Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр.София, 07.03.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 3836/2015 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 465 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 391/2014г. на Окръжен съд - [населено място], с което е отменено Решение № 370/18.07.2014г. по гр. д. № 74/2014г. на Районен съд - [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П., М. М. Г., И. М. Ч. и Л. М. Г., иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, да бъде признато за установено по отношение на [фирма], че като наследници на М. М. Г., са собственици на застроен и незастроен поземлен имот с площ 1 160 кв. м., който участва в образуването на УПИ X.- 1192, в кв. 113 по ЗРП на [населено място], както и ответното дружество [фирма] да бъде осъдено да предаде владението върху имота, вместо което е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС и е постановено в полза на [фирма] право на задържане върху имота до заплащане на извършените в него подобрения в размер на 2 575 лева. Въззивното решение е влязло в сила на 20.05.2015г. – датата на постановяване на определение № 300 от 20.05.2015г. по гр.д. 1404/2015г. на ВКС, І ГО, с което не е допуснато касационното му обжалване. Поддържаното от молителя основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Като нови доказателства със съществено значение за изхода на спора молителят посочва Архитектурен проект, съхраняван в Дирекция „ Регионален държавен архив“ - П., поделение „ Държавен архив - С.“, Протокол от 14.X..1972 г. на ОНС С. и Писмо - съгласие от Министерство на зeмеделието с изх. № IX-2-2042/20.VII.1973г. Поддържа, че тези нови доказателства не са били включени в доказателствения материал. Твърди, че с изявлението на назначеното по делото вещо лице, че след извършена от него проверка не открило строителни книжа по отношение на процесния имот, съдът и страните били въведени в заблуждение относно тяхното съществуване. Този извод се затвърдил и от представеното от ищците удостоверение, издадено от Държавен архив-гр. С., което удостоверявало липсата на документи за проведена отчуждителна процедура за имота. Едва след влизане в сила на атакуваното решение, молителят констатирал, че в Дирекция „ Регионален държавен архив“ - П., поделение „Държавен архив-С.“ се съхранява архитектурен проект за строежа на сградите в имота, изготвен през 1973 г. от Научно-технически съюз - С.. След този момент открил и Протокол от 14.X..1972 г. на ОНС С. и Писмо-съгласие от Министерство на зeмеделието с изх. № IX-2-2042/20.VII.1973 г.. Посочва, че само със съдействието на съда би могло третото неучастващо в процеса лице - [община] да бъде задължено да представи проекта. Ако същият в нарушение на закона вече не се съхранява или е бил изгубен или унищожен, то това не следва да се вмени във вина на страната. Според молителя новото доказателство - архитектурният проект е от съществено значение, тъй като наличието му ще обоснове извод за законност на извършения строеж, което от своя страна би довело до формиране на извод у съда за липса на предпоставките на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Представените Протокол от 14.X..1972 г. на ОНС С. и Писмо-съгласие от Министерство на зeмеделието с изх. № IX-2-2042/20.VII.1973 г.., от своя страна обосновават липсата на отчуждителна процедура и законосъобразността на извършеното завземане на имота, тъй като същият е предоставен със съгласието на Министерство на земеделието за определена цел. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на решението. Ответниците по молбата за отмяна В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П., М. М. Г., И. М. Ч. и Л. М. Г., в представен писмен отговор чрез адв. И. А. вземат становище за неоснователност на молбата. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебното решение, чиято отмяна се иска, е иск с правно основание чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, предявен от наследниците на М. М. - Г. В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П., М. М. Г., И. М. Ч. и Л. М. Г.. Ищците основават правата си върху застроен и незастроен имот с площ 1 160 кв. м., който участва в образуването на УПИ X.- 1192, в кв. 113 по ЗРП на [населено място], предмет на иска, на наследствено правоприемство и реституция. Към момента на придобиване на имота от наследодателя на ищците през 1946г. по силата на покупко-продажба, същият е представлявал нива от 1,5 дка в м. „Елата“. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 38, том IX, дело № 74/1972г. М. Г. е признат за собственик на недвижим имот придобит по силата на покупко- продажба и давностно владение в продължение на 25 години, представляващ дворно място от 424 кв. м. в [населено място], С., с пл. № 619 по първия ЗРКП на [населено място] от 1950 г. След проследяване на регулационната история на процесния имот, в приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице дава заключение, че имотът с пл.№ 619, който е предмет на нотариален акт №38, том IX, дело №74/1972г. е обективиран в протокол от 03.02.1972г., с който е извършена оценка на имотите и трайните насаждения, попадащи в улично платно в кв.42 и 45 по плана на [населено място]. В т.7 от този протокол е посочена част от имот пл.№ 619, собственост на М. Г., съставляващ 424 кв.м. от първия ЗРКП на [населено място] от 1950г. Част от имота с площ от 302 кв.м. била включена в парцел за озеленяване, а друга с площ от 298 кв.м. включена в улична регулация. Останалата част от имота е извън регулация. В разписната книга към плана имотът е записан като собственост на М. Д.. При извършена проверка в ТД ”Държавен архив”- С., вещото лице не е установило наличието на отчуждителна преписка на името на М. Г.. С протокол от 14.11.1972г. на комисия, определена със заповед №1542/08.11.1972г. на Председателя на ОНС- С. била избрана най - подходящата за построяване на цех за метални изделия площадка, находяща се в местността “Елата”, [населено място], в размер на 3,5 дка. С писмо от 30.07.1973г. на МЗ е съгласувана площадката по протокола на комисията от 14.11.1972г., а с решение №6/19.10.1973г. на Комисията за земята е предоставена на ОНС - С. за строеж на “Цех за метални изделия” на [фирма]- [населено място] 4 дка държавна земя, стопанисвана от ДЗС [населено място]. Според вещото лице примерният ген. план на площадката е изработен върху кадастралната основа, идентична с тази на утвърдения през 1974г. нов регулационен и кадастрален план. От заключението се установява също, че имот пл.№619 по плана от 1950г. е идентичен /непълна идентичност/ с имот пл.№1175 по плана от 1974г. Графично определената площ на имота е 3 695 кв.м., като от тях 1 621 кв.м. са включени в парцела X. - Цех за метални изделия, кв.104, 820 кв.м. в парцел X.- Битова и дам. сграда за метални изделия и 1052 кв.м. в улична регулация. Малки части от имота са включени в озеленяване и речно корито. В разписната книга към плана имотът е записан като собственост на М. Г. / М. Г.-съгласно удостоверение от 11.02.1992г. на Общински съвет - Н./. Със заповед от 1976г. X. - Цех за метални изделия е преотреден за цех на “Х.”, а със заповед от 1978г. част от същия парцел е преотреден и е образуван нов парцел X.-Учебен полигон на С.. По плана на [населено място] от 1987г. имотът с пл.№619 по плана от 1950г. е идентичен с част от имоти с пл.№1191, 1192 и 1349. Вещото лице сочи, че при извършената проверка в [община], Областна администрация - С. и “Държавен архив”- С. не е установило данни за извършено отчуждаване и преписки за обезщетяване за процесния имот. Не е установило и наличие на строителни книжа - разрешение за строеж, инвестиционни проекти, протокол за строителна линия и ниво, както и на други документи, свързани с построяването на сградата в УПИ X.-1192 - за производствена дейност. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че не е установило наличие на строителни книжа и на името на “Местна промишленост и битови услуги”- С.. В представено копие от преписка от ОСЗ - Н. се съдържа извлечение от 25.10.1991г. от емлячен регистър от 1949г. за декларираните на името на М. Г. имоти, сред които е деклариран и такъв с площ от 1,5 дка в м.”Елата”. Същият имот е бил заявен за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ със заявление вх.№52/25.10.1991г. Няма данни в преписката за реалното му реституиране, като е приложено Решение №20/03.02.2000г. на ОСЗ за обезщетяване на наследниците на М. Г. с компенсационни бонове. Според удостоверение изх.№ПО-06-222/13.08.2013г., издадено от ОСЗ - Н. издадено е Решение №20/03.02.2000г. на ОСЗ за обезщетяване на наследниците на М. Г. за имоти с площ от 4,000 дка, като обезщетението включва и нивата в м.”Елата” - 1,500 дка, в землището на [населено място]. С постановление от 03.07.2007г. по изп.дело №203/2001г. по описа на СИС при ЗРС е възложен на ответника [фирма] недвижим имот - производствена сграда, столова и кухня, със застроена площ от 233,92 кв.м., ведно с прилежащ терен - застроен и незастроен с площ от 1 160 кв.м., находящи се в УПИ X.- 1 192 кв.м., кв.113 по ЗРП на [населено място]. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 469/2011г. на Окръжен съд - [населено място] е признато за установено по отношение на [фирма] - в ликвидация - [населено място], че имот УПИ X.-1192 - за производствена дейност, върху който е насочено изпълнението на парично вземане по изп. д. № 203/2001г. на СИС при Районен съд - Златоград не принадлежи на длъжника по делото, който е праводател на ответника [фирма], въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.07.2007г. по изп. д. № 203/2001г. С оглед на така установените факти и съобразно събраните гласни доказателствени средства, въззивният съд, в атакувания съдебен акт, достигнал до различни правни съждения от първоинстанционния. С оглед определянето на приложимия реституционен закон, съдебният състав е приел, че от обстоятелството, че към момента на придобиване от наследодателя на ищците на процесния имот през 1946г., същият се използвал като нива, не следва да се извежда земеделския му характер. Опровергава извода на вещото лице, че част от имота е извън регулация, тъй като ако тази част от имот № 619 по ЗКРП на [населено място] от 1950 г. не попада в регулация, то тя няма да бъде нанесена в плана с поставяне на кадастрален номер. Южната граница на имота не била затворена, защото е тангента на регулационна линия. Изследвайки изготвените скици, приема, че тази част от имота не попада в границите на парцел X. - 1192 - за производствена дейност, като се обосновава и с факта, че наследодателят на ищците през 1972г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за част от имота си, представляващ дворно място. Ако имотът е имал земеделски характер, то същият е следвало да бъде включен в ТКЗС, а не да се направи опит за отчуждителна процедура през 1972г., да се обозначава като дворно място и да се съдържа в патримониума на Г.. Въззивният съд счита за установено по делото, че имотът е бил отнет от Г. не по установения от закона ред, като въпреки положеното старание на вещото лице не е открита преписка за отчуждаване или строителна документация, поради което заключва, че имотът е отнет през 1972 г. а не през 1958 г. и не е внасян в ТКЗС. Предвид изложеното достига до извода, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и ищците са собственици на процесния имот. Доколкото същият се владеел от ответната страна, без правно основание, то предявената претенция като основателна, следвало да се уважи. Частично е уважена и претенцията за признаване на право на задържане до заплащане на извършените от ответника подобрения в имота, в размер на 2 575 лева. Пред настоящата съдебна инстанция молителят представи отговор на заявление № УТ001870/24.09.2015г. на Община - С., съгласно който в поддържания от нея технически архив архитектурни проекти и регистър за 1973г. за заведени документи не се съдържат, като същевременно се посочва, че в този архив не се съхранява архивът на [община]. Представено е и удостоверение с изх. № 53-00-709/11.11.2015г. от [община], от което се установява, че в архива на Общинска администрация [населено място] се съхранява проект по част Работна - битова сграда към инструментален цех, както и Генерална сметка за стойността на обекта: „ Цех за шивашка конфекция и метален цех“- [населено място] към [фирма]- [населено място]. Не се съхранява архивът на дружеството [фирма], [населено място]. Посочва се, че в регистъра от 1973г. за издадени строителни разрешения е налично Разрешение за строеж № 20/09.11.1973 г. за строене на „Цех за промишлени нужди“ в УПИ X. – общ, копие от което е приложено към удостоверението. Според изложеното в удостоверението, УПИ X. - общ, отразен в Разрешение за строеж № 20/09.11.1973 г. е по тогава действащия план, одобрен със Заповед РД 3217/24.VII.1950г., като същият е идентичен по местоположение на терен (без № на УПИ) отреден за Цех за метални изделия в кв. 104 по плана от 1974 г., одобрен със Заповед № 35/29.04.1974г. Със Заповед № 201/13.XI.1976 г. било отредено преотреждане на парцел X. кв. 104 от Цех за метални изделия - за Цех на завода „Х.“ и във връзка с това се изменя уличната регулация с ос.т. 646-671 с идейно застроителни петна. Със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. и със Заповед № 98/05.05.2000 г. с идентично местоположение на посочените УПИ е образуван УПИ X.-1192, кв. 113, в който е застроена масивна сграда със застроена площ 233,92 км. м. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителят излага твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Молителят не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са препятствали снабдяването му с архитектурен проект през времетраенето на процеса. Данни в тази насока не се съдържат и в делото. Предвид това се обосновава извод, че това доказателство не е нито новооткрито, нито новосъздадено, а непредставянето му по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на неполагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото молителят е могъл да се снабди с това доказателство по време на процеса, като заявените от вещото лице твърдения за липсата му не влияят върху задължението на страната да прояви активност при попълване на доказателствения материал. Молителят е имал процесуалната възможност своевременно да направи доказателствено искане за събиране на това доказателство, като при необходимост и по аргумент от чл.7 ал.1 изр.2 ГПК да поиска и съдействие от съда с оглед събирането му. На следващо място представения от молителя архитектурен план не се установява да е утвърден от надлежен орган и да се отнася за процесния имот, поради което същият няма характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. От друга страна представените Протокол от 14.11.1972 г. на ОНС С. и Писмо-съгласие от Министерство на земеделието с изх. № IX-3-2042/30.07.1973 г. са били предмет на обсъждане в заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно заседание на 23.04.2014г., коментира ни са от страните и съда и са послужили за основание за допускането на допълнителна съдебно-техническа експертиза. В този смисъл същите са способствали за формирането на правната воля на съда, обективирана в крайния му съдебен акт, поради което нямат качеството на новооткрити. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство за установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото представения архитектурен проект не е от естество да обуслови извод, че върху процесния имот е реализирано законно строителство. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 465 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 391/2014г. от Окръжен съд град Смолян. С оглед изхода на спора разноски за молителя не се следват. Ответниците не са претендирали разноски. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение № 465 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 391/2014г. от Окръжен съд град Смолян. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: