О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354 София, 19.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5074/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Ф. в качеството му на особен представител на П. С. П. срещу въззивно решение № 114 от 18.08.2021 г. по в.гр.д. № 29/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд е интерпретирал превратно събраните по делото доказателства, поради което е направил погрешни фактически констатации, обусловили и неправилните му правни изводи по спора. Твърди, че въззивният съд само формално е обсъдил събраните по делото доказателства, без да извърши задълбочен алализ на същите, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на задължението си по чл. 236, ал.2 ГПК. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество на спора, да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение освобождава ли въззивната инстанция от задължението по чл. 236, ал.2 ГПК да мотивира своето решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. Направено е позоваване и на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК-очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Прокуратура на Република България изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 74 от 28.02.2018 г. по гр.д. № 616/2017 г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 129 000 лв., претърпени от ищеца П. П. от виновни действия на прокуратурата, в резултат на които за времето от 01.08.2010 г. до 14.03.2014 г. фактически е търпял в дома си в [населено място] мярка за неотклонение „домашен арест”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява спрямо ищеца да е бил упражняван физически и психически тормоз чрез възлагане от Прокуратурата на незаконни проверки и действия по принудителното му довеждане, за периода от 01.08.2010 г. до 24.03.2014 г. Въз основа на представените по делото прокурорски преписки съдът е приел за установено от фактическа страна, че за времето от 2010 г. до 2013 г. ищецът и неговата майка С. С. са подавали до МВР и Прокуратурата многобройни жалби против съседите си сем. Комитови и сем. М.. От своя страна последните също са подавали жалби против ищеца и неговата майка. По повод на тези жалби прокурори от Районна прокуратура-Л. са възлагали на служители на МВР извършването на проверка за изясняване на истинността на твърдените в жалбите обстоятелствата. През месец октомври и месец ноември 2010 г. ищецът два пъти е давал писмени обяснения по подадените против него и майка му С. С. жалби. Във връзка с извършване на проверки по жалбите, които той и майка му са подавали, и по жалбите от съседите, ищецът е бил търсен многократно от служители на МВР на адреса, на който живее, но не е намиран, тъй като никой не е отварял вратата. През 2012 г. пред Районен съд-Горна Оряховица е било образувано частно наказателно дело по искане на Районна прокуратура Горна О. за освидетелстване на ищеца, по което е било постановено принудителното му довеждане пред съда с цел да бъде изслушан, но тъй като не е бил намерен, производството по делото е било прекратено. Ищецът е търсен от служители на МВР и за извършване на проверка за начина на съхраняване на притежаваното от него ловно оръжие, но на полицейския служител не е бил осигурен достъп до жилището му. Прието е, че тези действия не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на възложените на органите на МВР и прокуратурата функции. Съдът е кредитирал показанията на св. М., според когото пред дома на ищеца е виждал полицейски автомобили само в два случая-единият през 2012 г., когато ищецът трябвало да бъде доведен принудително пред съда по образуваното дело, и вторият случай, когато ищецът подал сигнал на тел. 112 за това, че деца хвърляли предмети по прозореца му. Не е дал вяра на показанията на св. С. П.- майка на ищеца, която е заявила пред съда, че пред дома им е имало непрекъсно полицейски коли, като е приел от една страна, че същата е заинтересована от изхода на делото, а от друга- защото свидетелката е заявила, че полицейското управление се намира в близост до дома и там непрекъсното има паркирани полицейски автомобили. В обобщение съдът е направил извод, че не са установени действия на прокуратурата, заради които ищецът да е бил принуден да не напуска дома си в продължение на 4 години, каквито са били изложените в исковата молба твърдения. Това е било негов личен избор, основан на субективни възприятия на действителността-страх, че е търсен от полицаите, за да бъде настанен в психиатрично заведение. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събраните по делото доказателства и на тази база да направи свои собствени фактически изводи по спора. Този въпрос е обуславящ изхода на делото, но не се установява да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени от въззивната инстанция поотделно и в тяхната взаимна връзка. В мотивите на решението съдът е посочил кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на тях и кой намира за недоказани. Обстоятелството, че в резултат на извършената преценка въззивният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи по спора, до които е достигнал и първоинстанционния съд, не може да обоснове извод, че не е изложил собствени мотиви и че решението му отразява проверяваща, е не решаваща дейност. Несъгласието на жалбоподателя с тези изводи не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По смисъла на тази разпоредба очевидната неправилност предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай настоящият състав не установи въззивното решение да страда от такива пороци. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 18.08.2021 г. по в.гр.д. № 29/2021 г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: