4 Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 11.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 1662/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжен съюз на Т., [населено място] срещу въззивно решение № 308 от 14.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3389/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2823 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 4975/2013 г. на Пловдивски районен съд, ХІІ г. състав в частта, с която по иск на Трудово-производителна кооперация на инвалиди „П. май”, [населено място] с правно основание чл.58 ЗК е отменено решението по т.1 от дневния ред на Общото събрание на Окръжен съюз на Т., [населено място], проведено на 15.06.2012 г. за освобождаване на ищеца от членство в ответния съюз. В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно. С определение № 484 от 19.08.2015 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос императивен или диспозитивен е характерът на нормата на чл.7, ал.2 ЗК, с която се дава право на членовете на дадена кооперация да членуват и в други кооперации и недействителна ли е поради противоречието й със закона разпоредба в устава на кооперацията /съюза/, която не допуска едновременното участие на техни членове в други сродни и национални структури”, като е счетено, че по този въпрос е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът Т. на инвалиди „П. май”, [населено място] оспорва касационната жалба в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор и в писмените си бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от Т. на инвалиди „П. май”, [населено място] иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на приетото на 15.06.2012 г. от ОС на ответния Окръжен съюз на Т., [населено място] решение, с което е освободена от членството си поради нарушаване на чл.9, ал.2 от Устава, според която членовете на ОС на Т. нямат право да бъдат членове на сродни регионални и национални структури. Материалната незаконосъобразност на оспореното решение е обоснована с нищожността на чл.9, ал.2 от Устава, приет с изменението му от 14.07.2011 г. като противоречащ на Закона за кооперациите, както и че прекратяването на членството му е извършено в нарушение на изчерпателно предвидените в чл. 12 ЗК основания. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск по чл.58, ал.1 ЗК, въззивният съд споделил направените с него правни изводи, че ищецът не е допуснал нарушение на Устава, тъй като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 противоречи на друга норма от ЗК - чл.7, ал.2, според която едно лице може да членува в повече от една кооперация. Изложено е , че след като законът дава възможност на един правен субект да членува в повече от една кооперация, то е недопустимо в устав на кооперация да бъдат задължавани настоящи или бъдещи членове да се лишат от тази законова възможност. Счетено е, тъй като именно нарушаването й е послужило като основание за освобождаването на ищеца като негов член поради едновременното му членство в Националния съюз на Т. – София, то това решение е незаконосъобразно и правилно е било отменено от първоинстанционния съд. Касационната жалба е основателна. Неправилно и двете съдебни инстанции са приели за недопустимо чрез устава принудително да бъде забранявано на членовете на дадена кооперация да членуват паралелно и в друга такава правноорганизационна форма, след като законът им дава това право – чл.7, ал.2 ЗК. С оглед на правно-логическото й съдържание, тази норма следва да се квалифицира като оправомощаваща, доколкото с нея е дадена възможност на правния субект да членува в повече от една кооперация, но дали това поведение ще бъде упражнено от него зависи от собствения му интерес. От това следва, че посочената норма няма императивен характер и поради свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), няма пречка тя да бъде дерогирана чрез въвеждане на ограничения в отклонение от установеното с нея субективно право на лицата, членуващи в кооперацията. Доколкото уставът представлява многостранен договор и отразява волята на член-кооператорите, с приемането на тази уставна клауза тя става задължителна за всеки един от тях – чл.10, ал.1 ЗК. По изложените съображения отговорът на поставения правен въпрос, който се дава от състава на ВКС е в следния смисъл: Нормата на чл.7, ал.2 ЗК е оправомощаваща, а не императивна и няма пречка тя да бъде дерогирана чрез приемане на уставна клауза, ограничаваща правото на членуване в повече от една кооперация. При така приетият отговор на поставения в определението по чл.288 ГПК въпрос следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от него, поради което се явяват основателни направените в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от него решение. Ето защо то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1, пр. второ ГПК и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго от ВКС, с което предявеният иск по чл. 58 ЗК за отмяна на атакуваното решение на ОС на Окръжен съюз на Т., [населено място] от 15.06.2012 г. за освобождаването на ищеца от членство в ответния съюз на Т. да се отхвърли като неоснователен. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 308 от 14.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3389/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2823 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 4975/2013 г. на Пловдивски районен съд, ХІІ г. състав в частта, с която на основание чл.58, ал.1 ЗК е отменено решението на Общото събрание на Окръжен съюз на Т., [населено място], отразено в протокола от 15.06.2012 г. за освобождаване на Т. „П. май”, [населено място] от членството й в ответния съюз, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Т. „П. май”, [населено място] предявен срещу Окръжен съюз на Т., [населено място] за отмяна на решението на Общото събрание на кооперацията, проведено на 15.06.2012 г. за прекратяване на членството й в кооперацията. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: