Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 127   гр. София, 23 март 2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март, две хиляди и девета година,  в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА          ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                                      ПАВЛИНА ПАНОВА       при  секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. д. № 97/2009г.   Производството е образувано по искане на упълномощените защитници на М. К. Красимир Анастасов Т. и адв. Щ от АК-Хасково, за възобновяване на нохд № 810/2008г., по описа на Районен съд-Свиленград, отмяна на постановеното по него определение от 01.10.2008год., с което по реда на чл.382, вр.чл.381, ал.1 НПК е одобрено постигнато споразумение между страните и оправдаване на осъдения К. , на основание чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК. В искането на осъденото лице по същество се релевира оплакване за налично касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Този довод се развива на базата на съдържанието на Регламент /ЕО/ № 562/2006 год. и представените към него нотификации по чл.37-«Санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропусквателните пунктове и извън работно време-чл. 4, § 3» , от което защитниците правят извод, за несъстоятелност на инкриминираното от органите на досъдебното производство деяние, предмет на споразумението, поради неговата несъставомерност, с оглед на действуващото и уреждащо граничния режим национално и европейско законодателство. В съдебно заседание пред настоящия касационен състав, осъденият, посочил адрес за призоваване ч. упълномощения от него адв. К, редовно призован, не се явява. Не се явяват и процесуалните му представители, също редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения М. К. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение . Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки доводите на страните и материалите по делото, за да се произнесе, отчете следното: С определение от 01.10.2008 год. по нохд № 810/2008г., Свиленградският районен съд, на основание чл.382, ал. 7 вр.чл.381 НПК е одобрил постигнато между прокурор при Районна прокуратура, гр. С., осъдения М. К. и упълномощения от него защитник писмено споразумение по силата, на което М. К. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.280, ал. 2, т.т. 3 и 4, във вр. ал. 1 НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 280, ал. 3 от НК е отнето в полза на държавата вещественото доказателство по делото-л.а. «БМВ», с белгийски регистрационен номер LWE 203, с идентификационен номер на автомобила № WBADR71070GV66949(01), собственост на М. К. и регистрационния талон на автомобила № F 20878713. Определението не е проверено по касационен ред и като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му. Искането на осъдения за възобновяване на нохд № 810/2008 год. по описа на РС-Свиленград е допустимо за разглеждане в съдебно производство, тъй като е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от оправомощено лице-осъденият по делото М. К. , но по същество е неоснователно. Съдебното производство е преминало по реда на Глава ХХІХ от НПК , при спазване разпоредбите на чл. 381-чл. 384 НПК и е приключило със съдебен акт, с който е одобрено постигнатото писмено съгласие между процесуалните страни по въпросите за виновно извършеното деяние, престъпната му съставомерност и произтичащите от неправомерното поведение на К. , санкционни последици. Доводът на защитата за несъставомерност на деянието е неоснователен. В представеното пред съда и одобрено от последния споразумение между страните по него се съдържат обстоятелствата, че на 30.08.2008 год. на ГКПП”Капитан Андреево”-шосе, общ. Свиленград, обл. Хасково, М. К. превел през границата на страната от Република Турция в Република България турския гражданин Октай Каптан на 21 години, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство-лек автомобил, м.”БМВ”, с белгийски регистрационен номер LWE 203, негова собственост, които данни, изпълват фактическия състав на престъплението по чл.280, ал.2, т.3 и 4, вр. ал. 1 НК. Безспорно, установено е по делото, че на инкриминираната дата и място, след преминаване на турския ГКПП “Капъ Куле”, през който осъденият успял да преведе турския гражданин Октай Каптан, двамата пресекли граничната ивица между Р. След извършената на К. паспортна проверка на ГКПП”Капитан Андреево”, при последващ преглед на багажа в управлявания от него лек автомобил “БМВ”, надлежните гранични органи установили скрито лице, /намиращо се на пода зад седалката на водача и задната седалка покрито с дрехи/, без изискуемите документи и съответното надлежно разрешение за преминаване на границата. Диспозитивът на чл. 280 НК ясно очертава като общественоопасни действията по превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора, без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места. Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона. Преминаване на държавната граница /легално определена в § 1 от ДР на ППЗМВР/ е пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и на определени за това места-ГКПП, с оглед упражняване на предписания от закона контрол. Разпоредбата на чл. 17 от Закона за чужденците в Република България установява задължение чужденците да влизат в България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, чиито статут, същност и видове гранична проверка, както и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на държавата, или при присъствие в граничната област, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове. Съобразно посочената Наредба, при преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и намиращите се в тяхно владение - превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен /паспортно-визов/, митнически и ветеринарно-санитарен контрол след извършването, на който се получава разрешение за влизане /излизане/ на/от/ територията на страната. След влизането на Република България в Европейския съюз, въпреки облекчаването на граничните проверки при преминаване на граждани от страните-членки на тази общност, не са настъпили съществени промени в установения ред, обезпечаващ охраната на държавната граница. В соченият от защитата Регламент /ЕО/ №562/2006 год. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006год. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите, е очертано съдържанието на понятията гранично-пропускателен пункт, граничен контрол и гранични проверки, като е уредено и приложението им. Съдържанието и нормите на Регламента не изключват и към настоящия момент на определените от компетентните органи, пропускателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение извършването на граничен контрол и проверки, за да се гарантира че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане/излизане/ на/от/ територията на държавите-членки. Този извод намира подкрепа и в представените нотификации на Република България по чл. 37 от Регламент 562/2006г. за санкции в съответствие с вътрешното право при незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време-чл.4, пар.3 (2008/С 18/01), за възможността на държава от ЕО да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл. 21, б ”В” (2008/С 18/03) и за задължението на граждани на трети държави да докладват за присъствие на територията на дадена държава-членка, съгласно чл.21, б”Г” (2008/С18/04). Въпросната нотификация обаче, е относима към хипотези, във връзка с обсега на действие на чл. 4, пар.3 и предписва правоприлагане на особената норма на чл.279 НК при пресичане на държавната граница извън контролно-пропускателни пунктове и извън определеното работно време. Същата е неприложима при осъществен наказателен състав по чл. 280 НК, който инкриминира като престъпление деянието “контрабанда на хора”. Този състав е съобразен с Конвенцията на ООН за борба срещу международната организирана престъпност и Протокола към нея - за контрабанда на хора и инкриминира дейност на лица, осигуряващи незаконно превеждане през границата на други лица, които не са граждани на съответната държава и нямат статут на постоянно пребиваващи в нея. Ето защо, настоящият касационен състав намира, че атакуваният съдебен акт от 01.10.2008 год., с който е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура, гр. С., осъдения М. К. и защитника му, е законосъобразен, поради което направеното искане за възобновяване на нохд № 810/2008 год. на Свиленградски РС, следва да бъде оставено без уважение. Предвид на изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. за възобновяване на нохд № 810/2008 год., по описа на Районен съд-Свиленград и отмяна на постановеното по него определение от 01.10.2008 год. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: