О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 72/13.02.2017 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав: Председател: Маргарита Соколова Членове: Гълъбина Генчева Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3471 по описа за 2016 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3137/ 2016 г. по гр. д. № 8959/ 2015 г. в частта, с която Софийски градски съд, след съответно изменение на решение № I-35-121/ 21.01.2014 г. по гр. д. № 20292/ 2010 г.: · отхвърля иска на Т. Г. К. срещу Столична община с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата над 4 063. 55 лв., за която искът е бил уважен с необжалваната (влязла в сила) част от първоинстанционното решение, до пълния предявен размер от 20 461 лв. – доход от наем за отдавания във възмездно ползване съсобствен апартамент в [населено място] в периода 12.05.2000 г. – 30.11.2008 г. и · отхвърля иска на Столична община срещу Т. Г. К. с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС г. за сумата над 6 017. 00 лв. до сумата от 7 617. 84 лв., до който искът е бил уважен с обжалваната (вече влязла в сила) част от първоинстанционното решение – това, с което Столична община е обедняла, а Т. К. се е обогатила поради лично ползване на апартамента в периода 03.09.2009 г. – 29.05.2013 г. Решението обжалва Т. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС по въпроси за неговата правна квалификация в хипотезата, в която съсобственик претендира от друг съсобственик сума в обезщетение на пропуснатите ползи от това, че чрез издаване на незаконна заповед по чл. 65 ЗОбС, е бил лишен от доход на база пазарния наем на апартамента, когато ответникът е издателят на заповедта и за възможността по този иск да му бъде пресъдена сума, представляваща част от получения наем, който е по-нисък от пазарния; за компетентния съд и за надлежния ред, по който тази претенция следва да бъде разгледана и за възможността при разглеждането на този иск от гражданския съд съсобственикът да получи от съсобственика разликата между уговорения и пазарния наем, когато последният е по-висок. Касаторът счита повдигнатите въпроси обуславящи въззивното решение. По процесуалноправните обосновава допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, а по материалноправния – на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, включително с довода, че въззивното решение противоречи на ТР № 7/ 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и по насрещния иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС с довода, че по него повдигането на самостоятелни въпроси е ненужно, доколкото и насрещният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е следвало да бъде разгледан от административния съд поради връзка на обусловеност с първоначалния. По същество се оплаква, че решението е недопустимо (разгледано от некомпетентен съд и по непредявен първоначален иск), евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Столична община е на становище, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е допустимо и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, в границите на срока по чл. 283 ГПК и при всички други предпоставки за нейната редовност и допустимост. Макар повдигнатите от касатора въпроси да обосновават въззивното решение по частично уважения първоначален иск, допълнителните основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните: Процесуалноправните въпроси намират обяснение в това, че своя иск касаторът предявява първоначално пред административен съд (АССГ). Касаторът е обосновал качеството си на кредитор по вземането за сумата 20 461 лв. с твърденията, че ответникът по касация, който е другият съсобственик на апартамента, му нанася вреда, която следва да се определи на база пазарния наем на апартамента за периода 12.05.2000 г. – 30.11.2008 г. Компетентността на административния съд касаторът е извел от твърденията, че вредата е по причина на незаконната заповед на кмета на Столична община, с която на основание чл. 65 ЗОС апартаментът е бил иззет от касатора. С определение № 1353/ 28.04.2010 г. по адм. д. № 7723/ 2009 г. АССГ приема, че делото е в компетентност на гражданския съд, доколкото от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ изключение не произтича, прекратява производството и го изпраща на Софийски районен съд. Софийски районен съд приема своята компетентност по правния спор обоснована, като приема за съвместно разглеждане и насрещен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за сума в размер от 9 290 лв. - това, с което ответникът по касация е обеднял поради това, че в следващ период и след получена писмена касаторът е ползвал лично съсобствения апартамент. Като резултат от двете решения, постановени съответно от първата и въззивната инстанция, предявеният от касатора иск е квалифициран по чл. 30, ал. 3 ЗС и е уважен частично, като ответникът по касация е осъден да заплати сума в размер от 4 063. 55 лв. – част от получения доход от наем за отдаването на апартамента като общински имот в периода 12.05.2000 г. 30.11.2008 г., съответстваща на притежаваните от касатора 15 297/ 23 101 ид. части от правото на собственост. Частично е уважен и насрещният иск, като на основание чл. 31, ал. 2 ЗС касаторът е осъден да заплати сумата 6 017. 00 лв. – това, с което ответникът по касация е обеднял поради това, че в периода 03.09.2009 г. до 29.05.2013 г. след писмена покана касаторът е ползвал съсобствения апартамент лично. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обосновавайки своята компетентност да разгледа делото по първоначалния иск, въззивният съд е приел, че когато съсобственик твърди, че друг съсобственик го е лишил от доход от общата вещ (наем) и му дължи вземане за стойност със съдържание (размер) съответно на притежавания дял в съсобствеността, искът намира правната си квалификация в чл. 30, ал. 3 ЗС, а чл. 14, ал. 1 ГПК го поставя в компетентност на общия (гражданския) съд. Приел е също, че исковата молба съдържа част, която няма значение за подведомствеността на делото и за точната квалификация на иска. Заповедта по чл. 65 ЗОбС, макар и издадена от ответника, не е причина за пропуснат доход (претърпяна загуба), а правото на касатора да получи част от гражданските плодове на съсобствения имот произтича от чл. 30, ал. 3 ЗС. Третирал е тази част на исковата молба като неписана (без значение за релевантните факти), а искането на касатора да получи обезщетение за вреди като предложена от него квалификация на предявения иск, който въззивният съд е отказал да сподели. Такава е и константната практика на Върховния касационен съд, цитирана във въззивното решение. Разглеждането на тези искове между съсобственици гражданският съд провежда в изпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1 ГПК, като ги квалифицира под състава на вземането от неоснователно обогатяване от чл. 30, ал. 3 ЗС. Точната квалификация на иска е (служебно) задължение на сезирания съд, а частта от исковата молба, която съдържа твърдения по неотносими факти, е негодна да обоснове подведомственост на специален (административен) съд. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол по повдигнатите процесуалноправни въпроси по частично уважения първоначален иск. Повдигнатият материалноправен въпрос намира обяснение в отказа на въззивния съд да присъди по този иск дохода, който касаторът не е реализирал, като го определи на база пазарния, а не получения от ответника по касация наем на апартамента, въпреки събраните доказателства, че в релевантния период пазарният наем е бил по-висок. Същият въпрос е бил поставен и пред въззивния съд като оплакване, че с първоинстанционното решение съдържанието на неговото вземане е определено погрешно (в размер, под дължимия). Въззивният съд е приел оплакването за неоснователно, като е посочил, че не съзира възможност по така предявения иск да пресъди различен размер на вземането от неоснователно обогатяване. Следователно повдигнатият материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но по него настоящият състав на Върховния касационен съд намира за изключени сочените от касатора допълнителни основания за допускане на касационния контрол. С ТР № № 7/ 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/ 2012 г. ОСГК на ВКС извърши нормативно тълкуване на понятието „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, като изключи възможността вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС да възникне от събирането на доходи и граждански плодове на общата вещ. Разгледаният и частично уважен първоначален иск е с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС, а противоречие между обжалваното решение и тълкувателния акт е невъзможно. Следователно основанието от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е осъществено. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че разпоредбите на чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59 ЗЗД са точни и ясни, а това изключва и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Чл. 30, ал. 3 ЗС не допуска съдържанието на вземането от неоснователно обогатяване с кредитор съсобственика, лишен от гражданските плодове от общата вещ, да се определи на база, различна от дохода, който другият собственик е получил, отдавайки вещта под наем. Чл. 30, ал. 3 ЗС е искът, който изравнява неоснователното разместване на благата в хипотезата, в която съсобственикът не получава от съсобственика си съответната на своя дял част от гражданските плодове на общата вещ. Нарочната (специална) правна уредба на тази група обществени отношения изключва състава на вземането, предвидено в чл. 59 ЗЗД, който е субсидиарен. П. преглед на правната уредба изключва всяка възможност чрез иск по чл. 30, ал. 3 ЗС съсобственикът да получи разлика между уговорения и пазарния наем, когато последния е по-висок, а категоричността на тълкувателните изводи – основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по първоначалния иск по повдигнатия материалноправен въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира тази възможност за изключена и по насрещния иск. По него самостоятелен правен въпрос (процесуален или материалноправен) касаторът не повдига, като поставянето на иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС в подведомственост на общия (граждански) съд е правило, от което обективното ни процесуално право не извежда изключение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати сумата 100 лв. – минималният размер на възнаграждението за представителството на ответника по касация от юрисконсулт пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № I-35-121/ 21.01.2014 г. по гр. д. № 20 292/ 2010 г. на Софийски градски съд в обжалваните части. ОСЪЖДА Т. Г. К. ЕГН [ЕГН] да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.