5 Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 07 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 571/2016 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от защитника на подсъдимия В. С. Д.-адв.Р. срещу въззивна присъда №3 от 20.01.2016 г.,постановена по внохд №269/2015 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл.346 ал.1 т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон в допълнението към жалбата се обосновава с липсата на годни и достатъчни по обем доказателства за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Твърди се ,че не е налице нито един от елементите на престъпния състав по чл.144 ал.3 от НК,тъй като подсъдимият Д. не се е заканил с убийство на К., като в тази насока са единствено данните, съобщени от св.К. ,който е заинтересован, а и показанията му са противоречиви, поради което не следва да се възприемат безкритично. На следващо място се посочва ,че дори и да се приеме ,че инкриминираните думи са били изречени от подсъдимия,то те не са могли да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата, както и ,че не е съществувала каквато и да е било вероятност от нейното реализиране. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебното заседание пред ВКС, адв.Р.- защитник на подсъдимия моли да бъде отменена въззивната присъда по съображенията и на основанията, посочени в касационната жалба и допълнението към нея. Повереникът на частния обвинител Г. К.-адв.Т. счита жалбата за неоснователна и моли решението на Окръжен съд-Кюстендил да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият и жалбоподател В. С. Д. , редовно призован не се явява пред Върховния касационен съд, поради което не взема становище по жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, и в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №5 от 22.01.2015 г.,постановена по нохд №822 /2012 г., Районен съд-Дупница е признал подсъдимите С. С. Г., В. С. Д. и С. В. Д. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Със същата присъда подсъдимият В. С. Д. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по обвинението му по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК, а подсъдимият С. С. Г. –оправдан по обвинението по чл.143 ал.1 от НК. По протест на прокуратурата, пред Кюстендилски окръжен съд е било образувано внохд №269/2015 г.,приключило с нова въззивна присъда №3 от 20.01.2016 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена в оправдателната й част относно В. С. Д. за престъпление по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК, като вместо това подсъдимият В. Д. е признат за виновен за това ,че на 01.01.2012 г.,около 18 часа, в м. „местност“ в землището на [населено място], /област/ се е заканил с убийство на Г. С. К. ,заявявайки му: „че те вържем за дърво, докато изсъхнеш на него и умреш“ и „те тука те утепах“ и тази закана е могла да възбуди основателен страх у същия от осъществяването й ,поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. С въззивната присъда е била потвърдена първоинстанционната присъда в останалата й част. Възможният предмет на касационен контрол е единствено осъдителната част от въззивната присъда, към която е била насочена и касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция е анализирала критично събраните по делото доказателствени източници ,на които е дала вярна оценка.Доказателствата и доказателствените средства са били подложени на внимателна преценка както с оглед процесуалната им годност,така и предвид възможността на базата на тях да се обосновават изводи за обстоятелствата,включени в предмета на доказване. Не се констатира превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата. Установените от съда противоречия в показанията на св.К. са били отстранени чрез предвидените в закона способи. Кюстендилският окръжен съд е изложил убедителни съображения във връзка с кредитирането на обвинителните доказателства и е направил правилен извод за това ,че те обосновават извършване на деяние по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и неговия автор. Твърдението на защитата, че единствено показанията на св.К. са в подкрепа на обвинителната теза, не се възприема от настоящата инстанция. На страница 5 от мотивите на окръжния съд са изложени подробни съображения, свързани с проверката за достоверност на неговите показания от други доказателствени източници ,каквито са показанията на свидетелите М., М., К., Ш., Р., Н. и П.. Действително част от съобщените от св.П. и полицейските служители свидетелите Р. и Н. факти имат производен характер. В случая обаче няма забрана за ползването на тези производни доказателства, доколкото те са част от изключенията на забраната, понеже служат за проверка на първични доказателства, каквито са данните, съобщени от св.К.. Показанията на свидетелката М. за състоянието на пострадалия,в което той се е намирал след избягването му от джипа и влизането му в магазина, не следва да бъдат разглеждани самостоятелно ,а в контекста на цялостната ситуация. Тези показания ,наред със съобщеното от свидетелите К. , Ш. и М. потвърждават информацията, предоставена от св.Г. К. и обосновават нейната достоверност и надеждност. Всички те лично са възприели джипа, в който се е намирал Г. К., обстоятелството, че от него са слезли множество лица в нетрезво състояние/6-7човека/, сред които и подсъдимия В. Д. ,че тези лица са направили опит да качат в превозното средство св.К., че пострадалият К. е избягал от джипа и се е скрил в магазина, че развилата се ситуация е във връзка с кражба на ламарина,чиито собственик е подсъдимия и според когото участие в кражбата имат свидетелите К. и К.. В тази насока не следва да бъдат подминавани и показанията на свидетелите М., К. и Ш. за това ,че известно време преди пристигането на джипа пред магазина, братът на подсъдимия В. Д.- С. Г. / едно от лицата в джипа/ се е интересувал от пострадалия К. и го е търсил. Корелативната връзка на съдържащите се в коментираните гласни доказателствени източници данни по отношения на събития, случили се преди и след деянието с информацията, съобщена от Г. К. за тях, по недвусмислен начин подкрепя обективността и на изложените от последния съставомерни факти. При установената от въззивния съд фактическа обстановка,материалния закон е бил приложен правилно. Поведението на подсъдимия В. Д. се субсумира под състава на престъплението по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Защитата твърди ,че дори и да се приеме ,че подсъдимият е отправил инкриминираните му думи ,то те не могат да възбудят основателен страх у пострадалия от осъществяване на заканата.Съгласно разрешенията ,дадени в ТР №53 /1989 г. по н.д. №47/89 г. на ОСНК, не е необходимо лицето,по отношение на което е отправена заканата за убийство действително да се е изплашило,а само да съществува основание,че заканата би могла да се осъществи. В конкретния случай , заканата е изречена от подсъдимия в присъствието на още няколко враждебно настроени лица /общо седем/, след като Г. К. по измамлив начин е бил мотивиран да се качи в чуждото превозно средство; заканата е изречена извън населено място ,в безлюдна местност , в тъмната част на денонощието, от лице в нетрезво състояние-все обстоятелства налагащи извод, че заканването от страна на подсъдимия би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По настоящото дело,заканата изречена от подсъдимия не само е могла да възбуди ,но и реално е възбудила основателен страх у св.К.,като в тази насока са налице убедителни гласни доказателства. Посоченото по-горе Тълкувателно решение е категорично, че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо деецът към момента, в който отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на това решение.В този смисъл твърдението в жалбата, че тъй като не е съществувала каквато и да е вероятност от осъществяване на отправената закана, престъплението е несъставомерно, не се споделя от настоящият касационен състав. Подробни са и съображенията на Кюстендилски окръжен съд относно субективната съставомерност на деянието, отразени на л.7 от мотивите и поради тяхната изчерпателност ВКС не намира за необходимо да ги преповтаря. В касационната жалба липсва оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Ето защо, това касационно основание не подлежи на коментар. Предвид горното, настоящата инстанция не намира да е допуснато нарушение на закона при постановяването на въззивната присъда в атакуваната й част, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №3 от 20.01.2016 година , постановена по внохд №269/2015 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/