Р Е Ш Е Н И Е                       № 300, София,24 юни 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 258 по описа за 2010 година.   С присъда № 144 от 07.12.2009 г. по нохд № 1513/09 г. Окръжният съд-гр. Варна осъдил подсъдимия А. А. А. на основание чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, б.”б” и чл.55 НК на 1. година и 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 4 години, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 години. С решение № 43 от 19.03.2010 г. по внохд № 19/10 г. Апелативният съд-гр. Варна, по жалби на частните обвинители и подсъдимия, изменил първоинстанционната присъда като оправдал подсъдимия в това да е извършил престъплението по чл.343 НК при нарушение на чл.21. , ал.1. от ЗДП; увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от 1. година и 6 месеца на 2 години и 8 месеца. В останалата част присъдата на ВОС е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частните обвинители И. И. Д. и Р. В. Д.. Оспорва се приложението на чл.66, ал.1. НК и оправдаването по част от първоначално повдигнатото обвинение, като се иска връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване - размера на наказанието лишаване от свобода на 2 години и 11. месеца, срока на лишаването от права до максимално предвидения и отмяна на условното осъждане. Пред ВКС жалбата се поддържа. Представят се писмени бележки. Защитата на подсъдимия намира жалбата за неоснователна. Представя писмено становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява жалбата за основателна в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода и по приложението на чл.66 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 НПК – чл.372, ал.4 във връзка с чл.371. , т.2 НПК, като мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК. Приети са за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт с позоваване на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. В рамките на така установените факти от кръга по чл.102 НПК е видно, че в конкретният пътен участък, където е настъпило произшествието, скоростта за движение е регулирана на основата на чл.21. , ал.2 Закона за движение по пътищата, доколкото е различна по величина от тази по чл.21. , ал.1. ЗДП, а именно с пътен знак В26, забраняващ движение със скорост по висока от 70 км/час. Тъкмо с тази забрана подсъдимият не се е съобразил и поради това допуснал нарушение на чл.21. , ал.2 ЗДП. За ВКС е необяснимо поддържането на тезата за допуснато нарушение и на чл.21. , ал.1. ЗДП, като изложените в тази насока съображения не могат да предопределят друг извод от посочения. Възражението за явна несправедливост на наказанията не може да получи отговор в настоящото касационно производство. Въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, които са съществени по своя характер, но са отстраними. ВАС сам се е поставил в невъзможност да определи наказание на подсъдимия, съответно на престъплението – чл.35, ал.3 НК. Същите нарушения препятстват възможността на ВКС да се произнесе по основателността на възражението. Въззивният съд е изключил от кръга на смекчаващите отговорността на подс. А. обстоятелства съпричиняването на пострадалия (спрямо уврежданията на св. А) и действията на подсъдимия по оказване на помощ на последната. Съображенията за това са в няколко посоки. Първо, защото не са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а за съпричиняването – и защото такава констатация липсва в заключенията на многобройните автотехнически експертизи, а тази на л.182 не е приела превишената скорост на движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия да е причина за пътнотранспортното произшествие. Доколкото първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 НПК решаващият съд е следвало да съобрази указанията на ОСНК на ВКС, дадени с ТР № 1. от 2009 година. Производството по глава 27 НПК, което се основава на разумен компромис между обвинението и защитата, поначало не препятства постигането на обективната истина, още по-малко предполага индивидуализация на наказанието при неизяснени обстоятелства, от кръга на смекчаващите и/или оттегчаващите отговорността на дееца, което по същество предпоставя нарушение на изискването за съответност на наказанието по смисъла на чл.35, ал.3 НПК и на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1. НПК. Вярно е, че допустимата защита на подсъдимия, остава ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт, поради което той не може да релевира обстоятелства, оспорващи тези фактически положения, нито пък да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. По аналогичен начин стоят нещата и с възможностите на другите страни по делото, както и за решаващия съд. В тези предели обаче, „...могат да се установяват и противопоставят... обстоятелства, свързани с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност...”, като при определянето на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване в рамките на чл.55 НК се преценяват всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, очертаващи тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, като всичко това е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания – виж т.т.7 и 8 от цитираното ТР. Очевидно става дума за обстоятелства от кръга по чл.102, т.3 НПК, които следва да бъдат изяснени по начина, очертан в чл.14, ал.1. НПК. Някои от тези обстоятелства, обективно могат да имат двояко значение - за съставомерността на инкриминираното деяние и за обема на наказателната отговорност. Това не налага друг извод относно необходимостта от изясняването им. На плоскостта на казаното по-горе ( относно забраната за внасяне на изменение във фактологията на обвинителния акт), изясняването на такива обстоятелства няма как да промени фактическото обвинение, но то осигурява законосъобразността и правилността на индивидуализацията на наказанието. Тези обстоятелства, както е известно могат да бъдат установявани по искания на страните, а при липса на инициатива – от съда – чл.13, ал.1. НПК. Няма спор, че съпричиняването от страна на пострадалия и/или оказването на помощ на последния или на друг пострадал, са обстоятелства от очертания кръг и те са останали неизяснени. Отсъствието им от обстоятелствената част на обвинителния акт, още по-малко липсата на съответни заключения по автотехническите експертизи, не могат да препятствят изясняването им. При пътнотранспортно произшествие между двама участника в движението, е задължително изясняването на поведението на всеки един от тях на плоскостта на правилата за движение (ЗДП и ППЗДП) и свързано с настъпването на вредоносния резултат. Необяснимо от досъдебното производство до приключване на делото във въззивната инстанция, поведението на пострадалия, не е било въобще анализирано и оценявано. При липсата на нарочно поставени въпроси, експертите не са дали отговор за наличието или не на нарушение на правилата за движение, от страна на пострадалия. Нещо повече, изобщо не е установено мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно, отстоянията на двете МПС помежду им и спрямо мястото на удара, а оттам и възможностите за настъпване или не на ПТП при скорост на движение и на двете МПС, съобразена с разрешената на съответния пътен участък. Изяснено е, че при скорост на движение за микробуса, управляван от подсъдимия, от 70 км/час, не съществува вариант, при който би се осъществило ПТП. Още повече, съответно на правилата на формалната логика, последното не би било възможно при скорост на движение на джипа, управляван от пострадалия, с идентична величина. По аналогичен начин стоят нещата и с оказването на помощ от страна на подсъдимия. Защитата на жалбоподателите акцентира върху слабият опит на подсъдимия – обстоятелство, също неизяснено надлежно при разглеждане на делото и от значение за степента на отговорността на дееца. В обстоятелствената част на обвинителния акт няма факти за правоспособността на подсъдимия, очевидно, поради липсата на съставомерен интерес у прокурора. Материалите от досъдебното производство указват на наличието на правоспособност за управление на МПС, придобита от подсъдимия на 06.04.2007 г., т.е.малко повече от шест месеца преди ПТП, факт с пряко значение за степента на отговорността. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1. , т.т.1. и 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 43 от 19.03.2010 г., постановено по внохд № 19/10 г. на Апелативния съд-гр. Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: