Р Е Ш Е Н И Е № 413 Гр.София, 04.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1284/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 103/21.05.12 г.,постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.91/12 г., е потвърдена изцяло присъда № 28/09.03.12 г.,постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по Н.Д.138/11 г. С последната подсъдимият Д. Х. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252, ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила- на основание чл.66,ал.1 НК. Подсъдимият е оправдан да е извършвал по занятие банкови сделки за определени периоди от време и спрямо определени лица, както и за придобиване на определени суми. На основание чл.53,ал.2,б.Б,изр.2 НК е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 430,10 лв., придобита чрез престъплението, в извършването на което е признат за виновен. Срещу така постановения съдебен акт на второстепенния съд е постъпил протест с развити в него оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се решението на ВтАС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста, като настоява при новото разглеждане на делото да не бъде приложен и институтът на условното осъждане. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и изложените в него основания, като прецени доводите, възведени от страните в съдебно заседание и след като сам се занима с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Първото оплакване на държавното обвинение се състои в недоволство, че наложеното на подсъдимия наказание, е преценено на плоскостта на индивидуализацията при условията на чл.55, а не на чл.54 НК. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира със становището на ВтАС да обмисли определяне на Д. на наказание лишаване от свобода при превес на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Без да се засяга въпросът за осъществяването на банкова дейност по занятие, което представлява съставомерен елемент от вменената престъпна дейност, трябва да се подчертае, че деецът е осъден за това,че е давал заеми срещу връщане с лихва на три вечно страдащи от липса на парични средства жени. В крайна сметка общата сума на престъпно посегателство е 450,10 лв. Законосъобразно същата е осмислена от решаващите съдилища и с оглед размера на минималната за страната работна заплата кам инкриминираното време. В този смисъл ВКС не намира основание за преценка на завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, спрямо обичайните за този вид престъпления, тъй като той бил определял по-висока лихва,за да си набави печалба. Последното казано впрочем, доколкото въобще е определяна лихва, прави деянието съставомерно по чл.252,ал.1 НК. Следващ аргумент, противопоставим от страна на второстепенната прокуратура спрямо мотивировката на въззивния съд досежно приемане предпоставките на чл.55 НК, е,че подсъдимият е заемал много пъти парични средства, за продължителен период от време и на множество лица. Следва да се отбележи,че в частта от съдебния акт, в която става дума по този въпрос, присъдата на ГОС е оправдателна, потвърдена е от ВтАС и не се атакува пред ВКС от страна на прокуратурата. Ето защо третираните аргументи са неотносими към проблема с нарушение на материалния закон при определяне на наказанието при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. На последно място прокуратурата е засегнала темата за генералната превенция. Без съмнение същата е обмислима от страна на съда при определяне на наказание на лице, признато за виновно в извършване на престъпление, съгласно разпоредбата на чл.36,ал.1 НК. Както правилно е отбелязала в мотивите си въззивната инстанция обаче, първенстващо място според цитирания законов текст заема личната превенция. И нейната преценка, и тази на генералната, в конкретния случай според данните по делото, не дават повод не само наказанието спрямо Д. да се нуждае от отмерване в рамките на чл.54 НК, но и той да бъде изолиран от средата, която обитава /каквото е искането на прокурора от ВКП пред тази инстанция,но би могло да се разсъждава дали по протеста е отправена такава претенция/. Извън казаното, ВКС споделя всички аргументи на съдилищата по фактите, относими към отмерване на дължимото на дееца наказание и не намира за нужно да ги повтаря. Финално, не е допуснато нарушение на материалния закон с прилагане предпоставките на чл.55 НК от една страна, а от друга- такова нарушение не е повлияло и върху справедливостта на наложеното наказание,при това явно, каквото е последното твърдение по протеста. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/21.05.12 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.91/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/