О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 206     София, 16.04. 2009 г.     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                   ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                  МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело № 191/2009 година.     Производството е по чл.274, ал.3 т.2, предложение второ ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. Б процесуален представител на Н. В. В. и М. Г. В. , и двамата от град С., област Бургас, против въззивно определение №201/11.11.2008 г. по ч.гр.д. №227/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Н. В. В. и М. Г. В. , и двамата от град С., област Бургас, са обжалвали действия на Частен съдебен изпълнител с район на действие Бургаски окръжен съд, рег. №703 на КСЧИ, по принудително изпълнение на въвод за реално ползване на дворно място, както и за възлагане в тяхна тежест на разноски по изпълнителното производство, както и задължаването им да премахнат поставена в имота конструкция. С определение №209/07.7.2008 г. по ч.гр.д. №251/2008 г. Бургаският окръжен съд, г.к., е оставил частната жалба без разглеждане. С определение №201/11.11.2008 г., по ч.гр.д. №227/2008 г., по частна въззивна жалба от Н. В. В. и М. Г. В. , Бургаският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба. Въззивната инстанция е приела, че с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК действията на съдебния изпълнител по настоящото дело не подлежат на съдебен контрол. Относно претенцията за разноски съдът е обосновал изводите си с разпоредбата на чл.79 ГПК, а с оглед доводите на частните жалбоподатели е посочено, че същите могат да защитят правата си по реда на чл.439 ГПК. Срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд е подадена частна касационна жалба от процесуалния представител на Н. В. В. и М. Г. В. – адв. Ч, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В изложението за допускане до касационно обжалване на въззивното определение като съществен въпрос се сочи приложението на разпоредбата на § 2, ал.10 ПЗРГПК/ДВ, бр.50 от 2008 г./, предвид обстоятелството, че частната жалба против действията ЧСИ е подадена на 17.4.2008 г., т.е. преди приемането на посоченото по-горе изменение на ГПК, поради което апелативният съд неправилно и необосновано е преградил по-нататъшния път на искане на съдебна защита на едно нарушено материално право. Моли се допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са неправилни, по съображения подробно изложени в частната касационна жалба. Моли се за отмяна на обжалваните определения и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Поставеният от жалбоподателите въпрос е съществен и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да бъде даден отговор по същество на частната касационна жалба. Разгледана по същество частната касационна жалба обаче е неоснователна по следните съображения: Действително с изменението на ГПК, ДВ, бр.50/2008 г. е въведена нова преходна разпоредба. Същата обаче има предвид производства, образувани против действия на съдебен изпълнител, постъпили до 01.3.2008 г. В процесния случай частната жалба до окръжния съд е постъпила на 17.4.2008 г., на която дата следва да се счита, че е налице висящо производство по глава ХХХІХ, раздел І ГПК. Следователно разпоредбата на § 2, ал.10 ПЗРГПК е неприложима. Споменаването на посочената правна норма има само спомагателно значение при формиране мотивите на апелативния съд, с оглед разграничаването на процесния случай от заварените производства, за които е приложим стария процесуален закон. Приложението на новия ГПК, респективно и в за процесния случай, следва от разпоредбата на § 48 ПЗРГПК. Частната касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,       О П Р Е Д Е Л И:       ПОТВЪРЖДАВА определение №201/11.11.2008 г. по ч.гр.д. №227/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: