Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   N   413   София, 26.05.2010г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май………………………. две хиляди и десета година в състав:                                                                    Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                 Членове:   АНИ САРАЛИЕВА                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря  Р. Иванова................….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 2636/2008 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от С. Ц. Д. и Ц. Г. Д., двамата със съдебен адрес гр. С., приподписана от адв. Д. Д. от АК-Сливен, както и от “М” О. , гр. С., приподписана от адв. Г. М. от АК-Сливен, срещу решение № 93 от 23.04.2008 година по гр.д. N 758/2007 година на окръжен съд Сливен. С него е отменено изцяло решение № 729 от 10.10.2007г. по гр.д. № 1463/2007г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, като е признато право на изкупуване на Г. М. М. и Р. М. М., двамата от гр. С., по отношение на С. Ц. Д. и Ц. Г. Д., двамата от гр. С., и на “М” О. , гр. С., на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. с идн. № 6* застроена в ПИ с идн. № 6* и № 6* по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г.на А. по кадастъра, по уговорените условия за продажба на този имот, съгласно н.а. 54, том I, рег. № 2* д. № 12/31.01.2007г. на нотариус с рег. № 524 на НК и район на действие СлРС. Отменен е и посочения нотариалния акт поради относителната недействителност на сделката спрямо страните по делото, а ответниците са осъдени да заплатят разноските по делото. В хода на касационното производство е починал касаторът Ц. Г. Д. от гр. С. за наследници № от 20.04.2010г. на община С., който е заместен от първия касатор по жалбата – синът му С. Ц. Д. от гр. С.. В жалбите са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Основните оплаквания се свеждат до твърдения за липса на съсобственост върху сградата и до неприложимост на разпоредбата на чл.66 във вр. с чл.33, ал.2 ЗС в случаите, когато насрещната престация включва изработването/построяването/ на конкретни обекти. Ответниците Г. М. М. и Р. М. М., двамата от гр. С., оспорват жалбата по съображения, изложени в писмено становище от пълномощника им – адв. Б. Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1* от 9.11.2009г. по материалноправен въпрос, свързан с това дали продажбата на съсобствен недвижим имот, извършена от физическо лице в полза на търговец, който по занятие извършва строителна дейност, при която е уговорена насрещна престация от смесен характер – парична от 16 000 лева и натурална – построяване на обекти за продавача, обуславя приложението на чл.66 във вр. с чл.33, ал.2 ЗС? Разглеждането му е допуснато в контекста на чл.280, ал.1, т.3 КТ с оглед необходимостта да се подпомогне работата на съдилищата и с оглед липсата на категорична практика по конкретния казус. За да уважи иска за изкупуване съставът на Сливенския окръжен съд е приел, че щом процесната жилищна постройка, макар и собственост на ответниците Д/възложена им по силата на съдебна делба/, се намира върху два индивидуални терена, собственост на различни лица – на ответниците Д на ищците, следва да се приложи разпоредбата на чл.66 ЗС за суперфициарната собственост. Поради това е намерил за относима нормата на чл.33, ал.2 ЗС и е приел, че ищците имат право да изкупят сградата при условията, при които тя е продадена на третите лица – вторите ответници в производството. На поставения в изложенията въпрос следва да се отговори, че разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, към която препраща и чл.66 ЗС, има рестриктивен характер и трябва да се прилага ограничително. Само когато за отчуждителя-съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от съсобственика, респ. собственика на земята. Сделката, която удовлетворява това изискване е покупко-продажбата в нейния чист вид, тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация - плащането на уговорена цена. Продажната цена се плаща в пари – заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, включително и от лицата с право на изкупуване. Хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна срещу родово определени вещи. Обратно – разпоредбата не може да се приложи във всички останали случаи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед предмета /обектите/ на прехвърляне – наследяване, дарение, замяна с индивидуални вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство /ТР №50/56г. ОСГК/ и др. Изложеното налага резултат, който е различен от постановения във въззивното решение. Ответниците, сега касатори Д. , не са могли да предложат жилищната сграда при “същите условия” на ищците М. Това е така, тъй като насрещната престация по сключения договор от 31.01.2007г. включва освен заплащането на парична сума от 16 000 лева още и построяването на конкретно определени обекти на собственост – жилище, гараж и магазин. Договорът е бил сключен с оглед предмета на дейност на търговеца – ответника “М” О. , както и с оглед възможността да бъде реализирано строителство в уговорените параметри. Тази част от престацията не е заместима, тъй като не са уговорени родово определени вещи, а и договорът е сключен с оглед личността на изпълнителя, съответно нормата на чл.33, ал.2 ЗС не намира приложение. Впрочем доводите на ответниците в тази насока са оставени без обсъждане във въззивното решение, което съставлява съществено процесуално нарушение, щом има за последица постановяването на незаконосъобразно решение. По изложените съображения се налага касиране на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила и постановяване на друго по съществото на правния спор, като се отхвърли предявения иск. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на ТРЕТО гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ изцяло решение № 93 от 23.04.2008 година по гр.д. N 758/2007 година на окръжен съд Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. М. М. и Р. М. М., двамата от гр. С., срещу С. Ц. Д. от гр. С., Ц. Г. Д., починал в хода на делото и заместен от сина си С. Ц. Д., и “М” О. , гр. С., за признаване на право на изкупуване на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. с идн. № 6* застроена в ПИ с идн. № 6* и № 6* по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г.на А. по кадастъра, при уговорени условия за продажба на същия имот, съгласно н.а. 54, том I, рег. № 2* н.д. № 12/31.01.2007г. на нотариус с рег. № 524 на НК и район на действие СлРС, както и за отмяна на посочения нотариален акт. ОСЪЖДА Г. М. М. и Р. М. М., двамата от гр. С. на С. Ц. Д. от гр. С. направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 590 лева /петстотин и деветдесет лева/ и на “М” О. , гр. С., направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 740 лева /седемстотин и четиридесет лева/. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.