Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 175   София, 14 април  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                     ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                          ПАВЛИНА ПАНОВА   при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 92/2010 година.   Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия С. Е. В. против присъда от 10.12.2009 год. по внохд № 4344/2009 год. по описа на Софийски градски съд. В нея са релевирани основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Изразено е несъгласие с постановения съдебен акт, тъй като възражението на подсъдимия, че не е автор на престъплението не е било опровергано. В нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, на базата на предположения той е признат за виновен и осъден от въззивния съд, без тази инстанция да е обсъдила фактите, отразени в обвинителния акт, които, ако се приемат за доказани сочат за помагачество, но не и за съизвършителство в инкриминираното деяние. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, тъй като граждански искове, предявени от ищците са приети за разглеждане вън от срока по чл. 85, ал. 3 НПК и от втора по ред първа съдебна инстанция. Явната несправедливост на наказанието е функция от неправилното приложение на закона, защото В. е санкциониран за деяние, което не е извършил. На посочените касационни основания се правят следните искания: за отмяна на въззивната присъда, оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което е признат за виновен и осъден и отхвърляне на предявените граждански искове като неоснователни; за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или при условията на алтернативност изменяване на присъдата, като наказанието на подсъдимия се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Х. Х. , редовно призован, не се явява. Гражданският ищец и частен обвинител Б. К. А. изразява мнение, че като неоснователна, жалбата на касатора следва да се остави без уважение. Прокурорът също даде заключение, че жалбата на В. е неоснователна и тъй като не са налице релевираните в нея основания за отмяна или изменяване, въззивният съдебен акт следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 10.12.2009 год. по внохд № 4344/2009 год. на Софийски градски съд на основание чл. 334, т. 2 от НПК е отменена присъдата от 14.09.2009 год. на Софийски районен съд, НК, 7-ми състав по нохд № 6884/2007 год., в частта за подсъдимия С. Е. В.. П. е нова присъда, с която С. Е. В. е признат за виновен в това, че на 07.02.2006 год. в гр. С., ж.к.”Г. Делчев”, бл. 29, вх. В, ет. 2, ап. 54, в съучастие с неустановени по делото лица, като съизвършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи /подробно посочени в присъдата по артикули и вид/ на обща стойност 2568.68 лв. от владението на Б. К. А. и Д. Х. Х. , без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Б. К. А. сумата от петстотин и петдесет лева, а на Д. Х. Х. 30 лв., представляващи обезщетения за претърпените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2006 год. до окончателното изплащане на сумата. По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски /включително и тези от гражданския ищец/, които присъдил в тежест на подсъдимия. В останалата част-по отношение оправдаването на подсъдимия В, първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи и изслуша становищата на страните в съдебно заседание, извършвайки проверка в пределите на чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Проверката и оценката на събраните доказателствени източници са извършени в съответствие с процесуалните изисквания, при което въззивният съд е стигнал до други, различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи за участието на подсъдимия В като извършител в инкриминираното с обвинителния акт деяние, изложени на л. 4 от мотивите към присъдата. Този извършен доказателствен анализ от въззивната инстанция обосновава фактическата несъстоятелност на възраженията за авторството на деянието. Макар и да се позовава на всички касационни основания, включително и "нарушение на закона", доводите на жалбоподателя могат да се определят като съмнение в доказаността на обвинението, което, обаче, разкрива само процесуалния характер на оспорването. Всъщност, по-скоро в жалбата се изразява съгласие с изводите на първата инстанция, позволили отхвърлянето на обвинението срещу В. , отколкото да се представят конкретни доводи срещу проверявания съдебен акт. Соченото като нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивната инстанция, а именно-липсата на мотиви към съдебния акт, поради необсъдените възражения на подсъдимия срещу въззивния протест, не се подкрепя от данните по делото. Фактически е налице оспорване на доказателствената преценка, извършена от въззивния съд, която не подлежи на касационна проверка, доколкото, в случая са спазени основните изисквания по чл. 107, ал. 5 и чл. 14 от НПК. Задълбочено и детайлно е изследвана защитната версия за неучастието на подсъдимия С в престъпното посегателство. При наличната доказателствена съвкупност-показанията на очевидеца на деянието-свидетелят Ю. Д. , който по мобилния си телефон уведомил органите на полицията за извършената кражба и поддържал с тях непрекъсната връзка до пристигането им на местопроизшествието, след това посочил авторите на деянието в резултат, на което В. бил задържан от полицейския служител К. , въззивният съд е направил мотивиран отказ да възприеме твърдението на защитата на подсъдимия, че той не е участвал като извършител в престъплението. Косвено, тезата на обвинението се подкрепя и от показанията на другия полицейски служител- А. А. , който пред първоинстанционния съд е изяснил обстоятелства, относими към предмета по чл. 102 от НПК-за това, че по сигнал на ОДЧ, в екип с К. е посетил мястото на кражбата, където един гражданин им посочил отдалечаващите се от местопроизшествието извършители. Ето защо, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК, като е приел, че обвинението, по отношение личното участие на подсъдимия В в извършване на кражбата е доказано по несъмнен начин. Не е допуснато и твърдяното процесуално нарушение по чл. 85, ал. 3 от НПК. Съобразно разпоредбата на чл. 85, ал. 3 НПК и трайно установената съдебна практика, гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. С определение от 14.02.2008 год. по нохд № 6884/2007 год. на Софийския районен съд е конституирана като граждански ищец Б. А. и е приет за съвместно разглеждане предявеният от нея срещу подсъдимия В граждански иск за причинените й от деянието имуществени вреди, след което е дал ход на съдебното следствие. На 26.01.2009 год. друг първоинстанционен съдебен състав е отменил извършените до този момент процесуално-следствени действия, включително и по даване ход на делото, като уважил искането на А. и на свидетеля Д за конституирането им като частни обвинители и граждански ищци и приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от тях солидарно срещу В. К. П. и С. Е. В. граждански искове за причинените им от деянието имуществени вреди. Обстоятелството, че първоначално А. е била конституирана като страна в процеса-граждански ищец с искова претенция насочена само срещу подсъдимия В пред един първоинстанционен състав, а пред друг състав са допуснати като частни обвинители и граждански ищци тя и Х. , в конкретния случай не сочи за допуснато съществено процесуално нарушение. Това е така, защото първо, вторият дал ход на делото съдебен състав е отменил извършените по делото процесуално-следствени действия, включително и по конституиране страните по него, като ги е повторил и второ, защото тези действия са подчинени на основния принцип за неизменност на състава-чл. 258 от НПК и на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК-за разкриване на обективната истина и за вземане на решението по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на принципа за непосредственост по чл. 18 от НПК. Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Искането на подсъдимия В за приложението на чл. 55 от НК не може да бъде удовлетворено. Посоченото в жалбата като смекчаващо отговорността обстоятелство-изминалият период от време от извършване на деянието, не носи белезите на изключителност. Това обстоятелство е отчетено като смекчаващо от въззивния съд, което е поставил в основата на присъдата си - наказанието да бъде определено в законоустановения минимум, с приложение института на условното осъждане, но този период не е с такава голяма продължителност, която да обоснове необходимостта от приложението на чл. 55 от НК. Ето защо, като правилна и законосъобразна, обжалваната въззивна присъда следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 10.12.2009 год. по внохд № 4344/2009 год. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: