Р Е Ш Е Н И Е № 177 София, 22 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Н. ЛЮБЕНОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 389/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по НОХД № 14/2011 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев и отмяна на постановената по него присъда, както и по ВНОХД № 298/2011 г. п описа на Благоевградски ОС и отмяна на постановеното по него решение. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Сочи се , че не са били налице законовите предпоставки за прилагането й , тъй като осъденият Ф. Х. към момента на постановяването на присъдата вече е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, в чийто изпитателен срок е извършил деянието по настоящето дело. С прилагането отново на условното осъждане е нарушена нормата на чл. 66 ал.1 от НК и на чл. 68 от НК. Претендира се възобновяване на производството по делото и след отмяна на постановените по него първоинстанционен и въззивен съдебни актове връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от ВКП поддържа искането в съдебно заседание и пледира за неговото уважаване по изложените в него съображения. Осъденият Ф. Х., редовно призован, не се явява пред ВКС и не взима отношение по искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанието за възобновяване, намери следното: С присъда №2120 от 07.06.2011 г. по НОХД № 14/2011 г. Гоцеделчевският районен съд е признал подсъдимия Ф. И. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343Б ал.2 вр. ал.12 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, чието изпълнение отложил за срок от три години на осн. чл. 66 ал.1 от НК, глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С въззивно решение №309/13.10.2011г., по ВНОХД №298/2011 г. БлОС е изменил присъдата в частта й относно началния момент на изпълнение на наказанието лишаване от правоуправление, като я е потвърдил в останалата й част. Присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството е подадено в изискуемия се от чл. 421 ал.1 от НПК шестмесечен срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Постановявайки присъдата си в частта й относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, Гоцеделчевският районен съд не е съобразил обстоятелството, че подсъдимият Х. е бил вече осъждан преди постановяването й също на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Това обстоятелство, видно от приложените на досъдебното производство/ л. 25/ и на съдебното производство /л. 23/ справки за съдимостта му не би могло да бъде установено, тъй като такова осъждане не е било вписано в бюлетина за съдимост на Ф. Х.. Приложеното към искането за възобновяване на производството на Главния прокурор писмо на РС – Гоце Делчев, изх. № 692/02.11.2011г., установява, че в този съд бюлетин за съдимост на Х., касаещ осъждането му със споразумение № 96/10.03.2009г. по НОХД № 3/2009 г. по описа на РС – Несебър, е бил получен едва на 03.08.2011 г., когато е бил въведен и в информационната система „Бюра съдимост”. Съгласно този бюлетин се установява, че с посочения съдебен акт Х. се е признал за виновен за престъпление по чл. 343Б ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществено на 19.10.2008 г., и е приел да бъде наказан с лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение било отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от 10.03.2009 г., както и на лишаване от правоуправление за срок от две години. От обвинителния акт по настоящето дело се установява, че инкриминираното деяние е било осъществено на 14.09.2010 г., т.е. в изпитателния срок, определен с одобреното споразумение /който изтичал на 10.03.2012 г./. При това положение не са били налице условията за повторно налагане на условно осъждане, тъй като не е била налице едната от двете обективни предпоставки за това – лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Нещо повече, налице е била и предпоставката съдът да приложи разпоредбата на чл. 68 от НК, като приведе в изпълнение и отложеното с одобреното споразумение наказание лишаване от свобода. По този начин, независимо че наложеното с присъдата наказание на Х. е до три години лишаване от свобода, то неговото предходно осъждане е абсолютна пречка за приложението на института на условното осъждане. Съгласно нормата на чл. 66 от НК то е приложимо при съвкупното наличието на две групи предпоставки : обективни – наложеното наказание лишаване от свобода да е в размер до три години и лицето преди това да не е осъждано на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер , и субективни – да не е наложително изтърпяване на наказанието с оглед поправянето и превъзпитанието на дееца. Липсата на която и да е предпоставка е пречка за прилагането на условното осъждане. В случая не е била налице едната от обективните предпоставки – липсата на предходно осъждане с налагане на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Последното би могло да се заличи единствено при настъпила реабилитация на осъдения, която не е била налице. Вярно е, че официалните справки за съдимостта не са давали основание на съдебните инстанции да се съобразят с това обстоятелство, тъй като осъждането, възпрепятстващо отново приложението на чл. 66 от НК, не е било вписано по надлежния ред. Съдът обаче е могъл, запознавайки се задълбочено със справките по делото и в частност с тази на л. 29 от досъдебното производство, да констатира вписването в нея, касаещо деяние, осъществено на 10.03.2009 г., за което на основание чл. 343г от НК на Х. е било наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца. Този прочит на доказателствата е следвало да инициира проверка от страна на съда, която да изясни противоречието между двата официални документа – справка за съдимост, в която липсва вписване за престъпление, осъществено на 10.03.2009 г., и справка от Началник сектор КАТ – Благоевград, в която е налице това вписване. От своя страна това би довело до по-пълното и точно изясняване на съдебното минало на подсъдимия по делото и дали то е позволявало или не прилагане на института на условното осъждане. Като не е извършил пълна и цялостна проверка на този факт, включен в предмета на доказване по делото, и постановявайки присъда, с която е приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК и не е приложена нормата на чл. 68 от НК, съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като е приложил закон, който не е могъл да бъде приложен, и не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен. С оглед на това ВКС констатира, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство е основателно, тъй като е налице основанието за това по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Това нарушение на материалния закон налага възобновяване на производството по делото, отмяна на постановените по него съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намери, че следва да възобнови производството по делото поради допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – неправилно прилагане на материалната норма по чл. 66 от НК и неприлагане на нормата на чл. 68 от НК. Поради тези съображения и на основание чл. 425 ал.1 т. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 14/2011 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев и ВНОХД № 298/2011 г. по описа на ОС - Благоевград, като ОТМЕНЯ постановените по тях присъда № 2120/07.06.2011г. и решение № 309/13.10.2011г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр.Гоце Делчев от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.