4 Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 16 юни 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети и четвърти март, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №225 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр. Пловдив срещу решение №4 от 08.01.2016 г., постановено по ВНОХД №494/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, с която е изцяло потвърдена присъда №34, постановена на 18.09.2015 г. по НОХД №163/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пазарджик и подсъдимият Х. А. Ф. е признат за невиновен в това, че на 15.08.2013 г. в [населено място], в местността „местност“, поради незнание и немарливо изпълнение на правно- регламентирана дейност- строително монтажни работи за строеж на предпазна ограда по обезопасяване на вертикална подпорна стена- пар. 5, т.38 и 40 на ДР на ЗУТ, във вр. с чл.137, ал.1, т.6, във вр. с чл.54, ал.1, и ал.4, във вр. с чл.147, ал.2, във вр. с ал.1, т.7 ЗУТ, като нарушил и неспазил чл.60, във вр. с чл.61, във вр. с пар.1, т.21 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и чл. 199, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, по непредпазливост е причинил смъртта на Р. И. М., като на основание чл.304 подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.2, във вр. с ал.1 НК. В касационния протест се сочат касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е анализирал доказателствата по делото, като не е установил вярно релевантните за изхода на делото факти. Твърди се, че неправилно са кредитирани противоречивите показания на свидетелите А. и Е., като не е отчетено това, че подсъдимият не е бил взел елементарни мерки за обезопасяване на строителния обект. Като неправилно приложение на материалния закон е посочено това, че е постановена изцяло оправдателна присъда, като не са отчетени осъществените от подсъдимия нарушения на задължителните правила за безопасност на труда и това, че пострадалият е работил в близост до строителния обект. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство прокурорът поддържа протеста, възпроизвежда отразените в него доводи и предлага да бъде уважен. Подсъдимият и неговият защитник не участват в касационното производство и не взимат становище по касационния протест. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е неоснователен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила правилен анализ на доказателствените източници и е установила вярно релевантните за изхода на производството факти. Правилно са обсъдени събраните гласни и писмени доказателства и вярно е констатирано, че същите като цяло са непротиворечиви и установяват в детайли фактическата обстановка по делото. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че неправилно са кредитирани противоречивите показания на свидетелите и са направени неверни констатации за наличието или липсата на обезопасяване на строителния обект. Напротив, като цяло гласните доказателства са еднопосочни и установяват сходни факти. Не е спорно, че при осъществяване на строително монтажните работи в района не са били осъществени никакви действия по обезопасяването му. Ето защо възраженията, че неправилно са кредитирани показанията на посочените по- горе двама свидетели не могат да бъдат възприети, защото и първостепенния и въззивния съд са приели липсата на обезопасяване. Касационният съд не възприе и оплакването, че въззивната инстанция декларативно е изразила несъгласие с изводите на първостепенния съд, но не е посочила в какво се състои то, като е приела, че наличните противоречия не се отразяват съществено на цялостната оценка на деянието. При внимателен преглед на мотивите на първоинстанционната присъда и тези на въззивния съдебен акт може да бъде направен извод, че същите се припокриват по отношение на това дали е съществувало обезопасяване на обекта. Противоречията са по отношение на това кой е следвало да осъществи посочените в нормативните актове обезопасителни мерки и на какво основание. Това е въпрос, който не е пряко свързан с установяване на фактите по делото и има по- скоро правен, а не фактически характер. Това е и основанието касационният съд да приеме, че констатираните противоречия не са относими към касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 НПК. Другите противоречия в двата съдебни акта са относими към качеството на внесения обвинителен акт и конкретно констатираните от въззивния съд непълноти в него, но те нямат отношение към изхода на делото, предвид постановената изцяло оправдателна присъда. Доколкото фактите по делото са правилно установени и същите следват от всички доказателства и доказателствени средства касационният съд намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които два налагат отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В доктрината и съдебната практика неотклонно се приема, че предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност за извършено престъпление по чл.123 НК изисква кумулативното съществуване на няколко предпоставки. На първо място субект на престъплението следва да е лице, което притежава правоспособност за извършване на конкретната дейност или занятие (по ал.1) или лице, което без да има такава правоспособност упражнява такава дейност (по ал.2). Тази дейност (или занятие) трябва да бъдат от една страна правно регламентирани, а от друга да неизпълнението на нормативните изисквания за упражняването им трябва да е причинило настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. Правилно и първостепенния и въззивния съд са преценили, че са били допуснати нарушенията, отразени в обвинителния акт (, чл.60, във вр. с чл.61, във вр. с пар.1, т.21 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и чл. 199, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване), като на строителния обект са извършвани строително- монтажни дейности, без същите да са обезопасени. Наличието на тази предпоставка не е достатъчна за ангажиране на отговорността на подсъдимия, тъй като допуснатите нарушения не са в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалия. Верни са изводите на решаващите съдилища, че поставената на пострадалия М. задача е била да отбива движението на пътя, а не да работи на строителния обект. Показанията на всички свидетели и основно на очевидците А. и М. са еднопосочни, като в тях се съдържа информация, че той е пребивавал в близост до изкопа по своя инициатива и не е имал задача да подпомага изкопаването или зариването на дупките. Ето защо касационният съд възприе изводите на предходните съдилища, че независимо от допуснатото неизпълнение на посочените от обвинението нормативни актове същото не е в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалия, тъй като неговата работа не е била на строителната площадка. Липсата на посочената предпоставка, съставляваща елемент от обективната страна на престъплението по чл.123, ал.2, във вр. с ал.1 НК, е достатъчна да се постанови оправдателна присъда, но с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че и за касационната инстанция не става ясно защо прокуратурата е повдигнала обвинението не срещу работодателя на пострадалия М., а по отношение на лице, на което е било наредено от работодателя да контролира изпълнението на поставените на тримата работници задачи. Въззивният съд е направил задълбочен и подробен анализ на част от писмените доказателства- трудовия договор на подсъдимия, длъжностната му характеристика, заповед №48 за възложените дейности на тримата работници и е направил аргументиран и верен извод, че от тези документи не може да бъде направен извод, че подсъдимият Ф. има качеството на работодател по отношение на М. или задължението да осигури безопасни условия на труд на обекта, в близост до който пострадалият е изпълнявал поставените му задачи. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че липсват предпоставките за носене на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.123 НК по отношение на подсъдимия. Правилно въззивният съд не е уважил искането да бъде постановена осъдителна присъда за извършено от Ф. престъпление по чл.122 НК. Вярно е, че това престъпление има характер на общ състав по отношение на специалния на чл.123, ал.2, във вр. с ал.1 НК, но основните елементи от обективна страна и за двете престъпления са идентични. При липсата на причинно- следствена връзка между дължимото поведение на подсъдимия и настъпилия общественоопасен и противоправен резултат не са налице предпоставките за постановяване на осъдителна присъда нито по отношение на квалифицирания състав на непредпазливото убийство, нито по отношение на основния такъв. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че при тези факти правилно е постановен изцяло оправдателен съдебен акт и ни са налице предпоставките за носене на наказателна отговорност от подсъдимия Ф.. Ето защо съдът прецени, че първостепенния и въззивния съд са приложили правилно материалния закон и не са налице предпоставките за отмяна на въззивното решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №4 от 08.01.2016 г., постановено по ВНОХД №494/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.