Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 309   София, 09 октомври  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година и в състав:                                                                   Председател: Иван М.Недев                                                                            Членове: Ружена Керанова                                                                                              Капка Костова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора  Явор  Гебов .................... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 331/2009 год.             Производството е касационно по жалба на подсъдимия Вельо Т. В. против въззивна присъда № 52/16.ІV.2009г. по внохд 25/2009г. на АС-Бургас с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че обвинителния акт не отговаря на чл.246 НПК, защото: не е конкретизиран произхода на инкриминираните средства – от фондове на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава; не е ясно как е прието за край на престъплението, за което е обвинен В. , 30. Х.2006г; не са посочени отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. С тези нарушения на процесуалните правила е ограничено правото на защита на подсъдимия. В жалбата, изготвена от другия защитник, съществените процесуални нарушения се аргументират и с това, че мотивите на присъдата са изготвени след изтичане на срока за подаване на касационната жалба. Нарушен е материалния закон, защото не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият В е осъществил признаците на престъпленията, за които е обвинен – по чл.254б НК и по чл.212,ал.4 НК. Касае се до несъществена промяна при изпълнението на договора, по втората жалба - „отклонение”, което не дава основание за извод за съставомерно деяние, а инкриминираните фактури, чрез които са получени средствата от държавния бюджет не са с невярно съдържание. Освен това деянието, за което е обвинен по чл.212,ал.4 НК, евентуално осъществява признаците на престъпление по чл.256 НК и по силата на чл.2,ал.2 НК този закон е приложимия в случая. В другата жалба се навеждат съображения, че дейността на В. е приключила през 2004г., преди влизане в сила на чл.254б НК – на 25.ІІІ.2005г., поради което и деянието му е несъставомерно. Поддържат се и доводи, че възстановяването на ДДС от бюджета не е въз основа на фактура с невярно съдържание, а на основание справка-декларация от 14.VІ.2004г. по чл.100,ал.3 ЗДДС (отм.), което, ако данъчна фактура 0000400634/27.V.2004г. е неистински документ, сочи на престъпление по чл.256 във вр. с чл.257 НК (2004г.). Наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на извършеното престъпление и на целите на наказанието. Гражданският ищец МРРБ поддържа, че жалбите на защитата на подсъдимия са неоснователни, поради което и решението следва да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира жалбата за основателна. Съдебният акт е постановен при грубо нарушаване на процесуалните правила – чл.14, чл.339,ал.3 и чл.305 във вр. с чл.301 НПК, като съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Това се установява от факта, че мотивите са почти буквално (в т.ч. и пунктуацията) копие на обвинителния акт. Липсват преценка на доказателствата съображения кои се приемат за достоверни и защо, липсват фактическите изводи на съда и правния анализ на установените обстоятелства, с кои действия/бездействия са осъществени признаците на престъпленията, за които подсъдимия е признат за виновен и осъден. Няма мотиви защо е прието, че престъплението по чл.254б НК е довършено на 30. Х.2006г., изключително важно обстоятелство с оглед динамиката на законодателството. Не е посочено с кои отделни деяния се осъществява продължаваното престъпление по чл.26 НК. Липсата на правни изводи не позволява проверка и на възприетата квалификация по чл.212,ал.4 НК, а не по чл.256 НК. Чрез посочените нарушения се ограничават процесуални права на подсъдимия и най-вече – правото му на защита, което е основание за отмяна на въззивната присъда изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. При това следва да се преценят и останалите доводи на подсъдимия и защитата му. По тези съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 и т.3 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав     Р Е Ш И:       Отменя въззивна присъда № 52/16.ІV.2009г. по внохд 25/2009г. на АС-Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: