О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 463 София, 05.11.2009  година   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на втори ноември  две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА      при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА ч. гр.д № 341/2009 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК. С. П. П. от гр. Б., чрез адв. Е обжалва и иска да се отмени Определение Nо 236 от 26.05.2009 година , постановено по ч.гр.д. Nо 75/2009 година на Бургаския окръжен съд , с което е потвърдено Определение от 26.01.2009 година,постановено в открито съдебно заседание по гр.д. Nо 3969/2008 година на Бургаския районен съд по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Поддържа се , че спирането на делото по иска за делба, до приключване на спора между страните по чл. 21 ал.1 и/ или 2 СК/ отм./, е неправилно . Допустимостта на касационното обжалване на посоченото определение на окръжния съд , на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, се обосновава от защитата на касатора с довод , че съдебната практика приема , че решаването на делата следва да се извършва в разумен срок, съгласно чл. 6 от ЕКЗПОС, а при липса на практика в хипотези като посочената , следва да има уеднаквяване на практиката на съдилищата по приложение на приложената правна норма. По подадената частна касационна жалба , Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , съдържа изискващото се по закон изложение за обосноваване на допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 и 2 ГПК и е процесуално допустима. Производството е по чл. 341 и сл. ГПК, за делба на недвижимо имущество- апартамент и магазин в гр. Б., придобити по време на брака на страните в режим на съпружеска имуществена общност, заявен от Т. Г. Г.. С обжалваното определение , районният съд е постановил спиране на делбения процес/ по искането на С. П. само по отношение на апартамента/ както досежно АПАРТАМЕНАТА, така и за МАГАЗИНА, до приключване на висящ процес по чл. 21 ал.1 СК / отм./ по гр.д. Nо 4374/2008 година на БРС , касаещ спор за изключителна собственост на придобития по време на брака на страните апартамент, приемайки, че целта на делбата е всеки от съделителите да получи реален дял във втората фаза, поради което и делбата на двата обекта следва да се спре до решаване на спора, макар и само за единия от тях. При преценка на релевираните доводи, настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия на ВКС, намира , че касационното обжалване на постановеното от окръжния съд определение следва да бъде допуснато на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика за съпоставка на спирането на делото като процесуално действие на съда, водещо до по-голяма продължителност на процеса в контекста на чл. 6 ал.1 от Европейската конвенция за защита права и основните свободи с цел уеднаквяване на съдебната практика/ ЕКЗПОС/ Разгледана по същество , частната касационна жалба е неоснователна. С разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК е уредена правната възможност да бъде спрян висящ исков процес , когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има значение за правилното решение на спора. Спирането на делото е процесуално действие на съда при което се преустановява разглеждането на делото за определен период от време / до отпадане на причината за спирането/ , поради което и процесуалните срокове не текат. Законосъобразното спиране на делото на визираните в чл. 229 ГПК основания не обуславят необосновано забавяне на исковия процес и на разумния срок , в който този процес протича. При данните по делото,съдилищата законосъобразно са приели, че преюдициалния спор за липсата на съсобственост/ а доколкото решението би било негативно- наличие на съсобственост / по отношение на единия от делбените обекти – апартамента , е гражданско-правен спор от значение за правилното разрешаване на делбения процес, тъй като този процес следва да завърши с ликвидиране на установената с решението по чл. 344 ал.1 ГПК спорната съсобственост и получаване на реален дял от всеки съделител, доколкото това е възможно , на някой от делбените обекти. Доколкото едно дело би било „забавено извън разумните срокове” като продължителност на неговото разглеждане, то в този период от време не може да включи като необосновано забавяне времето , през което същото е спряно по реда и на основание чл. 229 ГПК / в случая на т.4 до приключване с влязло в сила решение на друго гражданско дело, имащо преюдициален характер и което решение е от значение за правилното решение по спряното дело/. „Р” по см. на 6 ал.1 ЕКЗПОС няма легална дефиниция, нито конкретно фиксирано времево изражение . Този срок се преценява с оглед на всеки процес и адекватното поведение на съда и страните при упражняване на процесуалните права и задължения като участници в процеса по делото. След като постановеното спирането на делото е законосъобразно, то и времето, през което делото е спряно не може да се квалифицира като неоснователно забавяне в контекста на чл. 6 ал.1 от ЕКЗПОС. По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на частна касационна жалба вх. Nо 8473 / 16.06.2009 година и ПОТЪРЖДАВА Определение Nо 236 от 26.05.2009 година , постановено по ч.гр.д. Nо 75/2009 година на Бургаския окръжен съд , с което е потвърдено Определение от 26.01.2009 година,постановено в открито съдебно заседание по гр.д. Nо 3969/2008 година на Бургаския районен съд по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :