Ключови фрази


9

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60406
София, 23.11. 2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3261 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1781/27.05.2021 г., подадена от Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място], Л. област, чрез процесуалния ѝ представител адв. С. С. от АК-Л., срещу решение №35, постановено на 20.04.2021 г. от Ловешкия окръжен съд, граждански състав по в.гр.д.№67/2021 г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Потребителна кооперация „Братство“ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на З. М. М., че кооперацията е собственик по силата на оземляване по ЗТПС (отм.) и правоприемство, както и изтекла в нейна полза придобивна давност на 650/1591 идеални части от имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1909/28.11.2018 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 503, кв. 46 по КП от 1968 г.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Според касатора обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно, тъй като изводът на въззивния съд, че не са представени убедителни и безспорни доказателства, че кооперацията-ищец е владяла процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС за периода от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба, е в пълно противоречие със събрания по делото доказателствен материал, установяващ, че кооперацията никога не е преставала да владее имота, който е представлявал самостоятелен парцел с изградена фурна, която тя е ремонтирала, експлоатирала и отдавала под наем. Поддържа, че владението на фурната е било невъзможно без владението и на дворното място, в което е построена, доколкото то има обслужващи функции на тази сграда. Поддържа също така, че фактът на владението се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели, и при тези данни правните изводи на въззивния съд сочат на очевидна неправилност по причина тежко нарушаване на изискванията за обоснованост на съдебния акт.
За очевидно неправилен счита и извода на въззивния съд, че липсват безспорни доказателства за правоприемство между Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място] и Потребителна кооперация „Братство“, като поддържа, че съдът не е обяснил в какво се състои спорността на представените по делото удостоверителни документи, които не са оспорени по делото и чрез съдържанието на които се установява правоприемството между Кредитна кооперация „Братство“, която е оземлена с процесния имот през 1947 г. и Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място] – в решението на въззивния съд според касатора липсва аргументация защо не признава доказателствената сила на представените по делото удостоверителни документи, издадени от съд.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение №18 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 978/2018 г. на I г.о. на ВКС) по въпроса допустимо ли е да се основава съдебно решение на факти, които не са въведени в процеса. Посочва, че съдът е направил служебна справка в Търговския регистър и е обсъдил доказателства, които липсват по делото и не са събрани по надлежния ред.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр.д.№ 3044/2018 г. на III г.о.на ВКС; решение №50 от 09.06.2016 г. по т.д. № 1220/2014 г. на I т.о. на ВКС; решение № 98 от 28.01.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на I т.о. на ВКС; решение № 125 от 29.05.2012г. по гр.д.№ 534/2011 г. на IV г.о. на ВКС.
Поддържа също така, че обжалваното решение е безмотивно – посочено е, че приложените като доказателства удостоверения за правоприемството между Кредитна кооперация „Братство“ и Потребителна кооперация „Братство“ не са доказателства за наличие на такова правоприемство, но от мотивите на решението не е понятно защо, при условие, че удостоверенията не са оспорени по делото и доказателствената им сила на свидетелстващи документи съдът следва да зачете. Счита, че е налице противоречие с изискванията към мотивите на съдебния акт, установени в ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г., както и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решение №324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/2009 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 2296/2018 г. на II г.о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба З. М. М., чрез процесуалния си представител адв. С. К. Х. от АК – Л., изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място], Л. област е предявила срещу З. М. М. иск за признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот, основавайки своето право на твърдението, че е правоприемник на Кредитна кооперация „Братство“, която през 1947 г. е оземлена с имота по реда на ЗТПС. Твърди, че в имота е била построена фурна, която се експлоатира от 1950 г. и до настоящия момент от кооперации – правоприемници, като владението на фурната и на дворното място не е смущавано от никой и до настоящия момент. Като доказателства за установяване на твърдяното правоприемство представя удостоверение, издадено от Окръжен съд – Ловеч и удостоверение, издадено от Кооперативен съюз – Л.. Твърди, че през 1960 г. Кредитна кооперация „Братство“ се обединява с Потребителските кооперации на селата П. и Д., а през 1973 г. и с РПК „В. д.“, като имуществото на Кредитна кооперация „Братство“ е включено в капитала на Потребителна кооперация „Братство“ при учредяването ѝ през 1990г.
При условията на евентуалност поддържа, че е придобила правото на собственост по давност, изтекла в периода от 1947 г. и до настоящия момент.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът З. М. М. оспорва така предявения иск. Твърди, че той е собственик на процесния недвижим имот, като е придобил правото на собственост въз основа на действителен договор за покупко-продажба с ТПК „Д. Й.“ – в ликвидация, който е била собственик на този имот към момента на продажбата. В проведеното по делото първо съдебно заседание оспорва правоприемството, като поддържа, че не е ясно кога точно се е осъществило разделянето между кооперациите, след като през 1947 г. кредитната кооперация е била заличена.
Въз основа на представения по делото Акт за поземлена собственост № 1 от 10.07.1947 г., издаден на основание чл. 46 ЗТПС от Дирекцията за земята, въззивният съд е приел за установено, че Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място], Луковитска околия, е оземлена със земя от Държавния поземлен фонд, а именно дворно място в землището на [населено място] с площ от 0.650 дка, представляващо парцел... в кв.... по плана на селото. Въз основа на приетите по делото протоколи №№ 9/26.08.1945 г.; 19/01.09.1945 г.; 11/09.09.1945 г.; 8/04.07.1946 г.; 9/06.08.1946 г.; 14/24.08.1947 г. на Управителния и Контролен съвет на Кредитна кооперация „Братство“ е прието, че са били взети решения за изграждане и окончателно завършване на кооперативния комбинат – фурна, баня и пералня.
Посочено е, че на 25.01.1051 г. е проведено редовно годишно общо събрание на Всестранна кооперация „Братство“ – [населено място], на което е взето решение за отделяне на дърводелския, шивашкия и обущарския отдел, които да се обособят като самостоятелни кооперации; разгледан е и примерния устав на „Селкооп“, като изменения в проекто-устава не са направени.
Посочено е също така, че в приложената по делото историческа справка от 20.06.1974 г. е отразено, че Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място] е създадена през 1927 г., като впоследствие през 1959 и 1960 г. била обединена с потребителните кооперации на селата Пещерна и Дъбен, а съгласно протокол №7/17.05.1973 г. Потребителна кооперация „Братство“ – [населено място] се обединила с Районна потребителна кооперация „В. д.“ – [населено място].
Въз основа на строителните документи (обяснителни записки, сметки, спецификации и протокол от 10.01.1977 г.) е прието за установено, че е извършен основен ремонт на обект „Хлебопекарна“ – [населено място] (сега Т.). Взето е предвид също така, че в амортизационния план за 1991 г. на РПК „Братство“ е отразена фурна, баня, шапрон с година на построяване 1950 г.
Взето е предвид, че с констативен нотариален акт № ..., том ..., дело № .../1999 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Трудово производителна кооперация „Д. Й.“, [населено място], Л. област, е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 1650 кв.м., представляващо парцел .......... в кв............ по регулационния план на [населено място], заедно с находящата се в него масивна сграда от 240 кв.м., след което с договор от 24.03.2004 г., обективиран в н.а. № ..., том ..., рег. № ..., дело №.../2004г. ТПК „Д. Й.“ – в ликвидация е продала на З. М. М. този недвижим имот. Посочено е, че на 22.04.2004 г. купувачът М. е продал на С. Ц. С. 1/2 ид.част от имота, а впоследствие отново е придобил същата идеална част, видно от н.а.№..., том ..., рег. №...., дело № ......../01.06.2006 г.
Въз основа на удостоверение изх. № КАО/01-388/05.09.2018 г. на [община] е прието за установено, че УПИ ........ в кв. ... по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 448/1968 г. е идентичен с парцел ............ в кв.......... и парцел ... в кв...., описан в акт за поземлена собственост №1 от 1947 г. по стар, недействащ план на селото.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че към настоящия момент съгласно КККР на [населено място], процесният имот е с обща площ от 1591 кв.м., записан по разписен лист на ПК „Братство“ и З. М.; че в северозападната част на имота са разположени сгради с идентификатори .............и ..............., съответно склад и фурна, които са функционално свързани вътрешно, като тези сгради попадат в имота по стария регулационен план от 1919 г. и са идентични с описаните в акт за поземлена собственост №1/1947 г. Взето е предвид, че в имота са разположени и сгради 3 и 4 – складови помещения, сгради 5 и 6, които са двуетажни – на първия етаж са магазини, на втория – офиси, като в сграда 5 се намира и пощата. Посочено е, че между сграда №2 и сграда №4 (отразено на ръка в комбинираната скица към заключението на вещото лице) е изградена масивна ограда (зид) с метална порта. Взето е предвид също така, че според заключението в кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1919 г. имотът е нанесен като УПИ ..........., кв...., отреден за фурна без в разписния лист към плана да е отразен собственик, като площта на този имот е приблизително равна на 650 кв.м. В отменения кадастрален план и в действащия регулационен план на [населено място] от 1968 г., имотът е нанесен като УПИ .............. в кв.... и в имота е нанесена сграда с пл.№ .........., записана в разписния лист на „Селкооп“, която по сега действащия кадастър е заснета като два самостоятелни обекта с идентификатори ..............и .............., представляващи съответно склад и фурна с административен адрес [населено място], [улица]. В разписния лист има записани собственици – ТПК „Д. Й.“ въз основа на н.а.№86/1999 г. и З. М. М. – н.а. от 2004 г. и от 2006 г.
Посочено е, че според вещото лице имотът от 650 кв.м., описан в акта за поземлена собственост от 1947 г., според актуалната кадастрална карта попада в северозападната част на имот с идентификатор .............и в кадастралния регистър като собственици на целия имот са вписани З. М. М. въз основа на н.а.№..../2006 г. и н.а.№.../2004 г. и при условията на чл.53, ал.2 ЗКИР – ПК“Братство“ въз основа на акт за поземлена собственост №1/10.07.1947 г.
Взето е предвид също така, че на 07.09.1966 г. е съставен акт за държавна собственост за новопостроената през 1965-1966 г. поща, застроена в парцел .............., кв..... по плана на [населено място] (сега [населено място]), който имот попада в югоизточната част на ПИ с идентификатор ...............
Посочено е, че по делото е представено удостоверение № 122/24.12.1991 г., издадено от Окръжен съд – Ловеч, от което е видно, че с решение №122/26.03.1990 г. на ОС-Ловеч е регистрирана ПК „Братство“ като правоприемник на Всестранна кооперация – [населено място]. Посочено е също така, че съгласно удостоверения №№ 111/18.10.2019 г.; 162/14.12.2018 г. и 108/07.10.2019 г., издадени от Кооперативен съюз – Л., ПК „Братство“, регистрирана с решение №122/26.03.1990 г. на ОС-Ловеч е правоприемник на РПК „Братство“ – [населено място], Луковитска околия; на „Селкооп“ – [населено място] и на Кредитна кооперация „Братство“ – [населено място].
Взето е предвид, че ПК „Братство“ е декларирала и заплащала местни данъци и такси за земя от 650 кв.м. и сгради, находящи се на [улица] [населено място] въз основа на декларация от 2005 г.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е прието за установено, че земята и построената в нея сграда „фурна, баня, шапрон“ с година на придобиване 1950 г., са заведени в сметка 201 „Земи“ и сметка 203 „Сгради“ и са били налични като част от имуществото на ПК „Братство“, [населено място], към 01.01.1991 г., като в архивите е запазена главна книга от 1987 г., в която по счетоводна сметка „Земи“ е наличен остатък 5520.11 лева, което е отразено и в амортизационния план за 1991 г., от което експертът е направил извод, че от 1987 г. до 1991 г. не са осчетоводявани промени в земите на ПК „Братство“. Установено е, че са съхранени документи за плащането на ДНИ и ТБО за процесния имот от 2005 г., както и документи за заплащане на ел.енергия и вода от 1999 г. до момента на експертизата. Посочено е, че според експерта при обединението през 1973 г. на ПК „Братство“ [населено място] и РПК „В. д.“ счетоводствата на двете кооперации са се водели поотделно и в края на отчетните периоди са обединявани по позиции и общи суми двата баланса, както и че в РПК „Витска долина“ няма запазени счетоводни документи на ПК „Братство“, както и че в Кооперативен съюз – Л. не са запазени архиви за правените реорганизации по години в кооперациите от съюза, в т.ч. протоколи за приемане и предаване на имущества във връзка с обединяването или отделянето.
Посочено е, че по делото са депозирани и гласни доказателства, като св. М. (83 г.) заявил, че знае фурната от 1953-54 г.; към нея имало баня и по-късно цех за боза; зад фурната имало място, където се разтоварвало брашното от камионите, а по-късно била изградена сградата на ТПК и пощата; двете места били разделени.
Посочено е, че св. П. П. (79 г., председател на ТПК „Д. Й.“ от 1970 г. до 1979 г., впоследствие дългогодишен кмет на [населено място]) е заявил, че дворното място към фурната винаги е било на ПК „Братство“ (преди РПК и Селкооп); към сградата на ТПК, в която се помещавала и пощата и ТКЗС не е имало двор; когато бил председател на ТПК „Д. Й.“ складирали дърва в техния двор, тъй като нямали собствен; в периода 1979г. до 1986/87 г., когато бил кмет на селото, за да направят отводнителен канал на селото е искал разрешение от ПК „Братство“, за да се прекара през двора им и да бъде включен в тяхната канализация; всички знаели, че дворът е собственост на „Селкоопа“ (ПК „Братство“) и никога ТПК „Д. Й.“ или някой друг не е имал претенции към него; фурната е строена 1944-45 г., а сградата на ТПК „Д. Й.“ през 1962-63 г.
Посочено е, че според показанията на св.И. И. (68 г., зам.председател на РПК „Витска долина“ в периода 1983 г. – 1991 г., РПК включвало селата Ъ., Б., Д. и Т.; владението на фурната в [населено място] било осъществявано след 1990 г. от ПК „Братство“, както и празното място около фурната – там си държали дърва, нафта, от там влизали камионите към склада, за да разтоварват; към фурната имало склад; не знае ТПК „Д. Й.“ да е владяла мястото зад фурната.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че по делото не е установено твърдяното правоприемство с Кредитна кооперация „Братство“. Посочено е, че през 1947 г. Кредитна кооперация „Братство“ е съществувала, като между страните не е спорно, че същата е регистрирана през 1927 г. при действието на Закона за кооперативните сдружавания. Прието е, че Кредитна кооперация „Братство“ е била оземлена с процесния имот през 1947 г., който имот към онзи момент е бил самостоятелен парцел от 650 кв.м. – парцел №.... в кв..... по плана на селото от 1919 г.
Взето е предвид, че Потребителна кооперация „Братство“ е регистрирана с решение от 26.03.1990 г. по ф.д.№ 122/1990 г. по описа на ОС-Ловеч, като от служебна справка в Търговския регистър и приложените към него писмени доказателства се установява, че с протоколно решение №18/20.02.1990 г. на годишно отчетно изборно събрание на РПК „В. д.“, [населено място] е взето решение за отделяне на клон Л. С. (сега Т.) от РПК „В. д.“, а на 27.02.1990г. е проведено учредително събрание, на което е учредена РПК „Братство“, но по делото липсва разделителен протокол, от който да се установи какво имущество от РПК „Витска долина“ е преминало към новоучредената кооперация. Посочено е, че такъв не е представен и в настоящето производство, а и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че такива документи не са запазени. Прието е, че фактът, че са водени отделни счетоводства и няма промяна в счетоводните записвания за стойността на притежаваната като актив земя не сочи, че процесният имот е бил в патримониума на новоучредената кооперация.
При тези данни и предвид регистрационния режим, съществувал и преди 1990 г. е прието, че липсват безспорни доказателства за правоприемството между Кредитна кооперация „Братство“, [населено място] и Потребителна кооперация „Братство“, [населено място]. Прието е, че представените удостоверения от ОС-Ловеч, Кооперативен съюз-Л. не са доказателства за наличие на такова правоприемство. Прието е също така, че и представените протоколи от заседанията на управителния и контролен съвет на Кредитна кооперация „Братство“ за взети решения в периода 26.08.-06.08.1946г. относно изграждането на фурна и изба и узаконяване на комбината; протокол №8/20.02.1990 г. на РПК „В. д.“ за отделяне на кооперацията на [населено място] (сега Т.), както и историческата справка, изготвена през 1974 г. от Потребителна кооперация „Братство“ също не установяват по безспорен и несъмнен начин това правоприемство.
Тъй като по делото липсват данни извършената от въззивния съд справка в Търговския регистър да е била приобщена по предвидения в ГПК ред към доказателствения материал по делото и доколкото именно така извършената справка е в основата на извода на въззивния съд, че твърдяното от кооперацията-ищец правоприемство не е установено, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по поставения от касатора въпрос допустимо ли е да се основава съдебно решение на факти, които не са въведени в процеса. Касационното обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано противоречие с представеното с изложението решение № 18 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 978/2018 г. на I г.о. на ВКС.
В обжалваното решение е прието също така, че по делото не са представени убедителни и безспорни доказателства, че кооперацията-ищец е владяла процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС за периода от 2004 г. до датата на подаване на исковата молба. Посочено е, че по делото са депозирани гласни доказателства, но не се установява намерението за своене на вещта за процесния период. Изложени са съображения, че в показанията на свидетелите липсва конкретика относно намерението за своене и размера на претендираната идеална част от дворното място по отношение на заявения период от време, като св. М. посочва, че от около 5 години никой не обитава фурната. Прието е, че липсват и данни за явно демонстриране по отношение на ответника, че ищецът упражнява фактическата власт върху вещта като своя, а представените договори за наем от 2008 г. и 2010 г., касаещи фурната, не установяват владение по отношение на дворното място, тъй като предмет на договорите е сградата, за която страните не спорят, че е собственост на ищеца, а от друга страна упражняването на фактическата власт е елемент и на държането, която държателят упражнява за другиго.
Прието е, че и представените доказателства за деклариране на имота и заплащане на данъци също сами по себе си не доказват явно демонстрирано владение, достигнало до знанието на ответника като придобил имота въз основа на договора от 2004 г. Посочено е, че липсват данни кога е станало ограждането на имота (стария парцел според извършеното от вещото лице означение на скицата).
Изводът на съда за необходимостта по делото да бъде установено намерението за своене на вещта за процесния период обосновава наличие на основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на този извод с оглед установената в чл. 69 ЗС презумпция.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 35, постановено на 20.04.2021 г. от Ловешкия окръжен съд, граждански състав по в.гр.д.№67/2021г.
УКАЗВА на касатора Потребителна кооперация „Братство“, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: