Р Е Ш Е Н И Е   № 73   гр.София, 15 април  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети март  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                            със секретар   Кристина Павлова и с участието на прокурора   АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 73/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Г. Й. Н. и жалбата на повереника на В. Й. Г. против решение № 198/13.11.2008 год. по въззивно нохд № 236/2008 год. на Великотърновския апелативен съд. В първата се поддържа, че е постановено при всички касационни основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК. Правят се алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване, както и изменение като се преквалифицира деянието по чл.118 НК, приложи се чл.12 НК, както и да се намали размера на наложеното наказание. В жалбата на повереника на Г. и в становището на участващия в касационното производство се поддържат доводи за нарушение на закона с определяне на обезщетение в несправедлив размер и се иска увеличение. В съдебното заседание лично Г. заявява искане за увеличаване на наказанието, но не поддържа такова за изменение в гражданската част. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че и двете жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 236/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 205/09.04.2008 год. по нохд № 377/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с която признал подсъдимия Н за виновен в това, че на 26.04.2007 год. в гр. К. умишлено умъртвил Д. В. като деянието е извършено по хулигански подбуди. На основание чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 20 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 70 хил.лева за всеки един от гражданските ищци-двете малолетни деца на пострадалия, със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. Произнесъл се по въпросите по чл.59, ал.1 НК, а с допълнително определение и по размера на дължимите разноски и държавна такса, както и за веществените доказателства по делото. Въззивният съд възприел изцяло фактическата обстановка, която първоинстанционният съд установил въз основа на събраните достатъчно и възможни доказателствени материали. Оценил като вярна оценката им, защото е направена с оглед действителния им смисъл. Поведението на подсъдимия е след употреба на алкохол, под влияние на който предизвикал скандал със седящите пред заведението представители от ромската общност и въпреки намесата на св. С не преустановил заплахите си срещу един от тях с личния си пистолет, който държал с двете ръце. Намесата на пострадалия с цел да вземе пистолета и да предотврати неговата употреба отключило желанието на подсъдимия да се противопостави, поради което се сборичкали и тогава произвел няколко последователни изстрела, чути и от лицата, които били вътре в заведението. Стрелбата е била от близка дистанция, причинени са пет огнестрелни наранявания, единият от които в главата, е бил неизбежно смъртоносен и е предизвикал смъртта на пострадалия. Не е вярно твърдението в жалбата за допуснати нарушения на чл.107, ал.3 НПК. Такова е поддържано и пред въззивния съд, който след подробен анализ на доказателствата е направил извод, че показанията на свидетелите С, И. , М. , П. , които са били очевидци на извършеното от подсъдимия и поведението на пострадалия, са последователни и логични. Допуснати и констатирани нарушения са за неотносими обстоятелства, поради което е правилен отказа да се приемат като негодни да установят относими обстоятелства. Обсъдени и оценени според изискванията на чл.107, ал.3 НПК са и показанията на останалите свидетели. Мотивиран е и отказът да се приемат като достоверни показанията на свидетеля Цв. К. и то не защото е дал показания едва в съдебното заседание, а защото съдържат информация, която е в пълно противоречие с установената конкретна фактическа обстановка и подкрепят единствено противоречивите обяснения на подсъдимия за упражнено спрямо него насилие от страна на групата роми, като мотив да използва личното си оръжие за защита на живота си. Това решение не означава, че съдът е пренебрегнал обясненията на подсъдимия или че е подценил установяваните от свидетеля факти, а че е изпълнил стриктно задължението си да оцени всяко едно от доказателствата в съответствие с действителния му смисъл, съпоставяйки го с останалите, събрани и проверени по предвидения процесуален ред. Това, че е оценил като правилна процесуалната дейност на първоинстанционния съд при оценка на доказателствения материал и сам е изложил съображения в посочения смисъл, които и настоящият състав споделя изцяло дава основания за извод, че няма нарушение на процесуалните правила. Анализирани са и приетите и неоспорени експертизи, в заключенията на които се съдържа отговор за механизма на причиняване на телесните повреди, за мястото и вида на нараняването, за психическата годност на подсъдимия и възможността му в състоянието на алкохолно повлияване определено като мотивиращ фактор за поведението му, за причината за смъртта, защото са изготвени от специалисти в съответните области и са резултат не само от специалните знания, които имат, но и от начина по който са стигнали до съответните изводи – след като са взели предвид събрания доказателствен материал за всеки един от относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства. Цялостната обоснована оценка на доказателствения материал е мотивирал въззивния съд да направи верен извод, че няма нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствения материал и че са спазени всички процесуални изисквания, което е дало възможност да се установят фактическите обстоятелства по делото, включително за конкретното виновно поведение на подсъдимия, въпреки възражението му за невиновност, както и това на пострадалия. Неоснователни са и възраженията за неправилна квалификация на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК. Въззивният съд е отговорил на възражение в посочения смисъл и в изложените съображения, които настоящият състав изцяло споделя, мотивира невъзможността да се приеме наличието на неизбежна отбрана с установеното поведение на пострадалия, че не е нападнал подсъдимия, а е направил отпит да отнеме пистолета, което не е нападение по смисъла на чл.12 НК, поради което нито една от хипотезите на тази норма са неприложими. Недопустимо е при установената фактическа обстановка да се приложи чл.118 НК. Не е установено сбиване, предизвикано с насилие от страна на пострадалия, а агресивно нападение от подсъдимия, който е искал на всяка цена да запази оръжието си да не бъде изтръгнато от ръцете му след като отново, въпреки намесата в предходен момент на св. С го е бил отклонил в страни от мястото, където са се намирали П. и останалите от компанията. Местата на нараняване и особено групата от три броя огнестрелни рани, които са намерени в теменната област на главата на пострадалия, което означава, че е бил в положение легнал по корем, изключват възможността за нападение с характер на претендираното от подсъдимия, за да го оневини. Убедителни са съображенията, основани на доказателствата за поведението на подсъдимия при предхождащо убийството излизане от заведението - прояви на агресия, нанесените обиди, ругатни към лицата от компанията, които с нищо не са предизвикали необходимост от намеса за защита на работещите в заведението, нито някой е поискал такава от него, нито има прояви на действия, спрямо него, които да са създали впечатление, че е заплашван. Тези действия, предхождащи непосредствено убийството са израз на явно неуважение към обществото, пренебрежение към човешката личност. Той не е познавал никой от компанията-включително и пострадалия, който поради отсъствието си на мястото е могъл, идвайки зад гърба му, да направи опит да отнеме оръжието, което е било насочено към приятелите му. Тези хулигански действия фактически са го подтикнали да посегне на човешкия живот и да го отнеме с цялата ярост и агресия, без да се съобразява с обществото, законите, правото на човешки живот. Извършеното действие е продължение от хулиганското му поведение, с което причинява смърт и е едно от непристойните действия, т.е. то е последица на предприетите хулигански действия, които са непристойни, и с които грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.становяването по несъмнен начин на обективираното поведение, съдържащо признаците по чл.116, ал.1, т.11 НК, е основанието да се направи извод, че материалният закон е приложен правилно. Във връзка с поддържаните пред въззивния съд възражения в посочения смисъл въззивният съд е изложил съображения за тяхната неоснователност по начин и със съдържание предписани в чл.339, ал.2 НПК. Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. В определения му размер 20 години то не съответства на изискванията по чл.35, ал.3 и чл.36 НК. Въззивният съд е възприел и подробно е изложил установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, но не е направил вярна оценка на тези за положителните данни за личността на подсъдимия, за това, че предходното му осъждане е за друго по вид престъпление-по транспорта, а не за престъпления против личността и в един отдалечен във времето момент, че наказанията са за извършено престъпление и дисциплинарно нарушение след злоупотреба с алкохол, в каквото състояние се е намирал и при извършване на убийството. Това са факти, които установяват едно съществено индивидуализиращо обстоятелство, което може да има значение само на отегчаващо-употребата на алкохол, под влияние на което той не може да ръководи поведението си в посока спазване на законите в страната и изпълнява роля на улесняващ го фактор, но го е пренебрегнал. Не следва да се подценява и друго обстоятелство-поведението на лицата, издали разрешително за ползване на лично оръжие при наличието на данни за отрицателно поведение в обществото, провокирано от употребата на алкохол. Цялостната оценка на всички обстоятелства, които имат значение за решаване въпроса за отговорността на подсъдимия, включително изводите за неговата лична обществена опасност, води до извода, че макар и правилно определено по вид при предпоставките по чл.54 НК, по размер наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК поради несъответствието му с извършеното, установените индивидуализиращи обстоятелства-съответната им тежест и значение, както и с целите по чл.36 НК. Наказание лишаване от свобода в размер на 16 години съответства в пълна степен на целите и задачите на наказанието и на изискванията за индивидуализацията му. В този смисъл решението следва да бъде изменено. Искането за отхвърляне на гражданските искове за неимуществени вреди не се поддържа самостоятелно, а във връзка с основанията за отмяна и оправдаване на подсъдимия. Независимо от това настоящият състав намира, че инстанциите по същество законосъобразно са приели, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, тъй като смъртта на пострадалия е в резултат от неправомерното поведение на подсъдимия, поради което следва да носи и гражданска отговорност.становено е, че пострадалият има две малолетни деца, че се е грижил и живял с тях и че са налице действителни неимуществени вреди – болки и страдания от загубата му. Няма основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Размерите-по 70 хиляди лева, за всяко едно от децата, съответства на моралния принцип за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и на действително извършеното от подсъдимия. Няма основание нито за отхвърлянето на гражданските искове, нито за намаляване на размера на присъдените обезщетения. Жалбата на повереника на В. Й. Г. следва да бъде оставена без разглеждане. Видно от данните по делото – молба от 19.09.2007 год./л.48 нохд № 377/2007 год. на Плевенския окръжен съд/ и протокол от съдебното заседание, проведено на 21.12.2007 год./л.100/ Г. е направил искане като баща на пострадалия Д. В. да бъде конституиран като частен обвинител, за да поддържа обвинението наред с прокурора и съдът като е приел с оглед разпоредбата на чл.76, ал.2, че има право да участва в съдебното производство и че молбата за участие е направена в срока по чл.77, ал.1 НПК – до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, го е конституирал като частен обвинител. По делото има конституирани и граждански ищци, но това са само двете деца на пострадалия. Частният обвинител (лично или чрез повереника ) има право да обжалва решенията на съда, когато са накърнени правата и законните му интереси, но не може да обжалва съдебен акт в частта, която се отнася до гражданския иск, защото не са нарушени правата и интересите му. Може да поддържа нарушение в действията на предходната инстанция, но само тези, които се отнасят до въпроса за наказателната отговорност на дееца, до степента на вината, до размера на наказанието. Това самостоятелно право да обжалва съдебния акт частният обвинител не е упражнил в предвидения от закона срок, а няма и подаден съответен протест от прокурора. Заявеното в съдебното заседание пред касационния състав, че желае увеличаване на наказанието на подсъдимия не може да бъде обсъждано поради липса на съответна жалба. Недопустимо е да обжалва съдебния акт в гражданската му част, тъй като не са накърнени неговите права и законни интереси. С подадената, макар и в срок, жалба частният обвинител е упражнил право чрез редовно упълномощения си повереник, което не му е предоставено по закон предвид процесуалното качество, в което е конституиран и участва в съдебното производство. Затова жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази му част да бъде прекратено. С оглед на тези съображения за недопустимост на жалбата и частична основателност на жалбата на подсъдимия не следва да се присъждат на Г. направените разноски за хонорар на упълномощения от него адвокат за участие в касационното производство. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 198/13.11.2008 год. по въззивно нохд № 236/2008 год. на Великотърновския въззивен съд в частта относно размера на наложеното на подсъдимия Г. Й. Н. наказание лишаване от свобода, което намалява на 16/шестнадесет/ години. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на повереника на частния обвинител В. Й. Г. и прекратява производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й обжалвана от подсъдимия част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: