Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр.София, 13 юни 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 988 по описа за 2012 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Ц. И. М. от гр. . Р. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 140/09.05.2012 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по гр.д. №832/2011 год. по описа на ВКС, на осн. чл. 303,ал.1,т.4 ГПК . Според молителя това решение противоречи на друго влязло в сила решение №110/11.04.2005 год. на Районен съд [населено място], постановено по гр.д. №470/2004 год. С решението, чиято отмяна се иска ВКС, състав на 3-то г.о. не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 470/2004 год. на Разградския районен съд относно действителността на предварителния договор от 25.01.1999 год., сключен между Ц. И. М. и Б. П. Г.. Молителят изтъква, че в производството по това дело, образувано по иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, предявен от него срещу ответниците Б. П. Г. и С. Б. С., ответниците са направили възражение за нищожност на сключения между него и Б. П. Г. предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с индентификатор 61710.505.615.6.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], но това възражение е било отхвърлено и предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е бил уважен. С решение № 140/09.05.29012 год. на ВКС, ГК, 3-то г.о. по гр.д. №832/2011 год. на ВКС по предявен от молителя срещу Б. П. Г. / починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Б. С., Р. Б. Г. и П. Б. П. / иск по чл. 19,ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен на същия имот, съдът недопустимо е разгледал и уважил възражение за унищожаемост на предварителен договор в резултат на което е отхвърлил предявения иск. Твърди, че възраженията за унищожаемост на предварителния договор са били известни на ответника и той е могъл да ги предяви в рамките на производството по гр.д. № 470/ 2004 год. на Разградския районен съд . Това възражение е било относимо към спора по чл. 135 ЗЗД, доколкото процесуалната легитимация на ищеца по този иск произтича от правата му на кредитор по сключения предварителен договор. Доколкото със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 470/2004 год. на Разградския районен съд е прието, че правото / на кредитор по предварителния договор/ съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти възникнали преди този момент, т.е. към влизане в законна сила на съдебното решение. Всеки опит да се отрича съществуването на правото въз основа на такива факти ще означава подновяване на вече разрешения спор. Възражението за унищожаемост на предварителния договор, доколкото не е направено в производството, образувано по иска с пр. осн. чл. 135 З. е преклудирано, независимо дали обосноваващите го факти са били известни на страната или не. Ако страната не е могла да ги узнае тя може да се защити по реда на отмяната / чл. 231,б.”А” ГПК / отм./ Молителят счита ,че с решението по гр.д. №832/2011 год. на ВКС, ІІІ г.о. постановено по иска с пр. осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД, съдът имплицитно се е произнесъл по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, предмет на гр.д. № 470/2004 год. . Има обективно тъждество на производствата , по които постановените съдебни актове са противоречиви като е налице и идентичност на страните по делата. С оглед на това моли на осн. чл. 307,ал.4 ГПК решение № 140/09.05.2012 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Ответникът по молбата С. Б. С. чрез адв. М. П. оспорва молбата за отмяна. Изразява становище, че хипотезата на чл. 303,ал.4 ГПК не е налице , доколкото няма тъждество между спорното правоотношение по двете дела, различни са страните, заявените искания и правни основания. Липсва субективно и обективно тъждество по см. на чл. 303,т.4 ГПК тъй като липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни на същото основание в две противоречиви решения. Претендира разноски. Останалите ответници Р. Б. Г. от [населено място] и П. Б. П. от [населено място] не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. счита , че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Между страните няма спор за идентичност на недвижимия имот, предмет на сключения между молителя Ц. И. Б. и Б. П. Г. предварителен договор от 25.01.1999 год., за покупко- продажба на имота, както и на договора , инкорпориран в нот. акт №182, том І, рег. №1143, нот. дело №94/17.02.2004 год. по силата на който недвижимия имот е продаден от Б. П. Г. на неговата дъщеря С. Б. С.. Теорията и съдебната практика единодушно приемат, че отмяната по чл. 303,ал.1,т.4 ГПК / чл. 231,б.”г” ГПК / отм./ е допустима тогава когато между едни и същи страни, при еднаквост на искането и основанието са постановени противоречиви решения тоест произтекъл е различен правен резултат. Настоящия случай не е такъв. На първо място не е налице идентичност на страните, участвали в производството по двете дела . В производството по гр.д. № 470/2004 год. на Разградския районен съд образувано по иск с пр. осн. чл. 135 ГПК страни са Ц. И. М. като ищец , а ответници Б. П. Г. и неговата дъщеря С. Б. С., която участва в лично качество , като купувач на процесния имот с НА № 182, том І, рег. №1143, нот. дело №94/17.02.2004 год. В производството, приключило с решение по гр.д. №832/2011 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. страни са Ц. И. М. и Б. П. Г., който е починал в хода на процеса и като негови правоприемници са конституирани наследниците му по права линия С. Б. С., Р. Б. Г. и П. Б. П.. На второ място двата иска са различават както по основанието така и по искането си, което определя и различния им характер. Иска по чл. 135 ЗЗД е установителен, а с иска по чл. 19,ал.3 ЗЗД – се упражнява преобразуващо право и има конститутивен характер. Искането по първия се иск е да се прогласи относителната недействителност на покупко - продажбената сделка , извършена между Б. П. Г. и неговата дъщеря С. Б. С. по отношение на молителя Ц. М., а със вторият иск - да се обяви за окончателен сключения между молителя и Б. П. Г. предварителен договор. Не може да се приеме , че е налице припокриване на основанието на двата иска, доколкото има съвпадение на фактически твърдения.Действително и двата иска почиват на обстоятелственото твърдение за сключения между молителя и Б. П. Г. предварителен договор, но фактическото основание на двата иска включва и други обстоятелства, които заедно с петитума ги характеризират като различни искове. Постановените диспозитиви обективирант различен правен резултат, предвид различния характер и предмет на предявените искове,а не поради различно разрешаване на един и същи правен спор. Без значение е обстоятелството, че в мотивите на решението по предявения иск с пр. осн. чл. 19,ал.3 ГПК съдът е разгледал възражение за унищожаемост на предявения предварителен договор и го е уважил. Доводите за това , че това възражение е преклудирано в предходното производство, образувано по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, дори да бъде споделено, са неотносими към настоящото производство, доколкото съставляват оплакване за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на иска по чл. 19,ал.3 ГПК , а не основание за неговата отмяна поради противоречието му с решението по чл. 135 ЗЗД. По посочените съображения хипотезата на чл. 303,ал.1,т.4 ГПК не е налице и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на С. Б. С. направените в производството разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. И. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 140/09.05.2012 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по гр.д. №832/2011 год. ОСЪЖДА Ц. И. М. да заплати на С. Б. С. направените в производството разноски в размер на 1 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: