1 Решение по т. д. № 689/2011 г. ВКС, Търговска колегия, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е № 170 София 08,12,2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Райковска т. дело № 689/2011 година. Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. П. Б. от [населено място] чрез процесуалния й пълномощник - адв. Н. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 73/18.02.2010 г. по гр. д. № 463/2009 г. на Плевенски окръжен съд, потвърдено с решение №127/01.07.2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което молителката е била осъдена на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 17 054,09 лв. Молителката твърди, че атакуваното решение противоречи на представеното решение № 659/02.11.2010 г. по касационно административно наказателно дело № 743/2010 г. на Административен съд, [населено място]. Излагат се съображения за конкретното съдържание на мотивите на двата съдебни акта и за противоречие в тях, свързано с наличието или отсъствието на нарушение от страна на молителката, в качеството й на член на състав на орган на публично дружество /чл. 116в ЗППЦК/. Ответникът по молбата - [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна, счита същата за неоснователна, като излага, че не е налице основание по т. 4 на чл. 303 ГПК, тъй като едното дело е гражданско, а другото административно. Като взе предвид изложеното в молбата и извърши проверка по делото, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна, съобразно уточнението от представителя на молителката в съдебно заседание за основание на молбата по чл. 303, т. 4 ГПК, е неоснователна по следните съображения: С влязлото в сила решение на Плевенски окръжен съд е уважен осъдителния иск на [фирма] срещу И. П. Б. за заплащане /връщане/ на сумата 17 054,09 лв., получена от последната без основание за периода октомври 2008 - март 2009 г., през който Б. е била член на управителния орган на публично търговско дружество, и нейното възнаграждение е следвало да се определи, съобразно приетото решение на общото събрание на акционерното дружество, а не въз основа на решение на Надзорния съвет. В мотивите на съдебното решение се анализира правната уредба и в частност приложимостта на чл. 116 от ЗППЦК, във връзка с компетентността на органа за определяне на възнаграждение на членовете на управителния съвет и за последиците от невнасяне на гаранции от страна на участниците в органите за управление. С посоченото в молбата за отмяна решение по касационно административно наказателно дело, е отменена административната санкция на Б. - глоба в размер на 5 000 лв., наложена й въз основа на решение на К. по финансов надзор. Административният съд е посочил в мотивите на решението си, че не са били доказани твърдяните от КФН административни нарушения от страна на И. Б. като член на управителния съвет на публичното дружество, като се анализира чл. 116 ЗППЦК и се излага извод за отсъствие на виновно поведение от страна на Б., поради неизпълнено задължение на търговското дружество за определяне на срок и размер за внасяне на гаранция от членовете на персоналния състав на управителните органи, и оттук за отсъствие на задължение на тези лица за внасяне на гаранция и съответно и за получаване на договорно възнаграждение. В молбата за отмяна в титулната и част е посочено основание по т. 3 на чл. 303 ГПК, но подобни аргументи не са изложени, поради което предмет на разглеждане е поддържаното от адвокат Н. на посоченото от него в заключителната част на искането основание по чл. 303, т. 4 от ГПК. Въз основа на чл. 303, т. 4 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. За да имаме противоречие следва да е налице пълен идентитет - т. е. обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. В конкретния случай, делата са между различни страни - в административното производство, страна е К. по финансов надзор, а в гражданското - [фирма]; същите имат различен предмет - административно нарушение и облигационно задължение, при различни съдопроизводствени действия, както и различно приложимото право /ЗАНН, АПК, съответно ГПК и ЗППЦК/, намерило отражение и в характера на постановените съдебни решения. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 127/01.07.2010 г. по в. гр. д. № 247/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 73/18.02.2010 г. по гр. д. № 463/2009 г. на Плевенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: