4 Р Е Ш Е Н И Е №.147 гр. София, 12.11.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3708/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „”ЗД [фирма]-София срещу решение №985 от 22.05.2013 г. на САС по в. т. д. №2621/2012 г., с което е потвърдено решение от 21.04.2012 г. на СГС , 6-14 с-в по т.д. № 751/11., с което ЗД [фирма] е осъден да заплати на [фирма] –гр. София сумите от 67 984,65 лева, дължими като платен от ищеца в полза на трето лице застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „СМР-всички рискове на изпълнителя” и настъпила законова суброгация, съгласно чл. 407 ТЗ/отм./ им, както и 38 749 лева- лихва за забава за периода от 13.10.2006 г. до 07.03.2011 г. и 7 514,02 лева-разноски. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска като основателен. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна . С определение №171 от 24.03.2014 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 21.04.2012 г. на СГС , 6-14 с-в по т.д. № 751/11., с което ЗД [фирма] е осъден да заплати на [фирма] –гр. София 38 749 лева- лихва за забава за периода от 13.10.2006 г. до 07.03.2011 г. и съответната част от присъдените разноски на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за началния момент, от който тече погасителна давност по отношение на вземания за лихва-обезщетение за забава в плащането на вземане по суброгационния иск по чл.407 отм. от ТЗ и кой е приложимият давностен срок –общият по чл.110 ЗЗД или по-кратките срокове по чл.111 ЗЗД за проверка за съответствие на произнасянето в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС: примерно-Р №116 от 25.10.2010 г. по т.д. №971/09 на ВКС, Първо т.о. Р №89 от 30.06.2010 г. по т.д. №985/2009 г. на Първо т.о. и други Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че вследствие на настъпило произшествие 07.10.2005 г. на територията на аерогара София по вина на А. В. У. като водач на тов.автомобил „Щ. 33 С 34” с ДК [рег.номер на МПС] –собственост на [фирма] са настъпили материални щети, обект на имуществена застраховка „СМР-всички рискове на изпълнителя” по застрахователна полица №197/21.02.2003 г. , по която застраховано лице е изпълнителя на строежа [фирма]-А.. С платежни нареждания от 10.03.2006 г. и от 23.03.2006 г. е заплатено обезщетение от страна на [фирма] на застрахованото лице в размер на 67 984,65 лева-общо като равностойни на 34 760 евро, каквато е реалната стойност на щетата- стойността на наложения от инцидента ремонт за отстраняването й, извършен от страна на изпълнителя. Съдът е приел, че при това положение и на основание чл. 407 ал.1-отм. във вр. с чл.402 –отм. ТЗ застрахователят по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на обезщетеното лице по отношение на ответното застрахователно дружество в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на водача на МПС” относно тов.автомобил „Щ. 33 С 34” с ДК [рег.номер на МПС] –собственост на [фирма], какъвто се явява ответното ЗД Б. И. АД , видно от полица № 021 [ЕГН] 0068376 със срок на действие на застрахователното покритие: 27.04.2005 г. -31.12.2005 г..Съставът на въззивния съд е счел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания за заплащане на застрахователно обезщетение по риск „Гражданска отговорност на водача на МПС” и лихва за забава върху него, доколкото, според същия, началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищецът по суброгационния иск по чл.407 отм. от ТЗ, е датата на плащането от негова страна на застрахованото лице по имуществената застраховка, а не от датата на настъпване на щетата и срокът е петгодишен, съгласно чл.110 ЗЗД. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна, относно произнасянето на съда в частта на обжалваното решение, с което е уважен акцесорният иск за присъждане на лихва-обезщетение за забава върху платеното от ищеца-застраховател по имуществената застраховка обезщетение за периода изтичане на седмодневния срок от датата получаване на поканата за плащане-02.10.2006 г.,т.е. от 10.03.2006 г. до три години преди предявяването на иска-02.03.2008 г./ ИМ е подадена по пощата на 02.03.2011 г./. Съдът се е съобразил принципно с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, досежно това, че при суброгационния иск длъжникът изпада в забава след отправяне на покана за плащане от суброгиралият се в правата на кредитора и дължи лихва-обезщетение за забава само за последващия период, но е пропуснал да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност относно съответната част от вземането по чл.86 ЗЗД, предмет на този иск, въпреки, че това възражение е надлежно наведено от ответника още с отговора на ИМ и оплаквания в тази насока са изрично изложени и във въззивната жалба. Съгласно чл.111 б.”Б” ЗЗД вземанията за обезщетения за неизпълнение се погасяват с тригодишна давност от датата на изискуемостта / в този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК ,прим.: Р №167/08.12.2013 по т.д. №657/12,Р №93/06.07.2010 г. по т.д. № 808/09 и много други/ . При това положение обжалваното въззивно решение в тази част се явява незаконосъобразно: постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да се отмени по отношение произнасянето по иска по чл.86 ЗЗД и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и събиране по реда на чл.195 ал.1 ГПК на доказателства за размера на вземането за лихва за забава, съобразно периода, за който се дължи, с оглед наведеното възражение за погасителна давност. По отношение на разноските : Прилага се чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №985 от 22.05.2013 г. на САС по в. т. д. №2621/2012 г., само В ЧАСТТА, с което е потвърдено решение от 21.04.2012 г. на СГС , 6-14 с-в по т.д. № 751/11., с което ЗД [фирма] е осъден да заплати на [фирма] –гр. София 38 749 лева- лихва за забава за периода от 13.10.2006 г. до 07.03.2011 г. и в съответната част от присъдените разноски в полза на ищеца. ВРЪЩА, съгласно чл.293 ал.3 ГПК делото за повторно разглеждане от друг състав на САС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.