Ключови фрази
Иск за обезщетение при неизползван годишен отпуск * сключване на трудов договор * съществуване на трудово правоотношение * неизплатено възнаграждение * обезщетение за неизползван годишен отпуск * форма на трудовия договор * нередовност на исковата молба * материалноправна легитимация на ответник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 400

София, 27.12.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2607/2013 година.


Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 13 685/2011 г. на Софийския градски съд, с определение от 15. 07. 2013 г.. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - разрешаване на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е в определението, че изводът на въззивния съд за липса на писмени данни за сключване на трудов договор между страните се отклонява от приетото в решение по гр. д. № 595/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
При разглеждане на касационната жалба по същество, съставът на касационния съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на Г. Д. срещу И. Х. управител на фирма [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 8200 лв. незаплатено трудово възнаграждение от 1200 лв. месечно за периода от декември 2007 г. до юни 2008 г. и сумата 820 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С доклада по делото, първоинстанционният съд е приел, че ответникът по иска е [фирма] и последващото производство по делото пред двете инстанции е проведено спрямо този ответник. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй-като по делото не е доказано наличието на писмен трудов договор между ищеца и така определения ответник, както изисква чл. 62 КТ. Решението му е потвърдено от въззивния съд по същите съображения.
При разглеждане на делото, първоинстанционният съд се е отклонил от съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК, страните по делото се определят от ищеца. В случая, делото е проведено срещу ответник, който не е бил формално посочен от ищеца, а срещу друго дружество с близко наименование – [фирма] с управител И. Х.. Тази промяна на началната искова молба не е извършена по изрично искане от ищеца, а по преценка на съда. В случая обаче преценката на съда относно индивидуализирането на ответника не е съвсем точна и съответна на интересите на ищеца. Въз основа на експертно заключение на счетоводна експертиза е установено, че трудовият договор между ищеца и [фирма] не е подписан от ищеца Д.. По делото е приложено постановление от 11. 02. 2011 г. на Софийска районна прокуратура, с което е удостоверено, че при извършена прокурорска проверка е констатирано наличието на оригинален трудов договор между ищеца Г. Д. и [фирма], с управител И. Х., който договор е подписан от двете страни. Този факт е посочен от първоинстанционния съд в мотивите на решението му. От прокурорската проверка е установено, че в НОИ е изпратено уведомление относно сключения трудов договор между Д. и [фирма] При тези данни, въззивният съд е бил длъжен да констатира, че е налице несъответствие между действителната същност на претенцията на ищеца и ответника, който е фактически легитимиран да отговаря по тази претенция. В съдебно заседание на 28. 10. 2009 г. ищецът е обяснил, че относно наименованието на работодателя се е доверил на казаното от ответника, имайки предвид И. Х. като управител и на двете дружества – [фирма] и [фирма], със седалище на един адрес. Както първоинстанционният, така и въззивният съд е следвало да се съобразят с тези обстоятелства, да дадат указания на ищеца да уточни индивидуализацията на ответника или ответниците и да конкретизира спорния предмет – дали се спори за наличие на трудово правоотношение или спорът е за дължимо и неплатено трудово възнаграждение и неговият размер.
Съгласно т. 5 ТР № 1 /2013 г. ОСГТК на ВКС, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.



По изложените съображения, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА решението от 20. 11. 2012 г. по гр. д. № 13685/2011 г. на Софийския градски съд и потвърденото от него решение от 12. 04. 2011 г. по гр. д. № 25332/2009 г. на Софийския районен съд и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: