Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 541   София, 20 май  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. трети декември ………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 388 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Л повереника на частния обвинител и граждански ищец В. О. чрез нейната майка Д. Атакува се въззивна присъда № 23 от 09.02.09 год. по ВНОХД № 206/08 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с която е отменена изцяло оправдателна присъда № 197 от 07.04.08 год., постановена по НОХД № 27/05 год. на Плевенския окръжен съд и е постановена осъдителна такава срещу подсъдимия със съответните наказателни и граждански последици. С жалбата на подсъдимия се обжалва присъдата на апелативния съд в гражданскоосъдителната част, като постановена в нарушение на закона. Иска се отмяната й в тази част и прекратяване на производството по гражданските искове. Жалбата се поддържа лично от подсъдимия в съдебно заседание. Повереникът на О. обжалва присъдата в наказателната и гражданската й части, като неправилна. Не сочи конкретни касационни основания. От съдържанието на изложението относно наказателната част могат да се извлекат всички основания по чл. 348, ал.1 НПК, а в гражданската част – явна несправедливост на присъденото обезщетение. Иска се да се измени осъдителната присъда, като се приложи закон за по-тежко наказуемото престъпление по чл. 123, ал.3 НК, което изключва приложението на чл. 78а НК, както и да се уважи изцяло предявения граждански иск от малолетната О. в размер на 50 000.00 лв. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се иска да се отхвърлят претенциите на подсъдимия. Представителят на ВКП счита, че делото неправилно е решено в гражданската част. По отношение жалбата на подсъдимия – предоставя на съда. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените доводи, становището на страните и направените искания, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.3, пр.2, вр. ал.1 НК и са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените граждански искове от М. Кула лично и в качеството й на пълномощник на С. Кула, от Д. Б. като майка и законен представителна малолетната В. О. и от М. и В. О. с осн. чл. 45 ЗЗД. С въззивната присъда първоинстанционната е отменена изцяло. Подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 11.05.04 год. в гр. П., в качеството се на ЕТ и управляващ и представляващ фирмата си „ЕТ – Л. Д. ”, като изпълнител на строеж „Жилищна сграда с гаражи”, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил правилата на чл. 16, ал.1, т.т.1 и 2 ЗЗБУТ, чл. 5, ал.2, чл. 6, чл. 44, т.т.1, 2, 8 и 12, чл. 211, чл. 219, чл. 223, ал.2, чл. 231, ал.1 и 2 и чл. 237 от ПБТСМР и чл. 21, ал.1, т.3 от Правила за приемане на земни работи и земни съоръжения, по непредпазливост причинил смъртта на Б. М. , Г. О. и К. М. , като след деянието направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалите – престъпление по чл. 123, ал.4, пр.2, вр. ал.3, вр. ал.1 НК, поради което и на осн. чл. 78а, ал.1, б. „а” и „б”, вр. чл. 2, ал.2 НК /ред. ДВ, бр. 21/01 год. и ДВ, бр. 86/06 год. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. Наказателната му отговорност не е ангажирана за извършване на престъплението и при нарушения на правилата по чл. 281, ал.1 и 2 КТ, чл. 3, ал.2 ЗЗБУТ, чл. 26 ПБТСМР, чл. 44, ал.1, 5 и 8 ПБТСМР, чл. 230, ал.1 ПБТСМР по повдигнатото му първоначално обвинение с обвинителния акт. Гражданската му отговорност на осн. чл. 45 ЗДД е ангажирана спрямо наследниците на починалите - М. и С. Кула и М. и В. О. Осъден е да им заплати обезщетение, със съответните последици. Спрямо тази част от присъдата е постъпила жалба само от подсъдимия. Спрямо малолетната В. О. подсъдимият е осъден да заплати на Д. Б. , като нейна майка и законен представител, сумата от 40 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.04 год. и 80 лв. и разноски по делото, като искът в останалата му част до сумата от 50 000.00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. По силата на чл. 346, т.1 НПК извън предмета на касационното обжалване са присъдите на апелативния съд, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК. Ето защо, подадената жалба от повереника на частния обвинител В. О. , чрез нейната майка Д в тази част на присъдата, следва да се остави БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като влязла в законна сила. Относно обжалването в гражданската част на присъдата е постоянна практиката на ВКС по отношение на солидарната деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Доводите в касационната жалба на подсъдимия Д за допуснато спрямо него нарушение на закона са неоснователни. По отношение на делектната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121 и следващите от ЗЗД. Пострадалият маже да насочи иска си и да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници не засяга правата на кредитора спрямо останалите длъжници. Кредиторът не е длъжен да води иск срещу всеки един от солидарните длъжници поотделно или срещу всички едновременно. Той може да насочи претенцията си към произволно избран от него длъжник, като е негова преценката по какъв начин най-ефективно да защити вземанията си, съобразявайки се и с материалното им състояние и възможностите си да докаже исковата си претенция по непозволеното увреждане. Законът за устройство на територията предвижда в чл. 168, ал.7 солидарна отговорност на строителя с лицата, които упражняват технически надзор, за щети, причинени от неспазване на техническите правила и одобрените проекти. Съгласно чл. 160, ал.1 ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически надзор за част „Конструктивна”, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По силата на чл. 160, ал.2 ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Върховният съд с решение № 116 от 12.01.84 год. по н.д. № 113/83 год. на ОСНК е подчертал, че в наказателното производство е недопустимо да се приеме иск, основан на деликтно и договорно основание. Ето защо регресните претенции на ответника по гражданския иск в наказателното производство спрямо другите участници в строителството могат да се разрешат постфактум на базата на посочените текстове на ЗЗД, ЗУТ и сключения между тях конкретен писмен договор по чл. 160, ал.2 ЗУТ, но не засягат правата на ищеца по деликтната отговорност. Както в жалбата, така и в съдебно заседание от страна на повереника на гражданската ищца В. О. и нейната законна представителка Д. Б. , не се изтъкват конкретни доводи относно искането за увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, които да получат адекватен отговор. В тази насока апелативният съд е взел предвид ниската възраст на детето към момента на смъртта на Г. О. , продължителността и степента на подтискащия психиката ефект на негативните изживявания от загубата и практиката на съдилищата, ангажирайки гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД на Д. за сумата 40 000.00 лв. със съответните последици. И настоящата инстанция споделя, че предявения иск до сумата от 50 000.00 лв. остава неоснователен и недоказан. При тези съображения в наказателната част жалбата срещу присъдата на повереника на частния обвинител О. следва да се остави без разглеждане, а съдебният акт в гражданската му част като законосъобразен и справедлив да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на повереника на частния обвинител В. О. , чрез законния й представител Д. Б. , срещу присъда № 23 от 09.02.09 год. по ВНОХД № 206/08 год. по описа на Великотърновския апелативен съд в наказателната й част. ОСТАВЯ В СИЛА същата присъда в гражданскоосъдителната й част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................