Ключови фрази
Частна касационна жалба * приемане на наследство * охранително производство * представителство

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315

София, 23.06.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 3092/2015 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е решение № 3132 от 08.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 489/2015 год. по описа на Софийския градски съд, Въззивно гражданско отделение, IV „Г” състав, с което е оставена без уважение частната жалба на М. С. С. срещу решение № 180/10.12.2014 год. по гр.д. № 61791/2014 год. на Софийски районен съд, 86-и гражданско състав, с което е отхвърлена молбата на М. С. да бъде определен срок по чл.51 ЗН на А. С. С. да заяви дали приема наследството на своя баща С. С. С..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят М. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], ет.5, ап.13, представляван от адвокат Н. П., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. С какъв акт съдът се произнася при искане по чл.51 ЗН – решение или определение?
2. Изисква ли производството по чл.51 ЗН личното уведомяване на наследника и личното му явяване, за да заяви приема или се отказва от наследството?
3. Приложима ли е разпоредбата на чл.48 ГПК в производството по чл.51 ЗН?
4. Приложима ли е в охранителните производства процедурата по призоваване на исковите такива и в кои случаи е неприложима?
5. Кога съдът следва да прецени дали лицето е уведомено и е узнало за искането по чл.51 ЗН – след връщане на нередовно връчено съобщение или едва в насроченото съдебно заседание?
6. Следва ли съдът да насрочи заседание по чл.51 ЗН или да даде срок за приемане на наследството със самото съобщение?
7. Притежават ли сънаследниците правото са поискат от сънаследника с неизвестен адрес, да изрази отношението си към откритото наследство /приема ли или не го приема/? Ако не го притежават – защо? Ако притежават това право, могат ли да го упражнят по чл.51 ЗН? Ако не могат да използват реда на чл.51 ЗН, защо не е възможно и какъв е редът да упражнят правото си?
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че приемането на наследството направо или по опис и отказът от наследство са актове, свързани със строго личната преценка на лицето, призовано към наследяване, поради което не могат да бъдат извършени от процесуален представител, разполагащ с обща процесуална представителна власт спрямо отсъстващото лице, какъвто е особеният представител. Посочено е, че особеният представител не може да извършва валидни разпоредителни действия с материалноправен ефект от името и за сметка на представлявания, още по-малко такива, при които действието е свързано с личността на представлявания. Въззивният съд е стигнал до извода, че актът, с който се определя срок на призования към наследяване да приеме наследството или да се откаже от него, следва да се връчи лично на лицето, в противен случай, както и когато актът не е достигнал реално до него, този срок не тече; а също и че в особеното охранително производство по чл.51 ЗН не са приложими фикциите за връчване, установени в общите процесуални правила. Тъй като в конкретния случай единственият начин за призоваване на А. С. С. е този по чл.48 ГПК – публикация в „Държавен вестник” и назначаване на особен представител, чрез който няма да бъдат изпълнени посочените по-горе изисквания, съдът е потвърдил първоинстанционния съдебен акт за оставяне без уважение искането на М. С. С. за определяне на срок, в който А. С. С. да заяви приема или се отказва от наследството на своя баща С. С. С..
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия – чл.49 ЗН. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. „Всеки заинтересован” по смисъла на цитираната разпоредба е всяко лице, за което съществува правен интерес от волеизявлението на призования наследник. При сънаследяване това е сънаследник от същия ред, призован и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на наследниците в реда, а при отказ от наследство – делът му ще се уголеми съгласно чл.53 ЗН.
Разпоредбата на чл.51 ЗН урежда две хипотези. При първата, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията – чл.538, ал.2, изр. посл. ГПК. Втората хипотеза предполага заведено дело срещу наследника и при нея срокът се определя от съда в рамките на това производство. В първия случай, законът предвижда лицето, което има право да наследява, да се призове, което предпоставя неговото редовно уведомяване. Съгласно чл.540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите на производството по чл.51 ЗН. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по реда на чл.134 ЗЗД да приемат наследството.
Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл.51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството.
В настоящият случай законосъобразно е отказано призоваването на А. С. С. по реда на чл.48 ГПК, който е неприложим в производството по чл.51 ЗН. Въззивния съд правилно е приел, че преценката на призования наследник дали да приеме или откаже наследството е изцяло лична и не може да се извърши от назначен особен представител.
По изложените съображения частната касационна жалба да се остави без уважение като неоснователна, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 3132 от 08.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 489/2015 год. по описа на Софийския градски съд, Въззивно гражданско отделение, IV „Г” състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3132 от 08.05.2015 год., постановено по в.ч.гр.дело № 489/2015 год. по описа на Софийския градски съд, Въззивно гражданско отделение, IV „Г” състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: