4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 София, 23.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1155/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2609/26.01.2015 г., подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Р. Д. Ф.-Д. от [населено място] чрез адв. В. С., срещу определение № 151/15.01.2015 г. по ч. гр. д. № 2956/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 01.12.2014 г. по гр. д. № 8779/2014 г. на Варненския районен съд за връщане като просрочена на частна жалба срешу определение от 06.10.2014 г. Жалбоподателката поддържа оплаквания за незаконосъобразност на определението и иска неговата отмяна. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване навежда специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, прилага и съдебна практика. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Пред Варненския районен съд е образувано гр. д. № 8779/2014 г. по молба на Р. Д. Ф.-Д. чрез В. Д. Д., неин брат, като пълномощник. Твърди, че е трето лице, заварено в недвижимия имот при извършване на въвод във владение, и че притежава права върху имота, изключващи тези на взискателя. Иска спиране на принудителното изпълнение и определяне на срок за предявяване на иск за защита на своите права на собственост. В молбата е посочила като адрес за връчване този на пълномощника си, съвпадащ с адреса на присъдения имот. След извършена проверка за редовността на молбата, която разгледал като искова, Варненският районен съд разпоредил указанията за изправяне на констатирани нередовности по нея да бъдат връчени на посочения от ищцата адрес: [населено място], местност „З.” № 46. Съобщението с приложен препис от разпореждането е върнато в цялост заради необозначен адрес, поради което съдът по свой почин извършил проверка за съществуването на този адрес. След положителния от нея резултат отново е разпоредено връчване на адреса. Съобщението е върнато в цялост със събрани от връчителя чрез съседи данни, че лицето е напуснало адреса преди около година, нов адрес - неизвестен; посочен е номер на мобилен телефон на пълномощника. В изпълнение на последвало разпореждане от 10.09.2014 г., на 15.09.2014 г. е залепено обявление в сградата на съда с указанията за отстраняване на нередовностите. С определение № 14027/06.10.2014 г. районният съд върнал молбата при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Това определение е съобщено на ищцата отново по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2-ро ГПК с поставяване на обявление в сградата на съда на 23.10.2014 г. На 28.11.2014 г. постъпила частна жалба от ищцата чрез адв. В. С., срещу определението по чл. 129, ал. 3 ГПК, която районният съд върнал с определение от 01.12.2014 г. като недопустима поради просрочие. С атакуваното в настоящето производство определение Варненският окръжен съд потвърдил първоинстанционния акт, също приемайки, че частната жалба е просрочена. Изложил съображения, че уведомлението за връщане е залепено на посочения в исковата молба адрес на 23.10.2014 г. и двуседмичният срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, в който страната може да получи книжата от канцеларията на съда, е изтекъл на 06.11.2014 г. След изтичането на този срок е започнал да тече срокът за отстраняване на нередовностите и е изтекъл на 13.11.2014 г. Жалбоподателката счита това определение за неправилно поради липса на съответствие между фактическите констации на въззивния съд и доказателствата по делото; изтъква довод, че редът по чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК е приложим само в исковите производства и то само когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда. Поддържа, че разглежданият случай не е такъв и тъй като цялото производство по връчване на съобщенията е опорочено, то и срокът за обжалване на разпореждането за връщане на подадената от нея частна жалба не е изтекъл. Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК са поставени няколко въпроса. Уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., според правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, определящ изхода на спора е този за реда, по който следва да бъде съобщено на ищеца определението за прекратяване на производството поради неотстраняване на констатирани нередовности - този по чл. 129, ал. 2, изр. 2 или по чл. 47 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 2 изр. 2 ГПК когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. В тази хипотеза съобщението не може да му бъде връчено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, тъй като този способ за връчване е приложим за ответника. Съдебната практика приема, че адресът е неизвестен на съда, ако по делото няма доказателства, от които съдът да почерпи данни за адрес, на който е възможно страната да пребивава. Когато съобщението до адреса се върне в цялост, но в исковата молба е посочен и телефонен номер, по аргумент от чл. 42 ГПК съдът е длъжен да направи опит да се свърже с ищеца и по телефона, за да го уведоми, че следва да се яви в съда и да получи определението по чл. 129, ал. 2 ГПК. Едва след като и по този начин страната не може да бъде уведомена, съдът трябва да процедира по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК /определение № 194/24.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2587/2013 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. Разрешението, дадено с посочената съдебна практика, е приложимо и в случай, че ищецът е посочил пълномощник, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1, предл. 2 ГПК когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. Образуваното пред районния съд производство е по молба с правно основание чл. 524 ГПК. Молителката твърди, че е трето лице, намерено от съдебния изпълнител в присъдения недвижим имот и иска спиране на въвода във владение, за да установи своите права върху имота. Това производство не е типично исково производство. В него третото лице следва да представи писмени доказателства за претендираното право върху имота, изключващо правата на взискателя, а съдът - да извърши преценка дали тези твърдения са вероятно основателни. Поради това съдебната практика и правната теория го определят като специфично производство за обезпечение на бъдещ иск - този, който третото лице ще предяви в случай на спиране на изпълнението. В чл. 524, изр. 2 ГПК е въведено изискване молбата да се разгледа в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Това налага правното положение на последното да се приравни на ищеца в исковото производство и в хипотеза като разглежданата за проверка редовността на молбата да се приложат разпоредбата на чл. 129 ГПК, както и общите разпоредби на Глава шеста на ГПК, раздел І „Съобщения”. Разпоредбата на чл. 47 ГПК за връчване на съобщения чрез залепване на уведомление не е приложима, защото, както се посочи, тя касае призоваването на ответника по делото. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, определението на въззивния съд се явява неправилно. На първо място неправилен е изводът, че молителката е надлежно уведомена за разпореждането за връщане на частната жалба по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на адреса по молбата като адрес на пълномощника й В. Д.. Изводът не кореспондира на данните по делото, тъй като извършените от първоинстанционния съд процесуални действия не се състоят в залепване на уведомление на адрес: [населено място], м. „З.” № 46, а в поставяне на обявление на таблото на съда по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК. На второ място след като връчителят на съдебни книжа е узнал номер на мобилен телефон на пълномощника и е записал същия на върнатото в цялост съобщение /л. 22 от първоинстанционното дело/, съдът е следвало да разпореди уведомяване по телефона, което той не е сторил. Ето защо следва да се приеме, че в резултат на опорочената процедура по връчването срокът за обжалване на определението за прекратяване на производството по молбата по чл. 524 ГПК не е започнал да тече. Определението на Варненския окръжен съд и потвърденото с него разпореждане на Варненския районен съд от 01.12.2014 г., с което частната жалба от 28.11.2014 г. е върната, са неправилни и ще бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба, като се съобрази обстоятелството, че страната е упълномощила адвокат В. С. за представителство пред съд във връзка с присъдения недвижим имот /пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителката, приложеното на л. 42 от първоинстанционното дело/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 151 от 15.01.2015 г. по ч. гр. д. № 2956/2014 г. на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 151 от 15.01.2015 г. по ч. гр. д. № 2956/2014 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него разпореждане от 01.12.2014 г. по гр. д. № 8779/2014 г. на Варненския районен съд. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на процесуалните действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: