Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. София, 02 октомври 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 530 по описа за 2018г.г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационни протест и жалба на осъден подсъдим чрез защитника му срещу решение № 96/13.03.2018г. по ВНОХД № 315/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационният протест се оспорва оправдаването на подс.В. Г., за което е послужило заключението на назначена по време на въззивното следствие повторна съдебноархеологическа експертиза. В протеста се посочва вероятностите, с които са си послужили експертите по делото и липса според прокурора на категорични изводи. Поради това се твърди неправилно приложение на закона и нарушаване на процесуалната дейност на съда по установяване, оценка и проверка на релевираните факти. По отношение на подс.К. Г. прокурорът оспорва изводите на съда от въззивната инстанция за липса на основание за увеличаване на наложеното от първостепенния съд наказание, като се позовава на големия брой археологически находки. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Подсъдимият К. Г. е останал недоволен от потвърдителното въззивно решение и чрез защитата си го оспорва, като се позовава на неправилно приложение на закона, на съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост. Твърди се, че бланкетната норма, използвана от обвинението и предходните съдебни инстанции се съдържа в издадената на основание чл.197 от ЗКН Наредба № Н-3/02.12.2009г., но пък в нея се изключвало приложението й по отношение на монети и монетовидни предмети- чл.5.2 от същата. Възразява се срещу довод на въззивната инстанция за непротиворечие на наредбата със закона, като се определя като необоснован. Излага се теза, че е допуснато процесуално нарушение, което ограничава правото на защита при липса на съответно запълване на бланкетната норма на чл.278, ал.6 от НК, както и доводи за необходимост от диференцирано отношение към деянието с оглед спецификата на монетите и тяхната ниска стойност. Прави се възражение относно присъждането на разноските поради липса на възражения по приемане на експертни заключения, както и за липса на съучастие и наличие на самостоятелна престъпна дейност. Иска отмяна на решението, в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда срещу К. Г., който да бъде оправдан, алтернативно се иска отмяна и връщане на делото в тази част. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа касационния протест като обстойно мотивиран и моли да бъде уважен по изложените в него съображения. Относно касационната жалба заявява, че е неоснователна и моли да се остави без уважение. Подсъдимият В. Г., редовно призован, не се явява. Подс.К. Г., редовно призован, се явява лично, няма какво да добави в лична защита, като моли да се остави без уважение протеста. За тях двамата се явява упълномощен защитник, който поддържа касационната жалба на втория подсъдим. Оспорва от своя страна подадения касационен протест, като твърди, че исканото изследване не може да бъде осъществено. При последната си дума подс.К. Г. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 3844/19.07.2016г. по НОХД № 301/2014г. на Окръжен съд-Благоевград подсъдимият В. Г. е признат за невинен и съответно оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.278а, ал.1,пр.1-во от НК. Вторият подсъдим- К. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.278, ал.6, пр.2-ро, алт.2-ра от НК, като му е наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 3000лв. Приложен е и чл.66 ал.1 от НК по отношение изтърпяване на наложеното наказание, като то е отложено за срок от години. Този подсъдим е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 780.48лв. Предметът на престъплението, извършено от подс.К. Г. е отнет в полза на държавата на основание чл.278, ал.7 от НК. И. П. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и му е наложено при условията на чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1 наказание от 5 години и 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим и със зачитане на предварителното задържане и мярката за неотклонение „домашен арест“. С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция констатира, че протестът, както и жалбата са подадени в срок и са процесуално допустими. Възраженията, съдържащи в себе си касационните оплаквания, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав като неоснователни. Въззивната инстанция е имала възможността да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, като на нейното внимание са били поднесени идентични възражения, каквито се ангажират с касационният протест,а също и така и с жалбата. Основен принцип в наказателното правораздаване е „in dubio pro reo“ , който е приложен на практика от контролираната инстанция при обсъждане на заключението на повторната експертиза, назначена от първостепенния съд, както и това на назначената от него комплексна съдебноархеологическа експертиза. Апелативният състав е подходил изключително детайлно и задълбочено при обсъждане на тези заключения, поради което касационната инстанция няма никакви критични забележки относно оспорваната аналитична дейност. В съответствие с анализираните експертни заключения, закономерно и в унисон с правната логика съдът е достигнал до извод, че дори и при изразеното особено мнение (от един от експертите) не може да се направи категоричен извод за автентичност на предмета на престъплението, за което е обвинен подс.В. Г.. Съвсем отделен се явява въпросът, дали предлагането като автентичен накита не е елемент от състава на друго престъпление, разбира се, при оценка и на субективната страна, но така или иначе подобно обвинение никога не е стояло на вниманието на правораздавателните органи. Експертите са подходили добросъвестно и в рамките на възможното познание са дали своя отговор за чисто хипотетичната вероятност да съществуват подобни образци, които да не са известни на изследователите. След като съвременното експертно познание, достъпно на българската наука, не дава възможност за категоричен извод за автентичност на накита, предмета на престъплението, в което е обвинен подс.В. Г., то не може да бъде обоснован извод за доказаност на самото обвинение. Всъщност самият протест и искането в него се основават на предположение и поддържане на такова, в противоречие с разпоредбата на чл.303 от НПК. Съдържащият се в протеста довод за необходимост от назначаване на нова експертиза не може да бъде споделен. Експертите по металознание, химия и геология не могат да дадат отговор на въпросите, свързани с начина на изработка на накита, на които е даден вече възможния отговор. А именно тези въпроси са от значение за определяне датировката на самото изработване (доколкото е възможно например да се използват материали от други автентични златни предмети) и съответно за съставомерността на деянието. Ето защо касационната инстанция намери, че протеста се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Що се отнася до касационната жалба, може да се отбележи, че няма спор относно бланкетния характер на чл.278, ал.6, пр.2-ро, алт.2-ра от НК. Дефиницията за археологически обект е дадена в друг закон, този за културното наследство и идентификацията, и регистрацията също следва да се извършат по „съответния ред“, който отново е указан в същия нормативен акт. Вярно е, каквото възражение се прави от защитата, че в обвинението се съдържа препратка към Наредба № Н-3/02.12.2009т. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра за движими културни ценности. Предметът на престъплението, в което е обвинен К. Г., е изключен от обхвата на тази наредба. Оплакването обаче не е основателно, тъй като макар монетите и монетовидните предмети наистина да не попадат в приложното поле на наредбата, това се дължи единствено и само на обстоятелството, че самият закон е предвидил друг ред – в §6 , ал.2 и 3 от ПЗР на ЗКН. Обвинението страда от този недостатък (непосочването на §6 от закона), но той не е от такова естество, че да затрудни защитата, доколкото е достатъчно условие да бъде посочен законът, към който препраща наказателния състав. Това е сторено, а и евентуалното възражение за непознаване на закона не е извинително обстоятелство-„ Ignorantia legis neminem excusat“. Пък и професионалната защита има точно тази задача, да ориентира обвинените лица именно към организиране и ефективно упражняване на правото на защита. Съдържанието на обвинението е именно за неспазване на реда за идентифициране и регистрация на намерените в него монети. Този ред изрично е указан в посочения § 6, ал.2 и 3 от ЗКН. Никакви данни по делото няма подс.К. Г. да се е обърнал към нумизматично дружество/а, вписано/и в регистър към министъра на културата. Дадената възможност за заварените вещи, държани при влизането в сила на ЗКН, е отдавна изтекла, за новонамерени редът изрично е указан в чл.93 и сл. от ЗКН. Нищо от изискванията на закона подс.К. Г. не е изпълнил и с основание неговото държане е определено като съставомерно именно по чл.278, ал.6, пр.2-ро, алт.2-ра от НК. Няма никаква колизия между § 6 от ПЗР на ЗКН и чл.5, т.2 от посочената наредба, която просто не урежда идентификацията и регистрацията на монетите и монетовидните предмети, а това става по силата на самия закон. Това е обяснил подробно и въззивният съд, поради което допълнителен отговор на възражението не се налага. По отношение на определеното наказание трябва да се отбележи, че то е достатъчно снизходително, за да може да бъде уважена жалбата в тази посока, от друга страна и по отношение на протеста трябва да се има предвид, че независимо от броя на археологическите обекти, тяхната стойност е твърде ниска, за да може да се обосновава искане за налагане на по-строго наказание. С минимално определената санкция и приложението на чл.66 от НК се удовлетворяват напълно изискуемите се цели по чл.36 от НК. Касационната инстанция заключава, че място за по-нататъшно снизхождение няма, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят извод, че определеното наказание в минимален размер и при условията на чл.66 от НК е несъразмерно тежко. Няма място също така и едно ожесточаване и утежняване на наказателната санкция , тъй като вредните последици не са значителни, а и предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Всъщност, напълно споделими са доводите на въззивната инстанция по повод предходното искане в протест на окръжен прокурор за увеличаване с два месеца на наложеното наказание, тъй като действително така увеличено, не придава никаква стойност към постигане не посочените цели за поправяне и превъзпитание на дееца. По отношение на последното направено възражение за разноските касационната инстанция не намери основание да бъде уважено по отношение на апелативната инстанция, тъй като такива не са присъдени с решението в тежест на подс.К. Г.. Това е обяснимо, защото комплексната експертиза е изследвала само автентичността на накита, за който е обвинен не този подсъдим, а неговия син - подс.В. Г., който е и оправдан. Що се отнася до разноските, които в цялост са направени пред съда от първата инстанция и на досъдебното производство, трябва да се има предвид, че тези, които са в резултат на експертни изследвания на предметите на престъпленията, за които са обвинени двамата подсъдими, са с единно заключение, обектите са изследвани едновременно и не може да се направи търсеното от защитата разграничение (комплексната съдебноархеологическа и нумизматична експертиза от досъдебното производство – л.56 до 75 от дос.п-во, струвала 1080лв., съответно от два пъти по 320лв.,един път от 230 и един от 210лв., за четиримата експерти. Във връзка с изслушването на това заключение са направени пътни и дневни разходи, които са заплатени на експертите или общо в размер още на 160лв. Общо разноските по тази експертиза, за която и защитата не отрича, че не е оспорена от подсъдимия и от него, възлизат на 1240лв. При предявяване на златния накит на същите експерти в следващо съдебно заседание съдебни разноски не са направени. С техническата експертиза от досъдебното производство- л.91 и сл., е изследван мобилен апарат, който е иззет и е собственост на подс.В.Г. и очевидно е относим само към неговото обвинение, както и направените по нея разноски в размер на 123.73лв. Експертизата на л.105 и сл. от досъдебното производство е изследвала преносим компютър, иззет от дома на подс. К.Г.. По нея са направени разноски в размер на 197.24лв. При изземването на тази вещ подс.к.Г. изрично е отбелязал, че това не е негова собственост, а на сина му, подс.В.Г.. Това твърдение не е оспорвано в нито един момент, поради което следва да се приеме за основателно възражението, че изследването не е относимо към неговото обвинение. Експертиза под № 15/ИДИ-92 (комплексна видео-техническа, фоноскопска и лицево-идентификационна), назначена по време на първоинстанционното производство и остойностена в размер на 588.81 лв., се отнася единствено и изследва обстоятелства, свързани само с обвинението, предявено на подс.В. Г., като тази стойност не е включена в присъдените на втория подсъдим разноски. Комплексната съдебно-техническа и археологическа експертиза, назначена по време на съдебното следствие пред съда от първата инстанция, изследва отново само предмета на престъплението, за което е обвинен само подс.В. Г., поради което направените по нея разноски в размер на 533.14лв. , за експерта Д., 646.76 лв. за експерта Б., както и по 30лв. за всеки един от двамата, представляващи пътни и дневни разходите , или общо в размер на 1239.90лв. С основание не е включена в присъдените по отношение на подс.К.Г. разноски. Така или иначе с първоинстанционната присъда подс-К. Г. е осъден да заплати сумата от 780.48лв., както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Може да се отбележи, че се оспорва само присъждането на разноски за двете технически експертизи, които възлизат общо на 320.97лв. В мотивите си първостепенният съд изрично е отбелязал, че присъжда тези разноски, макар да не е посочил точната сума на математическия сбор. Касационната инстанция се съгласява с доводите на защитата и намира, че разноските за тези две експертизи не следва да се възлагат в тежест на подсъдимия, тъй като това е в противоречие с нормата на чл.189, ал.3 и чл.190 от НПК. Подс.В.Г. е оправдан и направените по неговото обвинение разноски съобразно последната норма следва да останат в полза на държавата. Всъщност комплексната съдебноархеологическа и нумизматична експертиза от досъдебното производство – л.56 до 75 от дос.п-во, и направените разноски общо в размер на 1240лв. е с такъв характер ( изследват се предмети, свързани с двете отделни обвинения на двамата подсъдими), че следва да се заплати съразмерно от двамата подсъдими. Тъй като единият е оправдан, то неговата част, която е следвало да се определи като половината от сумата – 620лв., следва да бъдат разноски, които остават за сметка на държавата. Подс.Г. трябва да заплати другата половина, също в размер на 620лв. Не става ясно от мотивите на първостепенния съд от какви разноски се формира присъдената сума от 780.48лв., тъй като по изрично посочените технически експертизи от досъдебното производство са направени разноски в размер на 320.97лв. Вероятно съдът е присъдил половината от тях, като ги е добавил към сумата от 620лв., но това не става напълно ясно, тъй като липсват подробни мотиви за това действие. От друга страна, тъй като както се отбеляза, тези изследвания не са относими към обвинението на подс.К.Г., не е следвало да се присъжда никаква част от направените разноски- нито цялата, нито половината. Присъждайки тези разноски, съдът е допуснал процесуално нарушение, което разбира се, може да бъде отстранено. Ето защо касационната инстанция намери това оплакване за основателно, поради което потвърдителното решение и присъдата следва да бъдат изменени в частта за разноските, като те се намалят от 780.48 лв. на 620лв., като сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист бъде потвърдена. В заключение не намери друго обстоятелство, което да се прецени в полза на дееца и което да налага друга корекция на атакуваното решение, поради което в останалата част намери, че следва да бъде потвърдено. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ потвърдително решение №96/13.03.2018г. по ВНОХД № 315/2017г. по описа на Софийски апелативен съд и първоинстанционна присъда № 3844/19.07.2016г. по НОХД № 301/2014г. на Окръжен съд-Благоевград в частта относно присъдените разноски, като ги намалява от 780.48лв. на 620лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: