4 Р Е Ш Е Н И Е № 148 гр. София, 08.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 187/2017 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Е. Г. П. – Г. е подала касационна жалба, чрез адвокат Ж. Р. Ч. срещу решение № 470 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 340/2016 г. на Смолянски окръжен съд. Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Д. Г. оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Смолянски окръжен съд се е произнесъл по предявените от жалбоподателката против ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които е отхвърлил, като е потвърдил първоинстанционното решение № 124 от 22.07.2016 г. по гр. дело № 136/2016 г. на Районен съд – Девин, включително в частта за разноските и е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 1440 лв. В мотивите са изложени следните фактически констатации и правни изводи. Прието е за установено, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /заповед № 4/24.02.2016 г./ е проведено след съкращаване на щата в резултат, на което от съществуващите две бройки за процесната длъжност – „готвач” е останала една бройка, обстоятелство наложило извършването на подбор. Разгледани са приложение № 1 към заповед № 10/01.02.2016 г., приложение № 2 към същата заповед, първото от които отразява критериите за оценяване на служителите, а второто оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата на лицата, заемащи длъжността „готвач”, съответно Е. П. – Г. и И. К.. Доводите на жалбоподателката, поддържани във въззивната жалба, че дадените от комисията по чл. 329, ал. 1 КТ оценки на ищцата не съответстват на качеството на нейната работа, както и че работодателят следва да докаже това съответствие са отхвърлени от състава на въззивната инстанция по съображения за липсата на своевременно въведено твърдение за същото обстоятелство. С оглед на тези мотиви съдът е приел, че подборът е извършен законосъобразно, респективно е преценил уволнението за законно. С определение № 609 от 05.07.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по въпроса: „При оспорване от ищеца истинността на отразените в протокола за извършен подбор, следва ли работодателя да извърши пълно доказване законността на проведения избор или съда да приеме за доказани без никакви доказателства посочените обстоятелства в протокола за подбор?”. По цитирания въпрос ВКС в настоящия си състав споделя практиката, обективирана в ТР № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК, както и в решения по чл. 290 ГПК - решение по гр. дело № 333/2009 г., решение по гр. дело № 3912/2008 г. на състави на ІV г.о., съгласно която, когато преценката по чл. 329, ал. 1 КТ е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя, чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното: В отклонение от цитираната задължителна съдебна практика окръжният съд е приел, че може да обоснове изводите си за законосъобразност на подбора единствено на протокола от 24.02.2016 година. Мотивите на въззивния съд за липсата на своевременно въведено твърдение от страна на ищцата, относно несъответствието на дадените й от комисията по чл. 329, ал. 1 КТ оценки на качеството на нейната работа, както и относно задължението, възникващо в тежест на работодателят да докаже това съответствие, чрез ангажиране на доказателства, установяващи релевантните факти, потвърждаващи съответствието на съдържащата се в протокола за подбор оценка на действителните качества на ищцата, са необосновани. В исковата молба е оспорен подбора, като неправилно извършен, без да са отчетени обективно приложените от работодателя критерии, а в съдебното заседание от 28.06.2016 г., което е първото заседание за разглеждане на делото пред районния съд процесуалният представител на ищцата изрично е оспорил истинността на протокола за подбор, както и направените оценки от комисията. Така поддържаните от ищцата доводи са своевременно въведени в процеса и засягат съответствието на дадените от работодателя оценки на участващите в подбора служители на действително притежаваните от тях качества и ниво на изпълнение на възложената работа. В отклонение от цитираната задължителна съдебна практика окръжният съд е приел, че може да обоснове изводите си за законосъобразност на подбора единствено на протокола от 24.02.2016 г. Въззивният съд неправилно е приел, че за ответника по исковете не е възникнало задължението да докаже съответствието на отразените в протокола от 24.02.2016 г. оценки на участващите в подбора служители /11 точки за ищцата и 18 точки за И. К./ на действително притежаваните от тях качества и ниво на изпълнение на възложената работа. При наличието на валидно въведено оспорване истинността на отразените в писмения документ /в случая приложение № 2 от 24.02.2016 г./ обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагане на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора служители. Първоинстанционният съд е приел уволнението за правомерно, а подборът за законосъобразно извършен, независимо от направеното от ищцата оспорване истинността на отразените в приложение № 2 от 24.02.2016 г. обстоятелства. При така допуснатото от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила основателно е направеното с въззивната жалба оплакване, че дадените от комисията по подбора оценки на ищцата не съответстват на качеството на нейната работа. Съгласно задължителните указания в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК въззивният съд е следвало да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. Въпросните указания се отнасят до разпределението на доказателствената тежест и допустимите доказателствени средства. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба окръжният съд е следвало да допълни доклада на районния съд, като укаже на ответника, че носи тежестта до установи съответствието на дадените в процесния протокол оценки на участващите в подбора служители на действително притежаваните от тях качества и ниво на изпълнение на възложената работа. Неизпълнението на тези процесуални задължения на въззивния съд прави постановеното от него решение неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на което страните са останали пасивни при доказване на релевантните за спора факти, а формираните фактически констатации се явяват необосновани, съответно приложението на материалния закон неправилно. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории нарушения, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК за предприемане на посочените съдопроизводствени действия и формиране на фактическите констатации и правни изводи след установяване на релевантните факти по спора. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 470 от 14.10.2016 г. по гр. дело № 340/2016 г. на Смолянски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Смолянски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: