Р Е Ш Е Н И Е № 404 София, 16 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1249 по описа за 2013 година. С присъда по нохд № 2986/12 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия К. Л. Н. на основание чл.124, ал.1, пр.2 и чл.58а, ал.1 НК на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. С решение № 69 от 20.03.2013 г. по внохд № 65/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.София потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Н., с която е заявено наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и се иска приложението на института на условното осъждане и намаляване размера на уважения граждански иск. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Частните обвинители В. И. Г. и Н. И. С. редовно призовани, не се явяват. Повереникът им изразява становище за неоснователност на оплакванията на подсъдимия. Представя писмени бележки. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура предлага жалбата на подс.Н. да се остави без уважение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1.Несправедливостта на наказанието, претендирана от подсъдимия, се свързва с отказа на съда да приложи института на условното осъждане. В тази връзка се оспорва дейността на съда по същество по оценката на част от доказателствата, а именно - твърди се, че не е съобразено съпричиняването от страна на пострадалия, както и чистото съдебно минало; игнорирани са добрите характеристични данни за подсъдимия, проявените от него разкаяние и съжаление. Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С определение по реда на чл.372, ал.4 НПК след като установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, СГС обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съответно на изискванията на чл.373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Току що казаното има отношение по първо направеното възражение, свързано с поведението на пострадалия. Спомена се, че жалбоподателят изисква да се отчете съпричиняване от страна на последния, каквото предходните инстанции са отказали да сторят. ВКС намира, че съдилищата не са имали основание за друго решение. Правната оценка на поведението на пострадалия е пряко свързана с фактите, приети за установени от решаващия съд, а в тях липсват каквито и да било констатации относно поведение на пострадалия, което би могло да се цени като стоящо във връзка с настъпилия вредоносен резултат. Що се отнася до твърденията, че в недостатъчна степен е оценено чистото съдебно минало, а характеристичните данни, разкаянието и съжалението, са игнорирани, настоящият състав на ВКС не установи, те да намират опора в данните по делото. Въззивният съд е утвърдил дейността на първата инстанция по оценката на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване. Инкорпорираните съображения на СГС, които САС не е бил длъжен да преповтаря, щом ги е възприел положително, опровергават заявеното от жалбоподателя. Всички обстоятелства на които е поставен акцент от последния са били предмет на внимателна преценка и са оценени адекватно на обективното им значение. Правилен е отказът на съдилищата да отложат изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. Приложението на чл.66, ал.1 НК извън формалните основания - липса на осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и определено наказание лишаване от свобода за срок до три години, изисква положителен извод, че преди всичко за поправянето на осъдения, но и за постигане на целите на наказанието, не е наложително той да изтърпи ефективно определеното му наказание. Данните по делото, не позволяват такъв извод. В тази насока следва да се отбележи, че положителните данни за подсъдимия, произтичащи от приложената по делото характеристика, не трябва да се абсолютизират, защото данни за личността му следват не само от работодателя, какъвто е настоящият случай, но и от конкретиката на инкриминираното престъпление. В последният случай, при съобразяване на забраната по чл.56 НК, в рамките на фактите, приети за установени от съда по същество, прозират качества на личността на подсъдимия, които не го характеризират положително. Чуждо неприлично поведение, респ. такова в разрез с установените нрави и обноски, следва да се препятства, а не подкрепя, каквото всъщност е сторил подсъдимия. От друга страна, очевидно не е имало никакво друго основание за намеса от страна на жалбоподателя, още по-малко за агресия с интензитет, установен категорично по делото. Все в тази посока, няма как да се пренебрегне обстоятелството, че при казаното дотук, без причина, стояща в поведението на пострадалия, е лишен от живот млад мъж. 2. Искането за намаляване размера на уважения граждански иск, няма как да се удовлетвори, тъй като в хода на съдебното производство такъв иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 20.03.2013 г., постановено по внохд № 65/13 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: