О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №145 С., 07.07.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като изслуша докладваното от съдия Маринова ч. гр. д. № 2763 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3012 от 29.02.2016 г. на С. К. С. и П. Ц. С., чрез пълномощника им адвокат Б.Р. против определение № 584 от 15.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5550 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от открито съдебно заседание на 14.10.2015 г. по гр.д. № 7145 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, I-во г.о., 10-ти състав за отхвърляне искането на С. К. С. и П. Ц. С. за главно встъпване в първоинстанционното производство. З. С. З., ищец в първоинстанционното производство, е подал писмен отговор, в който поддържа, че частната жалба е основателна, а В. И. Н., А. Т. Н., И. В. Н., Е. П. Б., Е. И. И., Д. И. М., С. Н. П., Н. В. П., М. В. П., К. К. Н., М. Й. Д. и П. К. Н., ответници в първоинстанционното производство, не са изразили становище. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното: П. производство е образувано по иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, предявен от З. С. З. за заплащане на сумата от 35 538,48 лв. като сторени разходи по изпълнението на задълженията му, произтичащи от прекратен предварителен договор, сключен между ищеца и ответниците. С искова молба от 08.09.2015 г. С. К. С. и П. Ц. С. са поискали да бъдат конституирани като главно встъпили лица по делото, тъй като заедно с ищеца са подписали предварителния договор и са направили разноските, като са предявиили против ответниците иск за заплащане на всеки от тях на 1/3 от исковата по първоначалния иск сума и против ищеца иск за признаване за установено, че претендираните от него суми като разходи са направени от С. К. С. в размер на 1/3 от общата сума и от П. Ц. С. в размер на 1/3 от общата сума. При тези данни Софийски апелативен съд е изложил съображения, че заявяването на самостоятелни права върху предмета на спора следва да бъде извършено с предявени и срещу двете страни по първоначалния иск, искове, които трябва да бъдат допустими. Допустимостта на предявените от третото лице искове обуславя основателността на исканото от него главно встъпване. Допустимостта на предявените искове следва да се разграничи от тяхната нередовност. Нередовността на предявените от третото лице искове не е предпоставка, относима към основателността на исканото главно встъпване и следва да бъде преодоляна в хода на производството. Счетено е, че в случая с исковата си молба двете трети за процеса лица предявяват искове срещу ответниците по първоначално предявения иск, с които заявяват самостоятелни права върху част от претендираната от ищеца сума и тези искове са допустими, макар да нередовни доколкото се претендират суми общо от всички ответници, отговарящи при условията на разделност, но тази нередовност може да бъде преодоляна в хода на производството. Предявеният втори иск с исковата молба за главно встъпване срещу ищеца в първоинстанционното производство З. З. е недопустим, тъй като представлява установителен иск за факт, непредвиден в закона. Така предявен, установителният иск навежда на установяване на делбени квоти досежно парична сума, което също е недопустимо. Доколкото този иск е недопустим, неговата недопустимост обуславя неоснователността на искането за главно встъпване. С. К. С. и П. Ц. С. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния, уточнен от съда въпрос: налице ли са предпоставките на чл.225 ГПК за главно встъпване в процеса в случай, че се претендира част от облигационно вземане, предмет на иска между първоначалните страни с цел доказване и реализиране на права по отношение на първоначалните страни по делото – за част от претендираните от първоначалния ищеца суми, които ответниците следва да заплатят и отхвърляне на предявения от първоначалния ищец иск до този размер и относима ли е преценката за допустимост на исковете. Въпросът е относим към мотивите на въззивния съд е обуславя допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос настоящия съдебен състав приема, че главно встъпване при условията на чл.225, ал.1 ГПК е допустимо в случай, че главно встъпващия претендира за себе си част от облигационно вземане, предмет на спора между първоначалните страни, като предяви осъдителен иск за тази част от вземането срещу ответника и установителен иск, че е носител на тази част от вземането против ищеца по първоначалния иск. Преценката за допустимост на главното встъпване се прави въз основа на това дали претендираното от главно встъпващия право е нъсъвместимо с претендираното от първоначалния ищец право, както и дали предявения от главно встъпващия иск или искове са процесуално допустими. Съображенията за това са следните: в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. В случаите, когато предмет на първоначалния иск е облигационно вземане за част от което претендира главно встъпващия, същия следва да предяви обективно съединени искове – осъдителен против първоначалния ответник за съответната част от вземането и установителен против първоначалния ищец са признаване за установено, че главно встъпвания е носител на правото на вземане за тази част от вземането, респ. че първоначалния ищец не е носител на вземане за тази част от вземането. Главното встъпване е допустимо, ако така предявените искове са процесуално допустими, т.е. не са преклудирани от сила на пресъдено нещо. Нередовността на същите се отстранява по реда на чл.129 ГПК след допускане на главното встъпване. По основателността на частната жалба: правилен е извода на въззивния съд, че допустимостта на главното встъпване е обусловена от преценка допустимостта на предявените искове. Неправилно обаче съдът е приел, че предявеният от всеки от главно встъпващите против първоначалния ищец иск е процесуално недопустим, тъй като се претендира установяване на факт. Действително петитумът на исковата молба /да бъде прието за установено, че претендираните от нас суми като разходи са направени от С. К. С. в размер на 1/3 от общата сума, от П. Ц. С. в размер на 1/3 от общата сума и от З. С. З. /първоначалния ищец и ответник по този иск/ в размер на 1/3 от общата сума/ е непрецизно формулиран, но съотнесен към обстоятелствената част позволява съдът да квалифицира иска по чл.124, ал.1 ГПК като установителен иск да се признае за установено, че С. К. С. и П. Ц. С. са носители на по 1/3 от претендираното от З. С. З. вземане. Нередовността на исковата молба чрез уточняване на конкретните суми, представляващи 1/3 от претендираното по първоначалния иск вземане следва да се отстрани по реда на чл.129 ГПК след допускане на главното встъпване. Ако съдът прецени, че не е ясен заявения петитум /доколкото се претендира да се установи, че и ответника по иска на главно встъпващите е носител на 1/3 от взеването/ и дали е предявен положителен или отрицателен установителен иск, то следва да отстрани тази нередовност по реда на чл.129 ГПК след допускане на главното встъпване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 584 от 15.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5550 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 584 от 15.02.2016 г., постановено по ч гр.д. № 5550 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА главно встъпване на С. К. С. и П. Ц. С. в производството по гр.д. № 7145/2014 г. на Софийски градски съд, I-во г.о., 10-ти състав по предявената от тях искова молба вх. № 108645/8.09.2015 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: