Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
5364_16_opr274al3_129gpc_return_yО П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С., 20.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5364 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. Г. И. срещу определение от 04.11.2016 г. по частно гражданско дело № 485 /2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта му, с която се потвърждава разпореждане от 31.08.2016 г. по гр.д. 1081 /2016 г. на районен съд Д. за прекратяване на производството за делба в една част.
Насрещната страна С. Н. К. не е подал отговор.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че преценката на първоинстанционният съд за нередовност на исковата молба и за предпоставките на чл.129,ал.3 ГПК е правилна поради следното:
Предявеният иск по чл.34 ЗС е за съдебна делба на 1 /3 ид.ч. от дворно място, заедно с построени в него сгради с твърдение за равни части между страните, които са бивши съпрузи. В исковата молба и в молбата – уточнение, подадена след дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищцата не е посочила собствениците на останалите 2 /3 ид.ч. от дворното място и на останалите сгради, поради което въззивният съд приема, че не е отстранила указаните нередовности. В делбеното производство участието на всички съсобственици е задължително: т.1 от ППВС № 4 /30.10.1964 г, постановява, че страни в производството за делба са всички сънаследници (съсобственици). Непосочването на останалите съсобственици прави невъзможно конституирането им като страни в производството по съдебна делба. Неоснователен е доводът в частната жалба, че с обжалваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора. Неоснователно е и позоваването в молбата – уточнение на т.1,б.е от ППВС № 2 /04.05.1982 г., която постановява, че може да се иска съдебна делба на една от сградите, построени в един парцел, между съсобствениците в тази сграда. Приетото в посоченото ППВС е неприложимо, доколкото в случая се иска делба на 1 /3 ид.ч. от дворното място, в които има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Правилно районният съд е приел, че при липса на оборване чрез надлежни доказателства, установяващи изключителна собственост върху постройките, остава приложима презумпцията на чл.92 ЗС и се приема, че същите се притежават от ищцата и ответника в съсобственост с други лица.
Касационно обжалване следва да се допусне по тази част от обжалваното определение, която се отнася до иска за делба на жилищната сграда и припадащите и се идеални части от дворното място, по правния въпрос, уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : Дали е допустима делба на една от няколко сгради в дворно място (урегулиран поземлен имот), заедно с припадащите на сградата идеални части от дворното място, които представляват общи части и съответно дали е редовна искова молба за съдебна делба, с която се иска делба на една от няколко сграда в дворно място (урегулиран поземлен имот), заедно с припадащите и се идеални части от дворното място, които представляват общи части, или такава искова молба е нередовна и за отстраняване на нередовностите ищецът следва да посочи останалите собственици на дворното място и собствениците на останалите сгради, построени в дворното място и правата им (делбените им части).
Въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с приетото с т.1,б.”е” от ППВС № 2 /04.05.1982 г. в частта му, с която е прието, че може да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда и че в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.
От значение е дали се иска делба на отделен обект на собственост, заедно с припадащите му се идеални части от общите части.
От изложеното следва, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е прекратено производството по иска за делба на жилищната сграда и принадлежащите и идеални части от дворното място.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на останалата част на определението, с което е прекратено производството по отношение на стопанските сгради, за които не са изведени обуславящи въпроси, тъй като за тях не се твърди от ищеца, че са самостоятелни обекти на собственост, нито че са принадлежности на жилищната сграда, от което следва, че са принадлежност към дворното място, чиято делба обаче не се иска, нито са посочени всички негови съсобственици.
По основателността на жалбата:
При дадения отговор на правния въпрос следва извод, че за редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да сочи кои са съсобствениците на обекта на собственост, чиято делба иска (и чрез какъв правен способ са придобили собствеността).
От изложеното следва извод, че исковата молба не е нередовна в частта и, с която се иска делба на жилищна сграда, заедно с принадлежащите на жилищната сграда идеални части от дворното място – 1 /3, за които се твърди, че са съсобствени само между страните по делото и е посочен придобивният способ – възмездна сделка, извършена по време на брак, който по-късно е прекратен.
Съответно разсъжденията за приращение са необосновани (при ясни твърдения за друг придобивен способ, подкрепени и с доказателства), а указанията за отстраняване на нередовности са незаконосъобразни, както и определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния за прекратяване на производството по делото в тази част.
От изложеното следва, че частната жалба е основателна в частта, която е допусната до касационно обжалване, в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частният жалбоподател не е направила изрично искане за присъждане на разноски и не е представила списък за разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат. Насрещната страна също, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 04.11.2016 г. по частно гражданско дело № 485 /2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в частта му, с която се потвърждава разпореждане от 31.08.2016 г. по гр.д. 1081 /2016 г. на районен съд Д. за прекратяване на производството за делба по отношение на жилищна сграда и припадащите и се 1 /3 идеални части от дворно място.
В тази част връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 04.11.2016 г. по частно гражданско дело № 485 /2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.