Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 01.03.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 50417 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1495 от 08.07.2015 г. по в. т. д. №823/2015 г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е надхвърлил правомощията си, очертани в отменителното решение на ВКС, като е преквалифицирал предявения иск и недопустимо се е произнесъл по непредявен иск за „реално потребление въз основа на реален месечен отчет”, вместо по иск за установяване недължимост на сума по корекционна процедура по чл.58, вр. чл.25 от ОУ. Решението било и неправилно поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Не съществувало законово основание за признаване на вземане на [фирма] нито като корекция на сметка за минал период, нито като реален отчет, извършен при нарушаване на реда за отчитане. Потребителите били длъжни да заплащат само суми по ежемесечните фактури за отчетената енергия. Освен това съдът не изследвал дали средството за техническо измерване е било годно, при наличие на данни, че е било подменено; през следващ период при фактурирането не се начислявал корекционен коефициент 100, което сочело, че не това е причина за корекцията, на която се е позовал въззивният съд. Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че по делото е доказана извършената през процесния период реална доставка на електрическа енергия в по-голям от отчетения размер и това обуславя наличието на спорното вземане. С определение № 503 от 25.10.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора, дължащо се на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013г. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Правоотношенията между електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на електрическа енергия от друга възникват по силата на договори за продажба /доставка/ на електрическа енергия, които могат да бъдат сключвани при регулирани цени, при свободно договорени цени или по цени, определени от КЕВР – глава ІХ, раздел VІ и VІІ от Закона за енергетиката / ЗЕ/ и чл.15 от Правила за търговия с електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни разпоредби в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Така например в чл.38а ЗЕ е посочено задължителното съдържание на тези договори, а чл.38б и чл.38в регламентират задължението на енергийното предприятие да предоставя информация във връзка с договорното правоотношение; в чл.98а се определя задължителното съдържание на общите условия при договорите за доставка по регулирани цени, а чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ предвижда, че тези условия се утвърждават от КЕВР. Условията и редът за снабдяването с електрическа енергия и правилата за нейното измерване се съдържат в подзаконови нормативни актове, издадени по законовата делегация на чл.83 ЗЕ. Редът и сроковете за заплащането на цената за доставената електрическа енергия при договори за доставка по регулирани цени се определя в утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ. По правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на текущото потребление. Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал период е уредена по различен начин във времето. В чл.49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и действала в периода 2000 г. – 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при нарушения в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги електрически инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във втория – за неправомерна намеса върху СТИ. В Закона за енергетиката първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тази възможност е предвидена едва с измененията, въведени с ДВ бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а ЗЕ. Преди тези изменения са действали подзаконови нормативни актове, които са уреждали случаите на грешки в отчитането на потребената ел.енергия. В чл.64 от отменените Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ ДВ бр.67/02.08.2004 г. е предвидена възможност за проверка в измервателната система и установяване на грешка над допустимата, при което, ако не е известно кога се е появила грешката, отчетеното количество се определя по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба /доставка/ на електрическата енергия. Подобна е разпоредбата на чл.45 от вторите ПИКЕЕ от 2007г., които също са отменени понастоящем. В Закона за енергетиката, както и в посочените подзаконови нормативни актове, които понастоящем са отменени, не е уредена изрично възможността за отстраняване на грешки в отчитането на потребената електрическа енергия, които се дължат на неточно изчисление от страна на оператора, когато е установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея или с други думи – грешки, които се дължат на неприлагане на дължимите корекционни коефициенти при отчитането на показателите на определен тип СТИ. За първи път тази възможност е уредена в чл.50 от действащите понастоящем ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., след посочените изменения в ЗЕ от 2012 г. Разпоредбата на чл.50 от действащите ПИКЕЕ е отменена с решение №12897/01.12.2015 г. по адм.д.№9462/2014г. на ВАС, ІV отд. С последващо решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д.№2385/2015 г. на ВАС, 5 чл. състав, решението на тричленния състав на ВАС е отменено, в резултат на което разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013г. е останала да действа. Според нея, в случаите на неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, когато това се дължи на несъответствие на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество ел.енергия и преминалото количество ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период не по-дълъг от една година. При действието на разгледаната нормативна уредба е създадена задължителна практика на ВКС, но само по повод случаите на неточно отчитане на действително потребената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на СТИ от страна на потребителя. Тази практика държи сметка за липсата на нормативна уредба, която да дава възможност и методика за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период, затова се приема, че клауза в общите условия, която допуска подобна корекция, без да се установи периодът на грешното измерване и без да се отчете реалното потребление, е неравноправна и не обвързва потребителите – решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО и цитираната в него практика на ВКС. Същевременно се приема, че при неправомерна намеса върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената ел.енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. В същия смисъл е и решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, в което се добавя и изискването да се докаже, че неправомерната намеса е извършена от потребителя. Липсва задължителна практика на ВКС по въпроса дали е допустимо операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, когато е установена грешка по смисъла на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г. и по тази причина спорът по настоящото дело е допуснат до разглеждане по същество от ВКС. Практиката на съдилищата по този въпрос е противоречива. Така например с влязлото в сила решение от 19.12.2011г. по гр. д. №107/2011г. на ОС Монтана, потвърдено с решение №1531/05.09.2012г. по т.д.№958/2012 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение №776/18.10.13г. по т.д.№1078/2013г. на ВКС, І ТО, се приема, че потребителят не дължи заплащане на определената от доставчика сума като корекция на сметките за минал период от време. В обратен смисъл е решение №1853 от 09.10.2014 г. по т. д. № 4720/2013 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение №893/25.11.2015 г. по т.д.№299/2015 г. на ВКС, І ТО. Настоящият състав приема, че е правилна практиката, намерила израз във влязлото в сила решение №1853 от 09.10.2014 г. по т. д. № 4720/2013 г. на САС, според което и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /ДВ бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Съображенията за това са следните: Според Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл.183 ЗЗД. Напротив, в чл.123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл.83, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 на ЗЕ и преди приемането на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 г. и 2007г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. Втората част от въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, се състои в това дали едногодишният срок по чл.50 от ПИКЕЕ може да бъде прилаган и в случаите, при които преизчисляването на сметките за потребена електрическа енергия касае период преди приемането на разпоредбата, т.е. дали тази разпоредба има обратно действие. Съставът на ВКС приема, че тъй като разпоредбата е материалноправна, тя няма обратно действие. С тази разпоредба се препятства възможността доставчикът да извършва неограничено назад във времето корекция на сметките за потребената ел.енергия, когато това се налага поради негова грешка в отчитането на количеството на доставката. Това ограничение е въведено с цел защита на потребителите на електрическа енергия. То не може да се прилага за минал период, който е извън времевото действие на ПИКЕЕ от 2013 г. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийския апелативен съд е потвърдил решение №1341/14.12.2011 г. по т. д. № 2681/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 88 873,09 лв., представляваща стойност на консумирана ел.енергия за периода 01.07.2008 г. – 07.04.2010 г. по партида аб.№94209202 и с нов ИТН [ЕГН] за обект офис-сграда в [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договор за доставка на електрическа енергия. Спорът е съсредоточен върху това какъв е размерът на реално консумираната от ищеца електрическа енергия през процесния период – 4216 kWh, колкото е фактурирано и заплатено от ищеца, или 421 600 kWh, съобразно дебитните известия, издадени към фактурите за периода, както и дали принципно е възможна корекция на сметката за потребена енергия за минал период от време, когато е констатирана грешка в отчитането на действително доставеното количество енергия, дължаща се на неточно въведени в счетоводството данни за типа измервателно устройство. Като се е позовал на данните на приетата техническа експертиза, обсъдена във връзка с писмените и гласни доказателства, съдът е приел, че при издаване на ежемесечните фактури ответникът не е отчел правилно характеристиките на измервателната система, изискваща умножаване на показателите на електромера с коефициент 100, с оглед вида на измервателните трансформатори, монтирани в измервателната група при преводно отношение на същите 5/500. По тази причина първоначално фактурираните суми за потребена енергия в размер на 4216 kWh не съответстват на действително потребената електроенергия от 421 600 kWh. Грешката е установена с констативен протокол, а с дебитните известия е извършена корекция в общ размер на 88 873,09 лв. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е разгледал „непредявен иск за заплащане на реално потребление въз основа на реален месечен отчет”. В решението изрично е посочено, че месечните отчети не са отговаряли на действителното задължение поради допуснатата грешка в отчитането и това е наложило корекция на първоначално установения размер на задължението с дебитните известия за сумата 88 873,09 лв. Посочено е също, че спорът не произтича от неизпълнение по чл.82 ЗЗД на задължението за плащане на цената по издадените фактури, а за установяване на действителния размер на задължението за заплащане на цената на доставената енергия. Неоснователно е оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че при предявения отрицателен установителен иск, съдът е разгледал твърдения на ответника за дължимост на сумата, въведени след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба и във въззивната инстанция. След като с отменителното решение на ВКС по настоящия спор – решение №128 от 25.02.2015 г. по т.д. № 2611/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, е било указано на въззивния съд да обсъди всички доказателства, представени от ответника след изтичането на срока за отговор на исковата молба, но преди първото заседание, при новото разглеждане на делото въззивният съд е бил длъжен да се съобрази с тези указания и да обсъди доказателствата, а от тях той е направил извод за дължимост на спорната сума, съпоставяйки ги и с приетата по делото експертизата. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно преценил доказателственото значение на частния свидетелстващ документ – протокол от 26.03.2010 г., с който е установен типът средство за техническо измерване за процесния период и по-конкретно, че то е в измервателна група при преводно отношение 5/500. Този протокол е обсъден от въззивния съд във връзка с данните от техническата експертиза, че при извършена на място проверка е установено измерването на консумираната енергия посредством електромер и три броя токови трансформатори с преводно отношение 5/500, в съответствие със съгласуваната „блок схема ГРТ от част електро от 11.01.2008 г.”, както и че монтираният нов електромер не променя измерването. Не кореспондира с данните по делото и оплакването, че първоначалният електромер, по който е извършено фактуриране на дължимите суми за процесния период, е бил от друга група, която не изисква умножаване на показателите с коефициент 100. От данните по експертизата следва извод, че по документите във връзка с въвеждането на сградата в експлоатация е заложено отчитане на доставеното количество електрическа енергия посредством електромер и три броя токови трансформатори в отношение 5/500 и че промяната в монтирания първоначално електромер не променя начина на измерването. И на последно място - с оглед приетото по правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, неоснователни са и оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон. Независимо от това, че ищецът своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане на допълнително установената и доказана по делото цена от 88 873,09 лв., която се явява разлика между фактурираната цена и действително дължимата цена съобразно реално потребената електроенергия. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25, ал.2 НЗПП размер на 450 лв. Разноските за първото производство пред ВКС и за второто въззивно производство са присъдени от въззивния съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1495 от 08.07.2015 г. по в. т. д. №823/2015 г. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25, ал.2 НЗПП. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.