О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 291 гр. София, 29.04.2013 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми март двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 1542/2013 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – в ликвидация, [населено място] против определение № 208 от 18.01.2013 г. по ч. гр. дело № 140/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав. Ответникът Д. З. З. не е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения: Частният жалбоподател поддържа, че с цитираното по – горе определение, с което е потвърдено определение № 8242 от 06.06.2012 г. по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд, ГО, VІІІ състав, с което е отхвърлено искането му за възобновяване на производството, спряно с определение № 2898 от 23.02.2012 г. на основание § 5в, ал. 1 ПЗР на Закона за търговския регистър /ЗТР/, Варненски окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. За да обоснове посочения резултат съставът на Варненски окръжен съд е приел, че към момента на постановяване на определението за спиране на производството по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд – 23.02.2012 г., производството по пререгистрация и ликвидация на дружеството, ищец все още не е започнало /с определение от 27.03.2012 г. по ф.дело № 1782/2002 г. на Варненски окръжен съд, образуваното по заявление за пререгистрация и обявяване в ликвидация на [фирма] производство е спряно до изтичане на срока за изготвяне на списъците по § 5, ал. 4 ПЗР на ЗТР/. Изложен е извод, че докато охранителното производство не започне, не може да се възобнови и исковото производство, а в случая окръжният съд е възобновил охранителното производство с определение от 16.01.2013 г., но според второинстанционният съд е необходимо окончателното приключване на пререгистрацията, тъй като до този момент представляващият дружеството управител може единствено да приема волеизявления, но не и да предявява искове. Отразено е още, че нормата на § 5в, ал. 1 ПЗР на ЗТР е изменена, но районният съд е бил задължен да се съобрази с действащата към 06.06.2012 г. уредба. Настоящият състав счита, че от поставените въпроси, въпросът – „Започналото производство по пререгистрация на търговско дружество, в предметния обхват на § 5, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ПЗР на ЗТР, при подадено от гърговското дружество – ищец заявление за пререгистрация и обявяване на ликвидацията му, в хода на исковия процес, и постановени от фирмения окръжен съд определение за спиране на производството по ликвидация и определение за подновяване на охранителното производство по ликвидацията, като преюдициално на исковия съдебен процес, съставляват ли по смисъла на закона преодоляване на пречката в развитието му ?” е от значение за изхода на процесуалноправния спор, както и че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно тази практика независимо от изтичането на срока по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗТР и до 31.01.2017 г. непререгистрираните търговци не са неправосубектни, като законът не отнема процесуалната им дееспособност на ответник по споровете / определение № 34 от 23.01.2013 г. по ч. т. дело № 34/2013 г. на ВКС, І т.о /, разпоредбата на § 5в, ал. 1 ПЗР на ЗТР се явява в защита на кредиторите на търговеца, както и на непререгистрирания търговец, в случай че същият е ищец, завел иска преди 01.01.2012 г., осигурявайки реализирането на правните последици от решението по висящия спор в производство по ликвидация / определение № 1002 от 06.11.2012 г. по ч. т. дело № 758/2012 г. на ВКС, ІІ т.о/. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на цитираното по – горе определение на окръжния съд. Освен това следва да се приеме за правилна практиката, обективирана в определение № 1002 от 06.11.2012 г. по ч. т. дело № 758/2012 г. на ВКС, ІІ т.о, третиращо хипотеза, идентична по процесуалноправна проблематика с настоящата. ВКС намира изложеното в цитираното определение тълкуване за отговарящо на точния смисъл на закона по смисъла на чл. 5 ГПК, като разграничаващо ограничената правоспособност от процесуалната дееспособност и правосубектност на нерегристрираното в предвидения срок дружество. Необходимо е да се посочи, че с останалите въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите въпроси са въведени извън правните разрешения, мотивирани в определението на окръжния съд. По поставеният въпрос настоящият състав приема, че започналото производство по пререгистрация на дружеството макар и незавършило окончателно не отнема процесуалната му дееспособност в случай, че същото е ищец, завел иска преди 01.01.2012 г., т.е. същото производство не е пречка за развитие на исковия процес. По съществото на частната жалба ВКС намира следното: Предвид отговора на поставения въпрос, обжалваното въззивно определение е неправилно. Незаконосъобразни са и мотивите към него, с които е взето отношение по действието на процесуалния закон спрямо заварено процесуално правоотношение. В хода на производството по пререгистрация на дружеството е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на § 5в, ал. 1 ПЗР на ЗТР, обн. ДВ, бр. 99/14.12.2012 г., според която задължението на съда да прекрати висящото съдебно производство и да обезсили обжалвания съдебен акт, ако търговецът – юридическо лице не бъде пререгистриран, съгласно § 5, ал. 2 ПЗР на ЗТР отпада. Промяната в уредбата дава основание да се приеме, че делото следва да бъде възобновено. Това е така, защото новата процесуална норма има непосредствено действие във времето, поради което намира приложение и към заварени процесуални правоотношения, каквото е разглежданото. Като неправилно обжалваното пред настоящата инстанция определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да бъдат отменени и съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК настоящият състав да се произнесе по същество, по молбата от 29.03.2012 г. на дружеството, като възобнови първоинстанционното производство по гр. дело № 19657/2011 г. по реда на чл. 230, ал. 1 ГПК, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 208 от 18.01.2013 г. по ч. гр. дело № 140/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав. ОТМЕНЯ определение № 208 от 18.01.2013 г. по ч. гр. дело № 140/2013 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, осми състав и потвърденото с него определение № 8242 от 06.06.2012 г. по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд, ГО, VІІІ състав. ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 19657/2011 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, осми състав. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: