Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 05 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2036/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 855/13г. по описа на РС-Сливен и изменение на постановената по него присъда, касаеща Р. Р., като на основание чл.64 от НК същият бъде освободен от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и настанен във възпитателно училище-интернат или му се наложи друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН. В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при одобряване на споразумението, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл.64 от НК, след като са били налице предпоставките за това. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането и моли за уважаването му. Счита, че както към момента на постановяване на първоинстанционната присъда, така и към настоящият момент са налице предпоставките за приложението на чл.64 от НК. Адвокат М., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения Р., намира искането на Главния прокурор за основателно, поради което моли за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане в частта относно наказанието, тъй като по отношение на подзащитния му следва да се приложи разпоредбата на чл.64 от НК. Осъденият Р. Р. моли за уважаване искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената от първоинстанционния съд присъда е влязла в сила, като не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 585 от 24.06.2013г., постановена по нохд №855/13г., Сливенският районен съд е признал подсъдимия Р. И. Р. за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.63, ал.1,т.3 от НК, като му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а от НК наложеното наказание е намалено след редукцията от 1/3 на четири месеца лишаване от свобода, като е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим в ПД”Бойчиновци”. На основание чл.25 от НК на подсъдимия Р. е било определено едно общо наказание по нохд № 783/12г. и по нохд №1308/12г. и двете по описа на РС-Сливен, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца. На основание чл.25, ал.4 от НК, съдът е привел в изпълнение така определеното общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален общ режим в ПД”Бойчиновци”, отделно от наказанието по горепосочената присъда. От свидетелството за съдимост на осъдения Р. е видно, че извън двете дела, по които са били кумулирани горепосочените наказания, са налице още три осъждания по нохд №№1778/11г., 1866/11г. и 345/12г., всичките по описа на РС-Сливен, като и по трите дела са му били наложени наказания пробация с различни пробационни мерки. Деянието по нохд № 855/12г. е извършено на 19.12.2012г. Същото се явява осъществено в изпитателните срокове на двете условния осъждания, по които е било извършено групирането. Осъденият Р. Р. е роден на 17.02.1997г. и към настоящият момент е все още непълнолетен. При горните констатации съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК по отношение на определеното наказание от четири месеца лишаване от свобода, тъй като са налице законовите предпоставки за това-определеното на непълнолетния Р. наказание лишаване от свобода е по-малко от една година и неговото изтърпяване не е отложено по чл.66 от НК. Също така не са налице условията на чл.64, ал.3 и ал.4 от НК, които изключват приложението на ал.1 на този текст. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3 от НК, правилото на ал.1 не се прилага: а) когато непълнолетният е извършил престъплението по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода и б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие. Тези ограничения в случая не са налице, тъй като Р. е непълнолетен, както към момента на влизане в сила на присъдата, така и към настоящият момент. Престъплението по нохд №855/13г. по описа на РС-Сливен е извършено в изпитателния срок на две предходни осъждания, с наложени наказания лишаване от свобода, но изпълнението на тези наказания е било отложено на основание чл.69, вр. чл.66 от НК. Нормата на чл.64, ал.4 от НК визира, че правилото на ал.1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато а)неговият срок не е по-малък от шест месеца или б)деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода. Безспорно осъждането по нохд № 855/13г. е повторно по отношение на Р., но това не изключва приложението на правилото по алинея първа, тъй като посочените ограничения в ал.4 следва да са едновременно налице. В случая наложеното наказание е за срок по-малък от шест месеца. При тези съображения, разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК следва да намери приложение, относно наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от четири месеца, във връзка с което е и искането на Главния прокурор. Независимо от това, за пълнота е необходимо да се посочи, че тази разпоредба е неприложима досежно определеното общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, тъй като са налични предпоставките на ал.4 на цитирания текст. Деянията по двете дела, по които е извършено групиране, са осъществени при условията на повторност, а определеният общ срок на наказанието лишаване от свобода не е по-малък от шест месеца. Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че са налице основния за възобновяване на наказателното производство по нохд № 855/13г. по описа на РС-Сливен само досежно осъдения Р. Р., за да се приложи разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК. Това следва да бъде направено от настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е свързано с освобождаване от наказателна отговорност и преминаване към мерки по ЗБППМН, което е в полза на осъдения. По отношение на осъдения Р. следва да бъде постановено настаняване във възпитателно училище интернат, а не друга възпитателна мярка, предвид данните, касаещи съдебното му минало-три присъди с наложени наказания пробация и едно осъждане с ефективно наказание от осем месеца лишаване от свобода. Извършените от Р. до момента шест престъпления са във времеви период от две години /деянията са осъществени от м.май 2011г. до м.декември 2012г./, като началото е непосредствено след навършване на непълнолетие, което сочи на една престъпна упоритост, при която целите и на двете превенции биха се постигнали само с настаняването му във възпитателно училище-интернат, а не с друга възпитателна мярка. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 855/13г. по описа на Районен съд-Сливен само по отношение на Р. И. Р.. ИЗМЕНЯВА присъда № 585/24.06.2013г., постановена по горното дело, само в частта, касаеща наложеното на Р. Р. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание от четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.64, ал.1 от НК го освобождава от изтърпяването му и го НАСТАНЯВА във възпитателно училище-интернат. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: