3 ВКС и ВАС на Република България, 5-чл.състав, н.дело № 254/2016 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №59 гр.София, 08 април 2016 година Върховният касационен съд и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България, петчленен състав по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година, с ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ – съдия във ВКС ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА -съдия във ВАС ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА -съдия във ВКС ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА – съдия във ВАС ГАЛИНА ТОНЕВА -съдия във ВКС при участието на прокурора от Върховната касационна прокуратура МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ н.дело ч.производство № 254/2016 година Софийският районен съд(СРС) е повдигнал спор между него и Административния съд-София-град(АС-С-гр) за подсъдността на дело, което последният му изпратил за разглеждане. Делото е административнонаказателно и е станало спорно само с част от предмета си: отнасящата се до санкционирането на жалбоподателката по него с 300 лева глоба на основание чл.266, ал.2 НПК – за грубо нарушаване на реда в съдебната зала. Налагайки глобата, СРС обявил, че това му разпореждане подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред същия съдебен състав. Наказаната по чл.266, ал.2 НПК подала частна жалба срещу разпореждането, която адресирала обаче не до СРС, а до Софийския градски съд. СРС приел частната жалба, но в следващо свое разпореждане я оценил не само като подадена в нарушение на собственото му указание за нейния адресат, но и като адресирана към инстанционно некомпетентен орган; уточнил, че компетентният да се произнесе по нея е АС-С-гр(„касационната инстанция по административнонаказателни дела”) и затова му я изпратил заедно с цялото дело. АС-С-гр се занимал на свой ред с делото и приел, че производството пред него се основава на чл.63, ал.2 ЗАНН, т.е. съгласил се, че произнасянето му е като на касационна инстанция спрямо СРС. Именно в качеството си на касационен АС-С-гр оставил и „без разглеждане” частната жалба на страната, глобена по чл.266, ал.2 НПК; делото изпратил на СРС, за да може той като първоинстанционен да проведе и първи по него, отзивно производство по частната жалба („отзивно” не е употребено изрично, но всъщност няма съмнение, че се има предвид тази форма на обжалване, след като е заявено, че в един и същи съд трябва да „се осигурят две инстанции по съществото на спора”). АС-С-гр посочил, че едва след провеждането на такова производство е възможно и касационно производство; посочил освен това, че указанията му към СРС са в смисъла на уредбата по чл.405, ал.4 ЗСВ, на която изрично се позовал. След като делото постъпило обратно в СРС, той повдигнал веднага сегашния спор за подсъдност; в третото си поред разпореждане възразил срещу разбирането на АС-С-гр, включително срещу определение № 3361/15.ІІІ.2010 год. по адм.дело 1285/10 на ВАС, цитирано в подкрепа на оспореното разбиране. Според прокурора при Върховната касационна прокуратура, спорът за подсъдност трябва да бъде разрешен в полза на АС-С-гр. Според ВКС и ВАС в техния особен, петчленен състав по чл.135 АПК, СРС изобщо не е трябвало да повдига спор за подсъдност, а да продължи разглеждането на делото съобразно дадените му от АС-С-гр указания. Спорна е всъщност изобщо възможността за обжалване на разпорежданията по чл.266, ал.2 НПК, но този спор в случая не е разискван и е без значение за сегашния спор - така или иначе възможността за обжалване не е отречена нито от СРС, нито от АС-С-гр. Същественото е, че както единият, така и другият съд не спорят за своята инстанционна компетентност, за първоинстанционната – на СРС, и за касационната – на АС-С-гр. При това положение следователно не би могло да се спори и за възможността горестоящият съд да дава задължителни указания по приложението на закона – те следва просто да се изпълняват, както изисква процесуалната дисциплина, а при несъгласие с тях, неговото изразяване трябва да намери подходящата процесуална форма. Ръководен от всичко изложено, особеният петчленен състав на ВКС и ВАС, формиран съобразно чл.135, ал.4 АПК О П Р Е Д Е Л И: АНД № 14918/2015 – прекратено частично, на Софийския районен съд, да бъде разгледано от същия съд и в тази му част, а Административният съд-София-град да бъде уведомен за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.