Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
София, 16 февруари 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четвърти ноември ………........... 20014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Красимир Шекерджиев ....................
при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова ............, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1328 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпило искане от страна на осъдения Г. Г. за възобновяване на ВНОХД № 288/14 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Атакува се, като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, т.т. 1 и 2 НПК и неподлежащо на касационна проверка, решение от 29.07.14 год., с което е изменена присъда № 36 от 18.03.14 год. по НОХД № 49/13 год. на Дупнишкия районен съд, с която Г. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 201, ал. 1 НК. Визирано е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Иска се да се отменят решението и присъдата и делото да се върне на досъдебното производство. Алтернативно се иска, след отмяната на съдебните актове, осъденият да се оправдае по повдигнатото му обвинение на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Искането се поддържа в съдебно заседание на посочените основание и доводи.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените основание и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда Г. е признат за виновен в това, че на 15.03.10 год. в [населено място], от „Локомотивно депо”, район /населено място/, в качеството си на длъжностно лице – главен инженер-технолог, поддръжка на машини и съоръжения в „Локомотивно депо – [населено място]”, район /населено място/, е присвоил шест метални конструкции от дебело желязо от товарни вагони с общо тегло 2 080 кг., на стойност 790.40 лв., собственост на [фирма] - „Локомотивно депо – [населено място]”, поверени му да ги управлява, поради което и на осн. чл. 201, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Съдът на осн. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК е лишил Г. от право да заема държавна или обществена длъжност, която е свързана с управлението, пазенето и разпореждането с имущество и го е лишил от право да упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, отчитане и ръководство на чуждо имущество за срок от три години.
Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства.
С атакуваното решение присъдата е изменена. Намален е размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от една година на ШЕСТ месеца и на кумулативните наказания от три на ДВЕ години. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Обобщено в искането се твърди, че присъдата е изградена изключително върху показанията на заинтересовани свидетели, знаещи задълженията по опазване на имуществото, а именно лицето, превозило металните конструкции и тези, контролиращи изхода на депото. Това твърдение не е подкрепено с конкретни доводи. Настоящата инстанция не констатира такава заинтересованост в свидетелските показания на К., С., Й., Б., Д., особено на Л. С., работещ в пункта за вторични суровини, с който осъденият е провел разговори преди превозването на предмета на престъплението и след разтоварването му за възможността да се заплати веднага.
Като съществено процесуално нарушение се сочи, че окръжният съд не е взел отношение по възражението, че присъдата и мотивите са копие на обвинителния акт. Безспорно, такова съвпадение се констатира и от настоящата инстанция, но същото не може да се приеме като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, доколкото посочените фактически обстоятелства от прокурора са възприети от съда на базата на събраните и проверени по реда на НПК доказателства, поради което не са ограничени процесуалните права на обвиняемия.
Пред настоящата инстанция отново се развива доводът за липсата на длъжностно качество от страна на Г.. Предходните инстанции подробно и законосъобразно са отговорили, защо осъденият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК. Това качество на осъдения е мотивирано не само от длъжността му „инженер-технолог, поддръжка на машини”, включена в организационната структура на дружеството, заемана по трудов договор и длъжностната му характеристика, но най-вече съгласно заповед № 78/18.08.09 год. /л. 23 от ДП № 219/10 год./ на ръководителя на район – [населено място], към „Локомотивно депо – [населено място]”. Съгласно същата е сформирана работна група с отговорник Г. със задача да се нарежат вагоните на парчета и да се съхранят нарязаните части на определено място. Като отговорник на групата и в изпълнение на поставената задача, осъденият в инкриминираното време е управлявал повереното му чуждо имущество, с част, от което се е разпоредил в свой личен интерес и това излиза извън предоставените му правомощия. Очертани са особеностите на длъжностното му качество – в посочения период е осъществявал точно определена временна дейност, възложена му със заповед на оправомощено лице в юридическо обособена структура, за което е получавал заплата. Ето защо, законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 201, ал. 1 НК.
Съгласно посоченото, не са налице предпоставките за възобновяване на делото, поради което искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения Г. И. Г. за възобновяване на НОХД № 288/14 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |