. по ВНОХД № 23/2014 г. на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се съдържа твърдение за неправилно формирано на вътрешното убеждение на съда относно фактите от предмета на доказване, довело и до неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или връщане делото за ново разглеждане. Данните в подкрепа на касационните основания са следните: не е извършен задълбочен анализ на всички доказателства; сочи се, че вътрешното убеждение на съда не е изградено в съответствие с процесуалните правила; налице са неотстранени противоречия в събраните доказателства; съдът не е дал отговор на възраженията на подсъдимия по отношение на притежаваните от него имоти и защо не е отразил сделките с тях в декларациите, поради което са нарушени изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 246, чл. 303 и чл. 305, ал. 3 НПК, което е довело до нарушаване на правото на защита. За нарушения на материалния закон се претендира следното: не е разкрита правната характеристика на инкриминирания документ, неправилен е изводът, че молбата-декларация е от категорията на документи, удостоверяващи основание за получаване на материална облага; не е установена користната цел. Твърди се, че договорът за наем е напълно прецизен и той, наред с останалите документи към него, са основание за получаване на инкриминираните суми, а не декларациите, подадени от подсъдимия. Подсъдимият е имал предвид, че в декларациите се вписват имотите и сделките с тях в населеното място, където служи. Поради това неотразените в декларациите сделки са без правно значение за картотекирането на подсъдимия. Затова липсва и субективната страна на документната измама, тъй като подсъдимият не е имал намерение да заблуди когото и да е. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият С. С. не се явява, редовно призован. За него се явява защитникът му адв. В. Л.. Защитата поддържа касационната жалба по изтъкнатите в нея основания и доводи. Твърди, че не се доказва съставомерност на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК. Наказателното производство е проведено формално. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Подсъдимият съзнателно не е посочил истината в декларациите. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, СЪОБРАЗИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОПЛАКВАНИЯТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 16 от 08. 04. 2014 г., по нохд № 12/2014 г. на Пловдивския военен съд, подсъдимият - офицерски кандидат С. А. С. e признат за виновен в това, че: през периода 16.01.2006 г. до 20.02.2008 г. включително, във военно формирование 24490, [населено място], при продължавано престъпление на двадесет и шест пъти, се е ползвал от документи с невярно съдържание : три броя молби - декларации от дати - 2006 г., съответно - без конкретен ден и година и от 16. 04. 2007 г., и от 15. 10. 2007 г., по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 3 от 19. 08. 1998 г., подадени до жилищната комисия на горното формирование, в които в раздел ІV „Сделки с недвижими имоти” е декларирал невярното обстоятелство, че не е извършвал такива, а в действителност на 27. 10. 2005 г. е продал свой собствен недвижим имот : жилище-апартамент номер 5 /пети/, находящо се в [населено място], на [улица], както, и че на 04. 08. 2006 г. е продал още един свой собствен недвижим имот : апартамент № 21, находящ се в [населено място], на [улица]в жилищна сграда на блок № 2, вход „Г”, вследствие на което, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - компенсационни суми (пари) полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път, на основание заповеди на командира на военното формирование, в един общ размер от 1 430.00 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и вр. чл. 2, ал. 2 и на съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б” вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, е осъден на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки : - задължителна регистрация по настоящ адрес : [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител, два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е признат за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинението, да е извършил деянието през периода от 21.10.2005 г. до 27.12.2005 г. и да е получил, без правно основание, сумата от 165.00 /сто шестдесет и пет/ лева. Подсъдимият е осъден да заплати на Министерство на отбраната на РБ сумата от 1 430.00 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, определена на всеки дължим падеж от БНБ, считано от 20. 02. 2008 г., до окончателното й изплащане, а в полза държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 57.00 /петдесет и седем/ лева държавна такса, върху уважената част от иска, като отхвърлил иска, в останалата му част, до пълния предявен размер от 1 595 лева, като неоснователен. Съдът се разпоредил с приложените по делото веществени доказателства. Присъдата е потвърдена изцяло с решение № 16/13.06.2014 г. по внохд № 23/2014 г. на Военно-апелативния съд на Република България, образувано по въззивна жалба и допълнение към нея, от защитата на подс.С. С.. При касационната проверка съставът на Върховният касационен съд не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Като краен резултат, законът е приложен правилно. Преди всичко следва да се изтъкне, че касационна жалба е неаргументирана по отношение на твърдяните в нея касационни основания. Отделните части на изложението не разкриват в какво се състоят сочените нарушения; липсва конкретно съдържание на данните, които ги подкрепят. Описаните обстоятелства не са конкретизирани, поради което не се разбира как те се отнасят и как обосновават наличието на касационните основания. Не става ясно точно каква е целта и смисълът на тяхното изброяване. Отнесена към атакувания съдебен акт, жалбата е неоснователна. Събраните доказателствени източници безпротиворечиво са установили обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Фактическата обстановка е установена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички доказателства от значение за правилното решаване на делото. Не е вярно, че възраженията на подсъдимия не са обсъдени от контролната инстанция и не са взети предвид: подробен анализ е изложен на стр. 7, 8 и 9 от мотивите на въззивното решение. Затова, не са допуснати твърдяните нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. Голословно се твърди липсата на мотиви. Не е нарушено и правото на защита на подсъдимия , който е получил отговор на всички възражения и доводи във връзка със събирането проверката и оценката на доказателствените източници. Правилно въззивният съд е преценил, че деянието е доказано и законът е приложен правилно. Верни са изводите за осъществяване съставът на престъплението документна измама по чл. 212, ал.1, алт.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Чрез факта на използването на процесните документи с невярно съдържание , подсъдимият е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства в инкриминирания размер, с намерение да го присвои. Главният факт, който е установен в процеса, се свежда до установеното по делото неотразяване в декларациите, съгласно установения регламент в Наредба №3/1998 год. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министрество на отбраната ( обн.ДВ, бл.107 от 1998 год.), на трите сделки, евентуалното наличие на които се явява отрицателна предпоставка за картотекирането и получаването на компенсаторни суми в полза на дееца. Без неотбелязване на сделките в декларациите не би могло да се осъществи картотекирането на подсъдимия и получаването на компенсаторните суми. Единствената практическа полезна последица от картотекирането е именно получаването на компенсации. Не е спорно по делото, че именно с помощта на тези декларации подсъдимият С. е въвел в заблуждение съответните длъжностни лица от жилищната комисия и командира на военното формирование и е получил неследващи му се парични суми. Твърдяната от защитата на подсъдимия теза, че на деклариране подлежат само такива сделки, които са имали за предмет недвижимости, получени от Министерство на отбраната или се намират в мястото на службата на подсъдимия С., не намира подкрепа в доказателствата по делото и в установения регламент в Наредба №3/1998 год. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министрество на отбраната. Разпоредбата на чл.15, ал. 2 от цитираната наредба е ясна и категорична по съдържание и в нея подобно изискване не фигурира. Основанието за получаването на компенсационните суми не е единствено и само договорът за наем и придружаващите го документи. Договорът за наем е едно от изискванията във фактическия състав, чието възникване поражда правото на паричната компенсация. Първата предпоставка на сложния фактически състав е картотекирането на подсъдимия като нуждаещ се. Доказана е субективната страна на престъплението, тъй като подсъдимият лично е участвал както в сделките по прехвърлянето на собствените недвижими имоти, така и лично е подал документи за картотекиране, което обективира наличие на съзнаване на пряката и непосредствена връзка между подаването на декларациите с невярно съдържание, довело до картотекиране, предпоставящо неследващото се право на дееца да получи без правно основание чуждото имущество. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, настоящият състав на ВКС, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №16/13.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 23/2014 г. на Военно-апелативния съд на Република България. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :