Р Е Ш Е Н И Е № 544 гр. София, 09.01.2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седми декември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1844/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Б. Б. против въззивно решение № 157 от 17.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В саморъчната жалба на подсъдимия, в двете жалби, изготвени поотделно от защитниците му адв. С. Т. и адв. М. М. и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде изменено като бъде приложен по-леко наказуем материален закон. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се развиват съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до осъждането му при недопустимо предположение и за неправилна квалификация на установените по делото факти като опит за убийство, извършен при пряк умисъл. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения при разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение, довели до ограничаване на процесуалните му права и изразили се в неоснователен отказ делото да бъде попълнено с необходими доказателства, противоречие между диспозитив и мотиви, което не дава възможност да узнае в извършването на какво престъпление се осъжда и в липсата на отговор по наведените доводи против правилността на присъдата. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се мотивира с осъждането му за престъпление, което не е извършил. Граждансият ищец изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 31 от 6.04.2012 год. постановена по НОХ дело № 193/2011 год. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия С. Б. Б. за виновен в това, че на 1.03.2011 год. в гр.Г. направил опит умишлено да умъртви П. П. П., като деянието е извършено с особена жестокост и без оказана висококвалифицирана медицинска помощ и реанимационни мероприятия неминуемо би настъпила смърт, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр.3 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на седемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на П. П. П. сумата 100 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 1.03.2011 год. до окончателното изплащане. С въззивно решение № 157 от 17.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2012 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по по събирането и анализа на доказателствата и с неправилна квалификация на установените по делото факти като умишленен опит за убийство по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1 от НК. В негова подкрепа се излагат съображения, че въззивната инстанция е възприела неправилните изводи за виновност на първоинстанционния съд, направени при едностранчива, непълна и превратна оценка на доказателствата, без основание е отказала да попълни делото с необходими доказателства, приела е за установени фактически обстоятелства, за които липсват доказателства и това е довело до осъждането му без да са установени обективни и субективни елементи от състава на престъплението. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до потвърждаване на осъдителната присъда без обвинението да е доказано в съответствие с изискванията по чл. 303 от НПК, по делото не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора, с искане за налагане по-тежко наказание на подсъдимия и по жалба на подсъдимия, в която и в съдебно заседание са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необосновани фактически и правни изводи и е направено искане да бъде попълнено делото с доказателства посредством назначаване на нови експертизи, за да бъде приложен точно материалния закон. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Произнесъл се е по направените доказателствени искания, преценил е тяхната основателност и мотивирано е отказал да ги уважи. Изводите, които е направил, че събраната в първата инстанция доказателствена съвкупност е достатъчна за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не са произволни. Изложил е убедителни и подкрепени от доказателствата по делото съображения, че изслушаните експертизи са отговорили на поставените им задачи и в пълнота за изяснили всички въпроси, за които са необходими специални знания, в това число и посочените пред въззивната инстанция. Като е отказал да уважи искането на подсъдимия за назначаване на нова съдебно медицинска експертиза със задача да отговори на въпроса при причинената тежка съчетана мозъчно черепна травма какъв е периода в който би последвал невитален изход без оказана медицинска помощ и за назначаване на съдебно-физическа експертиза чрез която да се установи възможността с приложената по делото пластмасова заготовка да бъдат причинени телесните увреждания, не е ограничил правата му и не е постановил съдебният си акт при неизяснена фактическа обстановка и при недопустимо предположение. Сам по себе си отказът да бъде уважено конкретно доказателствено искане на подсъдимия не води до ограничаване на процесуалните му права. Такова нарушение е налице само ако в резултат на отказа са останали неизяснени важни обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. В кръга на обстоятелствата, които съдът е бил длъжен да изясни, са извършеното деяние, начина на извършването му и авторството на подсъдимия, така както са предявени в обвинителния акт. Тези въпроси са изяснени в досъдебното производство и при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, чрез събирането на необходимия обем доказателствени материали и с активното участие на подсъдимия. Не се подкрепя от данните по делото довода, че разследващият орган е пропуснал да изясни важни обстоятелства от съществено значение за авторството, като нарушенията му в съдебната фаза да задълбочени, чрез тенденциозния отказ да бъдат събрани доказателства в подкрепа на твърденията му. Както и въззивната инстанция е констатирала, разследването не е проведено с необходимата всестранност, като е пропуснато събирането на някои доказателства, каквито в този епат от развитието на процеса е било възможно да бъдат събрани, и които биха довели до пълно изясняване на въпроса за превозното средство, с което пострадалият е превозен до мястото на откриването му и за евентуалното участие на друго лице, оказало му помощ в тази дейност. Този пропуск, довел до невъзможност да бъде даден отговор на част от въпросите поставени от защитата, мотивирано е приет като несъществен, защото не е довел до неизясняване на деянието по отношение на време, място на извършване и неговото авторство. Той по-скоро касае неизясняването на факти свързани с установяване на мястото, където е престояло тялото на пострадалия в периода между причиняването на уврежданията и откриването му, както и за начина по който се е озовал на това място, а не за мястото, където е причинено телесното увреждане, неговия автор, степента на увреждане здравето на пострадалия и възможността му да извършва активни действия, като се придвижи на собствен ход след увреждането до мястото, където е открит. В условията на непосредственост и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателствени източници, разпитал е свидетелите, посочени от обвинението и допълнително поисканите от подсъдимия в подкрепа на твърденията му, изслушал е заключенията на множество експертизи, в това число и по искане на защитата, за проверка на обясненията му в частта, с която е поддържал, че намушкванията с ножчето е причинил през дрехите на пострадалия и без предварителна насоченост към определена област от тялото му, и че пострадалият сам е напуснал мястото, където е бил наранен, като е назначил и изслушал съответните експертизи. Анализирал е всички преки и коствени доказателства поотделно и в съвкупност, констатирал е противоречието между тях, мотивирал е решението си кои противоречиви доказателствени материали кредитира и какви обстоятелства приема за установени. При това развитие на процеса неоснователно се поддържа, че е пренебрегнал задълженията си по чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина, като се ограничил до събирането на доказателства, подкрепящи обвинителната теза и е отказал да провери възраженията му, които въззивната инстанция не констатирала и отстранила. Подсъдимият не е бил ограничен в доказателствените си искания, които са свързани с предмета на доказване. По искане на защитата е допусната и изслушана комплексна съдебно-психиатрична и медицинска експертиза/л-69/ за изясняване психическата годност на пострадалия, издирени са и разпитани като свидетели полицейските служители и медицинския екип, които първи са се отзовали на мястото, където е намерен пострадалия, както и поемните лица. По довод на защитата, че изслушаната тройна съдебно-медицинска експертиза не е отговорила на няколко конкретни въпроси и като го е преценил за основателен, е назначил допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза. Последното експертно заключение е защитено в съдебното следствие, като вещите лица подробно са отговорили на зададените им допълнителни въпроси. Изяснили са локализацията на множеството контузни огнища на пострадалия, мозъчните центрове и жизнените функции, които са засегнати, механизма на причиняването им и възможността да бъдат причинени с приложената като веществено доказателство пластмасова заготовка, както и възможността му сам да напусне работилницата и да се придвижи на разстояние 1-5-2 км., до мястото, където няколко часа по-късно случайно е забелязан от живущи в съседство граждани. Компетентността на вещите лица не е оспорена и страните са били удовлетворени от получените отговори, в това число и на въпроса за липсата на светъл период между увреждането и изпадането в коматозно състояние, през който би било възможно извършването на определени активни действия. Отказът на въззивната инстанция да уважи доказателствените му искания не е довел до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение. С оглед установеното по делото, че телесните увреждания са причинени с пластмасовата заготовка, която се е отпечатала върху тялото на пострадали и по която е открита кръв от него, неоснователно се поддържа, че са ограничени правата му, като не е изследвана по експертен път възможността при ударите тя да остане цяла. Приложена е като веществено доказателство и съдът е имал лични възприятия за нея. Мотивирано е отхвърлено и искането за установяване по експертен път на периода от време, в който би настъпил летален изход без оказана медицинска помощ, за да бъде проверено твърдението му за евентуален друг механизъм на причиняване на уврежданията и друго авторство. На плоскостта на констатираните увреждания всички вещи лица в експертните си заключения изключват възможността за последващо увреждане на пострадалия при пътнотранспортно произшествие с участието на неизвестни лица. Нарушения при оценката на доказателствата не са допуснати. Не намира опора в данните по делото довода, че са пренебрегнати множество обективни данни и без доказателства са приети фактически данни обслужващи обвинителната теза. Въззивната инстанция много внимателно и задълбочено самостоятелно е обсъдена и оценена наличната доказателствена съвкупност, без да пренебрегне нито един доказателствен източник и да го възприеме превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Не е имала основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че ударил няколко пъти в тялото и главата пострадалия с приложената като веществено доказателство пластмасова заготовка и през дрехите го намушкал един-два пъти в тялото, след което го оставил пред работилницата, а когато излязал си бил заминал, поради което деянието му е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК е посочила доказателствените източници въз основа на които е направила фактическите и правните си изводи. Възприетите от нея фактически констатации, че деянието е извършено в работилницата, където подсъдимият е извършвал дейността си, с оръжията приложени като веществени доказателства и в резултат на него пострадалият получил телесното увреждане, което неминуемо би довело до летален изход без оказани реанимационни мероприятия, не са произволни и направени въз основа на недопустими предположения, в това число и в частта за извършените действия след увреждането. Посочено е въз основа на кои от тях е прието, че след като останали сами подсъдимият и пострадалия продължили да се карат, конфликта прерастнал в сбиване, подсъдимият съборил пострадалия на земята и с пластмасовата заготовка го ударил няколко пъти в лявата половина на главата, а след изпадането му в безпомощно състояние му нанесъл седем прободно порезни рани с ножче в областта на слабините. От установените факти, че уврежданията са довели до обилно кръвотечение, че кръв е открита на различни места в работилницата, по пластмасовата заготовка и ножчето, по парчето найлон върху който подсъдимият е признал, че го подпирал, и на мястото където по-късно пострадалият е намерен, но не е открита на други места, включително и около работилницата, е направено логическо заключение, че тялото е било преместено, а предвид на разстоянието е могло да бъде извършено с превозно средство. Логическо е и заключението, че подсъдимият е участвал в тази дейност тъй като освен него други лица не са знаели за извършеното, той е имал ключ от работилницата и я оставил заключена, в каквото състояние е открита сутринта от разследващите. Не са лишени от доказателствена основа и фактическите констатации, че първо са причинени уврежданията в главата на пострадалия, една част от тях когато вече е бил съборен на земята, че след това са причинени пробожданията в половата област и то при събут панталон и когато не е могъл да се защити. При тези фактически констатации материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като опит за убийство, извършено с особена жестокост и при пряк умисъл като форма на вината. Доводът на жалбоподателя, че в действията му липсвал умисъл за умъртвяване на пострадалия, което налагало деянието да бъде квалифицирано като по-леко наказуемо престъпление, е неоснователен. Той е поддържан пред двете съдебни инстанции, които са го обсъдили и в мотивите на съдебните си актове са изложили подробни съображения за отхвърлянето му. За да приеме, че се касае до опит за умишлено убийство още първоинстанционният съд е направил цялостен анализ на поведението му и извършените действия, в които деянието се е изразила, а въззивната инстанция мотивирано е възприела съображенията му. Психическото отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които се е обективирало. Дали се касае до умишлено убийство, което при опита може да бъде извършено само при пряк умисъл като форма на вината, и при което целта на дееца е лишаване на жертвата от живот, или до умишлено причиняване на телесно увреждане, при което целта му е накърняване на телесната цялост, се установява от обективните обстоятелства, при които е извършено. От значение за точната правна квалификация са начинът на извършването му, използваното средство, насочеността на ударите и причинения от тях резултат, а не последващите твърдения на дееца. Силата, интензитета, локализацията на ударите и упоритостта при осъществяване намерението на подсъдимия, свидетелстват за умисъла да лиши от живот пострадалия. Психическата му годност не е нарушена и е могъл да съзнава, че главата е една от най-уязвимите части от човешкото тяло и телесните увреждания в тази област могат да доведат до умъртвяване на жертвата. Използвал е оръжие, което е годно средство да причини смърт. С него е нанесъл жесток побой на пострадалия, довело до тежка закрита черепно-мозъчна травма с множество/над 10/ многофрагментни счупвания на черепа, множество контузионни огнища с кръвоизливи в лявата мозъчна половина с перифокален оток на мозъка и общомозъчен оток, притискане на мозъчните структури и изпадане в дълбока кома. Извод, че целта му е била настъпването на този резултат, обосновано е направен освен от обективно причиненото увреждане и от поведението му след счупването на черепа и изпадането на пострадалия в кома. От факта, че в този момент е преустановил нанасянето на ударите, не може да се направи предлагания от защитата извод, че умисъла му е обхващал само накърняването на телесната му неприкосновеност и затова не е довършил изпълнителното деяние. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него да умъртви пострадалия, като изпълнителното деяние е довършено, но резултата не е настъпил по причини извън поведението му. Твърдението, че не е искал и дори допускал причиняването на смъртен резултат противоречи на последващите му действия, изразили се в изхвърлянето на тялото при зимната температура в нощните часове и на заснеженото място край пътя, където е могло да не бъде намерено. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото. По-голямата част от доводите на жалбоподателя бяха обсъдени във връзка с приложението на материалния закон, а останалите са неоснователни. Производството пред Великотърновския апелативен съд е проведено в съответствие с изискванията по глава двадесет и първа от НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения на процесуалните правила, а още по-малко съществени нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Въззивният състав е изслушал оплакванията на страните против правилността на невлязлата в сила присъда и в изпълнение на задълженията си по чл. 314 от НПК изцяло е проверил нейната правилност. Подробно е отговорил на доводите им и е изложил убедителни съображения за отхвърлянето им като неоснователни. Начинът, по който е изготвено въззивното решение не подкрепя наведения довод за ограничаване правото му да узнае в извършването на какво престъпление е признат за виновен и въз основа на кои доказателства. Присъдата не е постановена в отклонение с фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не съдържа вътрешни противоречия, поради което неоснователно се поддържа, че е осъден за фактическо обвинение, по което не се е защитавал, което въззивната инстанция е била длъжна да констатира и по надлежния процесуален ред да отстрани. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. То се мотивира в писмените жалби със съображения, касаещи приложението на закона, а не справедливостта на наказанието, а в съдебно заседание се допълва с неправилна преценка на относителната тежест, като обстоятелства, които смекчават наказателното положение на възрастта и съдебното му минало. Липсата на извършено деяние има за последица оправдаването на подсъдимия, а не смекчаването на наказателната отговорност, както се иска от жалбоподателя. Поради това съображение настоящият състав прие, че проверката за правилността на присъдата в тази част следва да се извърши основно за наличието на нарушения, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи. Основания за служебна намеса не са налице. Наказанието е индивидуализирано в рамките на закона по най-леката алтернатива, като точно е преценена относителната тежест на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите му и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, в това число и тези, на които в настоящата инстанция основава искането ми за намаляването му. Като е отказал да го коригира в поискания от обвинението и защитата смисъл, въззивният състав не е постановил съдебният си акт при основание за изменяване. Подсъдимият е млад човек, с чисто съдебно минало, израстнал е в непълноценна семейна среда, вградил се е в обществото, полага обществено полезен труд, няма извършени противообществени прояви и това го характеризира положително. От друга страна обаче, преценена през призмата на извършеното деяние, личната му обществена опасност е висока. Ръководен от силната си ревност е нанесъл изключително жесток побой на своя дългогодишен приятел, довел до необратимо увреждане на здравето му, със 100% индивидуализация до края на живота. В ожесточението си е стигнал до там, че продължил да издевателства над него и след уврежданията в областта на главата. Тези факти в съвкупност с обществената опасност на деянието, която точно е преценена като изключително висока, не дават основание за извод, че наказанието седемнадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо завишено. Съответно е на степента на обществената опасност на деянието и дееца и е достатъчно и необходимо за постигане целите по чл. 36 от НК. Намаляването му би било проява на непровдан либерализъм. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И : Оставя в сила въззивно решение № 157 от 17.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 145/2012 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 31 от 6.04.2012 год. по НОХ дело № 193/2011 год. на Габровския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: