1 Р Е Ш Е Н И Е № 571 гр.София, 24 януари 2011 г. в името на народа Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ:К. Х. Павлина Панова с участието на прокурора Искра Чобанова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 516/2010 година. Производството е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура, жалбата на частните обвинители и граждански ищци В., С., Е. и Ц. Г. и на подсъдимия Д. Д. С. против решение № 112 от 21.04.2010 год. по внохд № 612/2009 год. на Софийски апелативен съд. Според протеста решението на въззивния съд, с което е изменена осъдителната присъда за тримата подсъдими от първата инстанция е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона.Игнорирани са определени факти, доказани с годни процесуални способи-наличие на огнестрелно оръжие у един от подсъдимите и извън съдебното му признание на подсъдим пред свидетел, за действията спрямо пострадалите.При анализа на показанията на свидетелите е подходено едностранчиво.Игнорирани са факти съобщени от Сотиров и други показания за отношение на пазачите към пострадалите, техните последни часове от живота им.Не са възприети и свидетелски показания дадени на досъдебното производство.Не се приемат и мотивите относно задължителността на указанията на Върховния касационен съд, независимо от подробните съображения за това.Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения като също намира, че събраните косвени доказателства по делото налагат единствения извод, за извършване на убийството от страна на подсъдимите. В подадената жалба изготвена от повереника на частните обвинители и граждански ищци.адв.П., се поддържат същите касационни основания.Доводите за това са, че е приложена погасителната давност за престъплението по чл.143 ал.1, ал.2 НК, без съда да е взел становището на подсъдимите, дали желаят производството да продължи.Не са обсъдени задълбочено възраженията и доводите на поверениците на частните обвинители и граждански ищци.Не са изяснени противоречията в доказателствата по делото, кои се приемат и защо.Неправилно са отхвърлени гражданските искове, след като подсъдимите са оправдани по чл.116 НК, и са признати за виновни за отвличане, за което е образувано и водено делото.След като пострадалия Г. е починал, преди да има възможност да упражни правото си на граждански иск, то неговите наследници могат да претендират за обезщетение да претърпени неимуществени вреди от това престъпление.Прави се искане за уважаване на отхвърлените граждански искове, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане.В съдебно заседание повереника поддържа жалбата, като намира и това, че съдът е тълкувал събраните доказателства по делото в полза на подсъдимите.Апелативният съд не се е съобразил в указанията на ВКС в отменителното решение.Налице са доказателства, които в хронология водят до извода, че подсъдимите са участвали в убийството.Касае се за съизвършителство, при общност на умисъла, без да е необходимо да се отчита прякото участие на всеки от тях, за което и делото е било върнато за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия Д. С., като основание за проверка на решението е само нарушение на закона.Въззивният съд е преквалифицирал деянието в престъпление, за което няма обвинение по настоящето производство.Материалите по повдигнато обвинение по чл.143а НК, са отделени в друго производство, което е било прекратено на основание чл.21 ал.1 НПК /отм./.След като има произнасяне на съд за едно деяние при същите факти, не може да има ново произнасяне.Прави се искане за оправдаване и по това обвинение.Жалбата се поддържа от защитата в съдебно заседание като изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата. Защитниците на останалите подсъдими също намират протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователни, тъй като решението е постановено в съответствие със закона.Липсват по делото преки доказателства, а от събраните косвени не може да се направи категоричен извод, че подсъдимите са автори на убийството. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 8 от 16.06.2000 год. по нохд № 55/98 год., Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимите В. Г. Л., Д. Д. С. и М. Б. К. за виновни в това, че през м.04.1994 год. в района на[населено място], в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили повече от едно лице-Г. Г. и А. К., поради което е на основание чл.116 т.4, пр.2, вр.с чл.115, вр. с чл..20 ал.2 НК са осъдени всеки един от тях по на шестнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, като са оправдани по обвинението за престъпление по чл.116, т.5, т.8, пр.2 и т.9, а за подс.К. и по т.11 НК. С протестираното и обжалвано решение присъда е изменена, като въззивната инстанция е преквалифицирала деянието на подсъдимите М. К., Д. С. и В. Л. от такова по чл.116 т.4, пр.2, вр. с чл.115, вр. с чл.20 ал.2 НК в такова по чл.143а, ал.2, вр. с ал.1, вр.с чл.20 ал.2 НК, като на основание чл.81 ал.3, вр. с чл.80 ал.1, т.3 НК не са наложени наказания.В гражданската част присъдата е отменена, като са отхвърлени изцяло предявените от гражданските ищци В. Г., С. Г., Е. Г.-действаща лично и като законен представител на Ц. В. граждански искове за претърпените от тях неимуществени вреди.В останалата част присъдата е потвърдена. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протестът и жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Настоящето производство и трето по ред пред касационната инстанция.С две решения ВКС е отменил изцяло оправдателните присъди срещу тримата подсъдими на С. и връщал делото за ново разглеждане, от друг състав, от стадия на съдебното заседание, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по чл.337 ал.3 НПК/отм./, чл.339 ал.3 НПК/нов/, вр. с чл.305 ал.3 НПК, с конкретни и задължителни указания за отстраняването им, съгласно чл.355 ал.1, т.3 НПК.При новото разглеждане на делото апелативният съд, след провеждане на съдебно следствие с нов разпит на подсъдимите, преразпит на свидетели и изслушване на съдебно медицински и Д. експертизи, е направил решаващите си констатации, след собствен анализ и оценка на доказателствата, при спазване на процесуалните правила при формиране на вътрешната си убеждение за установяване на обстоятелствата от предмета на доказваме по чл.102 НПК.В пълен обем са изпълнени указанията ВКС посочени в отменителните решения.При новата проверка на данните по делото не се установи, въззивната инстанция да е допуснала нарушения при оценката на доказателствените източници.Преодолени са допуснатите грешки и процесуални нарушения при предходните разглеждания на делото при оценката на доказателствения материал.С много подробни и убедителни съображения е обсъдена наличната по делото доказателствени материали, изяснени са и не обсъдените при разглеждането от предходните инстанции по фактите противоречия в тях, подложени са на задълбочен анализ и оценка при спазване правилата на формалната логика на изследваните факти, взети са предвид онези данни, които са били игнорирани.В решението са изложени, ясни, пълни и логични мотиви, които дават основание да се приеме, че вътрешното убеждение за съда е изградено в съответствие с принципните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 НПК.Приетите за установени фактически положения и изводите от тях, за невиновност на подсъдимите да са извършили убийство на Г.Г. и А.К. са обосновани и се основават на комплексната и обективна оценка на събрания доказателствен материал.Изложените в протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци основания за неправилни правни изводи в тази насока, са били предмет на обсъждане в решението на въззивната инстанция и за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни по реда на чл.339 ал.2 НПК са изложени пространни съображения, които се споделят и от касационния състав.Те почиват на задълбочена съвкупна оценка на доказателствената съвкупност.Отговорено е на всички доводи изложени във въззивния протест и жалбата на частните обвинители и граждански ищци. По делото не се спори, че не са събрани каквито и да било преки доказателства за съпричастност на подсъдимите С., К. и Л. към убийството на двамата пострадали.Не е открито оръжието, с което е причинена смъртта на К. и Г., не са намерени гилзи където са открити телата.Не са открити биологични следи от подсъдимите /във вилата, около импровизирания гроб, по човешките останки и пр./, които да ги уличават в някаква съпричастност към убийството.Не е намерен и автомобила, за който от обвинението се поддържа, че са превозени телата на пострадалите.В мотивите на решението е отделено особено внимание и на подробен анализ са подложени единствените косвени доказателства по делото, в подкрепа на обвинителната теза, за които се акцентира в протеста и жалбата-извънсъдебното признание на подс.К. пред св.В.П. на /на л.12 абз.3, л.13 и 14 абз.1 и 2 от мотивите на решението/, че във вилата където са държани пострадалите е имало огнестрелно оръжие, евентуално послужило за убийството /на л.15 абз.1/и че тяхната смърт е причинена на това място /на л.15 абз.1, л.16 и л.17 абз.1 /.Във връзка с тези обстоятелства са съпоставени поотделно и в съвкупност всички свързани с тях дозателствени източници, за да се стигне до констатацията, че не са достатъчни да изградят единна непрекъсната доказателствена верига, така че да водят до единствено възможен извод за участие на подсъдимите в убийството.Освен това, както е подчертал и въззивният съд, след като обвинението е повдигнато за съучастие под формата на съизвършителство, не са установени действия от страна на всеки един от подсъдимите, насочени пряко и непосредствено към лишаване от живот на пострадалите, относими към признаците на изпълнителното деяние на умишленото убийство.Извън посоченото не са събрани други преки или косвени доказателства, които по някакъв начин да свързват подсъдимите с извършеното убийство.Поради това не е оборена тяхната последователна позиция, поддържана на досъдебното производство, пред първата инстанция и при няколкратното въззивно разглеждане на делото, че не са участвали в това деяние, а единствено към отвличането на пострадалите. При установените фактически констатации законосъобразен е извода на С., че не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК участието на подсъдимите Л., С. И К. по обвинението по чл.116 т.4, пр.4, вр. с чл.115, вр. с чл.20 ал.2 НК.Затова, в съответствие със закона правилно е постановена оправдателна присъда по отношение на това обвинение. С основание е преквалифицирано деянието по чл.143а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2 НК.От обективна страна тримата подсъдими са задържали пострадалите Г. и К. /при общност на умисъла/, във вилата в[населено място] като заложници с представата, че препятстват възможността им за свободно придвижване и поставят за освобождаването им условие да се изплати определена сума, при неизпълнение на което ще последва смъртта на Г..Приложен е закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.Изложени са правилни съображения защо няма процесуална пречка да се преквалифицира деянието, след като има обвинение за това престъпление на досъдебното производство спрямо тримата подсъдими, независимо от определението на Пернишкия районен съд за прекратяване на наказателното производство, срещу тези подсъдими, за същото деяние /на л.19 абз.посл., л.20 и л.21 абз.1 от мотивите на решението/.Това изменение на присъдата е наложило и ново обсъждане на въпроса за наказанията и на основанията които изключват наказателната им отговорност.След направените съждения на л.21 абз.посл. и на л.22 абз.1от мотивите, с основание е прието, че е изтекла абсолютната погасителна давност за това деяние и затова на основание чл.81 ал.3, вр. с чл.80 ал.1, т.3 НК не са им наложени наказания.В случая условията за прилагане на абсолютната давност са настъпили в срока за произнасяне и при постановяване на въззивното решение съдът е бил длъжен в съответствие с чл.334 т.4 НПК да прекрати производството по преквалифицираното обвинение на основание чл.24 ал.1, т.3 НПК, а не да ги освобождава от налагане на наказания.Допуснатото нарушение само следва да бъде констатирано с оглед жалбата на подс.Д.С., защото не е съществено по смисъла на чл.348 ал.3, т.1,вр. ал.1, т.2 НПК, тъй като не са нарушени негови процесуални права и не води до друг изход на делото. Съобразени са със съдебната практика са и изложените съображения на съда, за да отхвърли изцяло предявените граждански искове на наследниците на пострадалия Г.Г..Тяхната искова претенция се основава на претърпените от тях лично неимуществени вреди следствие смъртта на техния наследодател, но не могат да търсят обезщетения за болките и страданията които е претърпял по време на противозаконното му лишаване от свобода.Както е отбелязано и в решението това е лично субективно право с чисто личен характер, което е ненаследимо.Те могат да встъпят в процеса и да продължат вече предявен граждански иск за нанесени неимуществени вреди, но не и за пръв път да предявяват от негово име такава претенция. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила, а протеста и жалбите без уважение. Поради това и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 21.04.2010 год., постановено по внохд № 612 по описа за 2009 год. на С. апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: