Р Е Ш Е Н И Е   № 522   гр.София,  21 януари  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на девети декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 533/2009 година   Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската градска прокуратура против присъда № 274/16.07.2009 год. по въззивно нохд № 208/2009 год. на Софийския градски съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до оправдаване на подсъдимия Х. Й. И. в нарушение на закона. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по изложените в него съображения за постановяване на новата присъда при допуснати нарушения. Подсъдимият И. лично и чрез защитника си прави искане да не се уважава протеста, тъй като с решението си да бъде оправдан въззивния съд не е допуснал нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателна колегия, 11 състав с присъдата от 27.11.2008 год. по нохд № 4106/2008 год. признал подсъдимия И за виновен в това, че: на 21.07.1999 год. в гр. С. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-години – св. Цв. Петрова, и на основание чл.149, ал.2, пр.1 вр.ал.1, пр.1 и пр.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода; на 18.08.1999 год. в гр. С. извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години – св. Ем. Н. , като употребил за това сила. На основание чл.149, ал.2, пр.1 вр.ал.1, пр.1 и пр.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото от определените – 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл.59, ал.1 НК и размера на дължимите разноски. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав, мотивирано със съображения за недоказаност на обвиненията. Софийският градски съд, ХІ въззивен състав с протестираната нова присъда отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд изцяло, признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършени две престъпления по чл.149, ал.2, пр.1 вр.ал.1, пр.1 и пр.2 НК. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия срещу осъдителната присъда. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че е извършил преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е взел предвид доводите „изложени във въззивния протест”, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните. Описал е приетата за установена различна фактическа обстановка. Направил е фактическите изводи за поведението на подсъдимия за периода 02.07. до 29.08.1999 год. - останал и постоянно присъствал в село Р. през този период, въз основа на част от конкретизираните доказателствени средства - показанията на св. Д, св. С, служебна бележка от 16.02.2000 год. от районна стоматологична поликлиника в гр. Т., св. Б, както и на обясненията му. Изброил е останалите събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства, за които е заявил, че е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и затова е направил извода,че очертаната фактическа обстановка е несъмнено установена. Изложил е съображения кои от гласните и писмени доказателствени средства, отнасящи се до повдигнатото обвинение, конкретизирано по време и място, е приел за достоверни и защо, както и защо намира, че не са достатъчно, за да обосноват извода, че деянията действително са извършени от подсъдимия като се е съгласил с изложеното в особеното мнение на председателя на състава на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението Изложил е и съображения в подкрепа на решението си да оправдае подсъдимия, основани на данните, че през времето на извършване на деянията се намирал извън гр. С., като се е обосновал с единодушното мнение на свидетелствалите „всички свидетели” „общо 14 души”, които са дали показания в посочения смисъл, лаконично конкретизирайки част от установените от тях обстоятелства – по отношение на присъствието на подсъдимия в с. Р. или гр. Т., по отношение на неговата личност, за местонахождението му в определена част от дните на м.юли и м.август. Оценил е като категорично алибито му за 21.07.1999 год. /св. Дермеджиев и служебна бележка от стоматологията/, акта за административно нарушение на 25.07.1999 год., както и „множеството доказателства” от повечето разпитани свидетели за заниманията му през периода до завръщането си в края на м.август в гр. С.. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по повод въззивната жалба (а не по протест, както е посочил в акта си и за какъвто няма данни да е подаван от съответната прокуратура) като провери изцяло правилността на присъдата и да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Преценка дали е изпълнил изискванията на чл.14 НПК обаче не може да бъде направена, тъй като мотивите на въззивното решение не съответстват на изискванията на чл.339, ал.3 НПК, според които след като е взел решение, че са налице основанията за постановяване на нова присъда е следвало да имат съдържание според изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Това означава не само правото да приеме фактическа обстановка, различна от тази на първоинстанционния съд и въз основа на нея да направи и различни правни изводи, но това да стане след цялостна задълбочена проверка, съпоставяне и анализ на всички събрани по делото доказателствени материали като ги конкретизира и обсъди за всяко едно от обстоятелствата, които приема за установени. Не е достатъчно да бъдат частично посочени като установени определени факти за относими обстоятелства, а ясно и точно да конкретизира всеки един от тях по отношение на време и място, както и с кое конкретно доказателствено средство се установява. Избирателно посочване на определени факти и доказателствени средства от събраните при условията и по реда на НПК без подробен анализ указва на неизпълнено процесуално задължение за проверка и оценка, съответстваща на действителния смисъл. Констатации за наличието на безспорно установени доказателства и конкретизиране само на част от доказателствения материал и позоваването на обобщени гласни доказателствени средства (на „всички четиринадесет свидетели”), които само са изброени наред и с някои, които е оценил като писмени доказателствени средства въпреки съдържанието им, съответстващо на свидетелски показания, са произволни и направени в нарушение на чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Изложеното това дава основание да се направи извод,че мотивите към новата присъда са формални и декларативни, защото изводите му относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не са основани на цялостен и задълбочен анализ, не са отстранени съдържащите се в някои от доказателствените материали противоречия за обстоятелства, за които е приел, че са несъмнено доказани, т.е. че няма мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Това ограничава възможността да бъде извършена проверка за законосъобразността на съдебния акт. Независимо от изложеното за недоказаност на авторството съдът си е позволил правните изводи да обоснове със свои предположения за липсата на умисъл. Очевидно е, че оценката на действията, които са го мотивирали да приеме липса на умисъл за постигане на специалната цел по чл.149 НК е субективна, едностранна и не е от неговата компетентност, а такава на специалист в областта на медицината и направена след оценка на събрани по делото доказателства за сексуалното поведение на подсъдимия, за каквото се съдържат данни и в приложените лично от него и приети от съда доказателства, които са останали без внимание и оценка на тяхната годност в подкрепа на поддържаните доводи за невиновност. От изложеното следва,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като са нарушени изискванията на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК, поради което не може да бъде направена касационна проверка дали вътрешното убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото съгласно принципа по чл.14, ал.1 НПК. Затова новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание, който да вземе предвид доводите и възраженията на с т раните с оглед правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК. На основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 274/16.07.2009 год. по въззивно нохд № 208/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, ХІ въззивен състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ