2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София, 26.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4903 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, постановено на 21.05.2015г. по в.гр.д.№20694/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба на недвижим имот – апартамент №14, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между съсобствениците К. М. Б. и Н. Д. Ч. при равни квоти.
С определение №666/21.12.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК по въпроса дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че не е установено и доказано доколко дарението на сумата от 10400 щатски долара от нейните родители цели придобиване на апартамент за семейството, а не изключително за нея, както и че е установено сумата да е вложена за закупуването на процесния апартамент, след като е налице точно съвпадение на датите на придобиване на средствата, подписване на предварителен договор за покупка и изплащането на същата сума на продавача на апартамента. Поддържа, че е неправилен изводът на въззивния съд, че не е проведено доказване на произхода на средствата, с които е изплатена разликата до пълния размер на цената на апартамента, след като по делото е установено, че тя е придобила като лично имущество сумата 10400 щатски долара от майка си, чиято равностойност е 22335лв., а цената на придобития апартамент е в размер на 22200лв., т.е. по-ниска от размера на придобитите по дарение лични средства, без да се взема предвид и дарената сума от 3000лв., посочена в представената по делото декларация-разписка. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. М. Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не са представени доказателства да е налице влагане на лични средства на касатора при придобиването на процесния апартамент, че при сключването на договора и плащането на цената са присъствали само двамата бивши съпрузи /купувачи на апартамента/ и продавача, като в предварителния договор и в нотариалния акт е посочено, че цената по сделката /включително и капарото/ е платена в брой от двамата бивши съпрузи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
К. М. Балбанов е предявил срещу Н. Д. Ч. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент №14, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Производството е във фазата по допускане на делбата.
В обжалваното решение Софийски градски съд е приел, че процесният имот е съсобствен между съделителите при равни квоти. Прието е, процесният апартамент е придобит по време на брака на страните, сключен на 25.10.1998г. и прекратен с развод с влязло в сила решение от 21.03.2013г. по гр.д.№417/2013г. на Пазарджишкия районен съд, с договор за покупко-продажба от 31.05.2000г., обективиран в н.а.№12, том I., дело 417/2000г. за цена от 22 200лв.
Прието е, че от показанията на свидетелите Е. Ч. и М. К. /майка и вуйна на Н. Ч./ е изяснено как майката е предала на ръка на дъщеря си сумата 10400 щатски долара, както и че точно тази цена е вписана в предварителния договор от 02.05.2000г., въз основа на който е сключен окончателния договор за покупко-продажба от 31.05.2000г. Предвид съвпадащите гласни доказателства е възприета и подписаната от свидетелките и съделителя Н. Ч. декларация-разписка от 10.05.2000г. в частта, според която получената сума е дарена на ответницата за покупка на апартамент.
Прието е обаче, че декларацията-разписка като частен документ не следва да се кредитира в частта, според която дарението се прави с цел и при условие сумата да бъде използвана от Н. Ч. за закупуване на апартамент в София, доколкото частният документ, изходящ от страната и нейни близки, трети на спора лица, по смисъла на чл.180 ГПК съдържа изгодни за издателя факти и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, а удостоверените в него и оспорени факти подлежат на пълно доказване с преки доказателствени средства, каквото доказване е прието, че не е успешно проведено.
Прието е, че от свидетелските показания се установява дарствено намерение на майката на съделителката, но не и доколко то цели придобиване на апартамент за семейството, а не изключително за нейната дъщеря. Прието е, че недоказано е останало и намерението на страните по дарението и на бившите съпрузи съделителката Н. Ч. да придобие апартамента за себе си чрез лично дарени й средства, без съпругът К. Б. да има воля за общ принос, както и че не са представени каквито и да било доказателства именно дарената сума да е действително вложена в покупката на делбения имот, т.е. че не е проведено доказване за характера на средствата за придобиване на апартамента именно като дарени на съделителката Н. Ч.. С оглед на това е прието, че не е оборена презумпцията за съвместен принос при придобиването по чл.19, ал.1 СК/отм./, а щом не е установено пълно, нито частично преобразуване на лично имущество на съпругата при придобиването по смисъла на чл.21, ал.1 и 2 СК/отм./, то делбата следва да бъде допусната при равни квоти.
По въпроса дали дареното от родителя на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи практиката на ВКС е непротиворечива и трайно установена. В представеното с изложението решение №222/24.06.2011г. по гр.д.№982/2010г. на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение : ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл.20 СК от 1985г. и аналогичния чл.22, ал.1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. В същия смисъл е и становището, изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №81/15.03.2011г. по гр.д.№172/2010г. на Второ ГО на ВКС, както и в решение №279/15.07.2010г. по гр.д.№529/2009г. на Първо ГО на ВКС.
Настоящият състав приема, че поставения на разглеждане спор по настоящето дело не налага отклоняване от разрешението, дадено в трайно установената практика на ВКС.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
След като по делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит по време на брака на съделителите посредством възмезден придобивен способ /договор за продажба, сключен на 31.05.2000г./, правилно въззивният съд е приел, че за да се приеме, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23, ал.1 и 2 СК , като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот, т.е. че е необходимо доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.
В противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от 1985г. и аналогичния чл.22, ал.1 от сега действащия СК въззивният съд е приел, че дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението, е дарение и за двамата съпрузи. С оглед установените по делото факти /намерение на родителите на Н. Ч. да надарят своята дъщеря със сумата 10400 щатски долара, получени от продажбата на техен недвижим имот, както и със сумата 3000лв. техни лични спестявания и изразена само от Н. Ч. воля да приеме дарението/ следва да се приеме, че сумата е дарена само на нея и представлява нейно лично имущество. Доколкото обаче по делото не е установено по категоричен начин цената на процесния апартамент да е била платена именно с дарената на Н. Ч. сума, за правилен следва да се приеме крайният извод на въззивния съд, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос не е оборена, особено след като по делото е установено от показанията на свидетелите С. и Б., че съделителят К. Б. е получил през месец май, 2000г. /непосредствено преди закупуването на апартамента/ 1250лв. от брат си и 9000лв. от баща си, предназначени за закупуването на този недвижим имот. Към момента на придобиване на собствеността и двамата бивши съпрузи са разполагали със средства, предоставени им от техните родители, поради което и при липса на доказателства за заплащане на цената на апартамента само и единствено със средства, дарени на единия съпруг, следва да се приеме, че е налице съвместен принос при придобиването.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обосновава неговата неправилност, правилен е крайният извод, че установената в чл.21, ал.3 СК презумпция не е опровергана и делбата следва да бъде допусната при равни квоти, поради което по реда на чл.293, ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, постановено на 21.05.2015г. по в.гр.д.№ 20694/2014г.
ОСЪЖДА Н. Д. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на К. М. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], ап.8 сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|