Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 415                                                        Гр.София, 26 октомври 2009 г.                                                                                           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и първи октомври,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  И в присъствието  на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.О.Х.Д.442/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на възобновяването по силата на разпоредбата по чл.422, ал.1,т.5 НПК. Постъпила е жалба, приета от ВКС като искане за възобновяване, от осъдения Г. Н. Й.. С протоколно определение от 18.02.09 г. по Н. О. Х. Д. БП 887/09 г.по описа на РС-Пловдив, е одобрено споразумение от 18.02.09 г., постигнато между прокурор П. М. от РП-Пловдив от една страна и подсъдимия Г. Н. Й.,представляван от служебен защитник адвокат Н от АК-Пловдив, от друга. Съгласно споразумението подсъдимият се признава за виновен за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1,т.1 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29,б. Б вр.чл.18,ал.1 НК и при условията на чл.55,ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, търпимо при първоначален строг режим. В личната жалба на Й. , приета като искане за възобновяване, се изтъква недоволство от осъждане на лицето при условията на опасен рецидив. Осъденият намира,че не са налице предпоставки за това, тъй като до момента на постановяване на споразумението е осъждан два пъти,като при едно от осъжданията му е приложен институтът на условното осъждане. Затова твърди,че квалификацията на престъплението, за извършването на което е осъден, е неправилна. В съдебно заседание пред ВКС осъденият поддържа искането си. Неговият служебен защитник, назначен пред касационната инстанция, намира,че искането следва да бъде уважено. Представителят на ВКП счита същото за неоснователно. ВКС, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и залегналото в него основание, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото,ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   Имайки предвид съдържанието на личното искане на осъдения Й. за възобновяване, този съд извежда заключение за оплакване за нарушение на материалния закон. И това е така, тъй като рецидивната форма на престъпност определя квалификационно някои престъпни деяния и е визирана в материалния наказателен закон. В конкретния случай Й. е осъден за извършено от него престъпление по чл.196 НК, точно заради приемане на наличието на предпоставките на опасния рецидив по силата на нормата на чл.29, ал.1,б. Б НК. А заявявайки, че липсват основания да се приеме форма на рецидив, осъденият твърди, че е приложен неправилно материалният закон, което е нарушение на чл.348, ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Искането за възобновяване е неоснователно. Съгласно информацията, залегнала в свидетелството за съдимост на осъденото лице, Й. е осъден с влязла на 27.05.08 г. в сила присъда на РС-Пловдив,постановена по Н. О. Х. Д.450/08 г.,за извършено от него престъпление на 27.12.07 г. По нея му е наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим. Със същата присъда, на основание чл.68,ал.1 НК е определено да се изтърпи наложеното с присъда на РС-Пловдив, постановена по Н. О. Х. Д.1165/07 г. , влязла в законна сила на 01.12.07 г., наказание лишаване от свобода за извършено на 02.03.07 г. престъпление, отмерено за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК. Едното осъждане е за осъществено престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК, а второто- за такова по чл.346, ал.2, т.1 и 3 вр.ал.1 вр.чл.195,ал.1,т.4,пр.2 вр.чл.26,ал.1 НК. И двете деяния са умишлени, и двете-преследвани по общ ред. Престъплението по настоящото осъждане е извършено на 15.02.09 г., следователно, след като Й. е бил осъждан два пъти /не в условията на съвкупност/ на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне по едното изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК. Затова не се наблюдава нарушение на материалния закон във варианта на неговото неправилно приложение и липсва основание за възобновяване на производството по настоящото наказателно дело. Водим от изложените съображения, ВКС, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н. О. Х. Д. БП 887/09 г. по описа на РС-Пловдив Г. Н. Й., за възобновяване на производството по посоченото дело.   Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/