6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306 [населено място] 18.04. 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4615 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. П., подадена чрез адв. Ц. от АК [населено място], срещу въззивно решение № 152/24.06.2021г., постановено по възз. гр. д. № 333/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260280/18.03.2021г., постановено по гр. дело № 5694/2014г. по описа на Русенски районен съд. С последното на основание чл. 362, ал. 2 ГПК е обезсилено Решение № 226/17.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 880/2016 г. по описа на ОС-Русе, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.09.2010 г., по силата на който „Пропърти къмършъл“ ООД, [населено място]-в несъстоятелност, с ЕИК[ЕИК], се е задължил да продаде на Ц. Й. П., недвижим имот, находящ се в „Жилищна сграда с обществено обслужващ партер“ в ПИ с идентификатор 63427.4.2959 в [населено място], кв.Д. 3, [улица], представляващ апартамент № 49 на ет.5, с идентификатор на апартамента 63427.4.2959.1.61, със застроена площ 41.43 кв.м., при съседи – на същия етаж 63427.4.2959.1.60 и 63427.4.2959.1.62, под обекта 63427.4.2959.1.47 и над обекта 63427.4.2959.1.75, ведно с 0.8812 % ид. части от сградата и от имота, при условие, че Ц. Й. П. изплати на „Пропърти къмършъл“ООД-в несъстоятелност, сумата от 1251.48 евро, неизплатен остатък от продажна цена, поради неплащане на същата в срока по чл. 362, ал.1 от ГПК. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност и необоснованост на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуални норми – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В подаденото изложение към касационната жалба са преповторени оплакванията от касационната жалба за неправилност и необоснованост на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуални норми. Поддържа се очевидна неправилност на решението поради противоречието му с действителното правно положение,абсолютната неразбираемост на съда и липсата на мотиви. Поставят се и въпросите : „ по приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.362, ал.1 ГПК“ , във връзка с които се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика – „ТР №4 по иск по чл.19, ал.1 ЗЗД“ и с практиката на ВКС, като се сочат решения на касационната инстанция, постановени по искове по чл.19, ал.3 ЗЗД. Ответникът по касация „Пропърти къмършъл“ООД-в несъстоятелност, в подаден чрез синдика В. С. писмен отговор, взема становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството за сключване на окончателен договор е особено исково производство, регламентирано в чл.362 и сл. от ГПК; че при спазване на изискванията на чл.362, ал.1 от ГПК с влязло в сила решение, постановено по предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът е обявил сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот при условие, че купувачът - Ц. Й. П., заплати дължимата от нея неплатена част от продажната цена в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на решението; че решението е влязло в сила на 12.08.2016 г., от който момент е започнал да тече и законоустановения срок; че в доказателствена тежест на Ц. Й. П. е да установи плащане на дължимата от нея сума, обективирана в съдебното решение, но същата не е сторила това; че липсата на доказателства за извършено плащане в законоустановения срок има за последица обезсилване на решението на основание чл.362, ал.2 от ГПК. Съдът е посочил и това, че разпоредбата на чл. 362, ал. 2 от ГПК е ясна и според нея решението по чл. 362, ал. 1 от ЗЗД се обезсилва тогава, когато ищецът не е изпълнил задължението, посочено в същото това решение, а в процесния случай П. не е навела твърдения, че е платила в законоустановения и указан в решението срок, нито е релевирала доказателства, които да установяват изпълнение на това задължение от нейна страна. Ищецът - купувач по предварителния договор, не е посочил и конкретни факти, пораждащи обективна невъзможност за изпълнение в срок, нито доказателствата по делото налагат извод за осъществяване на такива обстоятелства. Съдът е приел и това, че настъпването на други правнорелеватни факти след постановяване на решението, не освобождава купувачът от задължението, посочено в решението, и съответно няма регламентирана правна възможност същите да бъдат съобразявани в производството по чл.362, ал.2 от ГПК. По повод доводите, че вземането на продавача е погасено по давност, съдът съобразявайки, че са въведени за първи път с въззивната жалба, е приел, че са преклудирани. Независимо от това е посочил, че това възражение е ирелевантно за производството по реда на чл.362, ал.2 ГПК. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси в контекста на решаващите изводи на съда, а е поставил общотеоретично въпросите „ по приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.362 ГПК“. Така поставени въпросите не са обуславят наличието на общо основание по чл.280 ГПК. Следва да се посочи и това, че въпросът по приложението на чл.19, ал.3 ЗЗД е неотносим, доколкото производството по тази претенция е приключило с влязлото в сила решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен. Предмет на производството по чл.362, ал.2 ГПК, в рамките на което е постановено въззивното решение, е изпълнили ли са купувачите по предварителния договор задължението си да заплатят на продавачите продажната цена на имота в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Според служебно известната на настоящия състав непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 362, ал. 2 ГПК – решение № 82/21.03.2012 г. по гр. д. № 844/11 г. на Трето г. о. на ВКС, решение № 194/25.02.2009 г. по г. д. № 6193/2007 г. на Първо г. о. на ВКС и др., в производството по обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, съдът преценява само дали в законоустановения срок е направено от него плащане на определената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на извинителни причини, които не могат да му се вменят във вина, т. е. дали е била налице обективна невъзможност за изпълнение. В случая въззивното решение е изцяло съобразено с тази практика. Не на последно място следва да се посочи и това, че нормите на чл. 362, ал. 1 изр. 2 и чл. 364, ал. 2 ГПК /относими към поставения въпрос и конкретния правен спор/ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а въззивното решение е в съответствие с формираната по прилагането им трайна съдебна практика. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на нищожност поради липса на мотиви или абсолютна неразбираемост на мотивите, както и в хипотезата на очевидна неправилност. Въззивното решение е валидно и допустимо, а що се отнася до мотивите на акта – същите са подробни, логични и последователни, ясни и разбираеми.Обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съобразно изхода на делото на касатора разноски за настоящото производство не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152/24.06.2021г., постановено по възз. гр. д. № 333/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: