Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60329

гр. София, 21.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 838 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Е. М.“ ЕАД срещу решение № 348/03.12.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 701/2020 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 260091/21.09.2020 г. по гр. дело № 1549/2020 г. на Сливенския районен съд и е уважен, предявеният от Г. Д. Х. срещу дружеството-касатор, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца Х., извършено със заповед № 277/15.04.2020 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател; в тежест на последното са възложени разноски и държавна такса по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд е установил по делото, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество въз основа на трудов договор от 01.10.2013 г. на длъжността „конструиране на плетиво“. С процесната заповед № 277/15.04.2020 г. на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, за три нарушения на трудовата дисциплина, за две от които вече му са му били наложени дисциплинарни наказания, а именно: Със заповед № 22/04.03.2020 г. му е наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че в периода 09.01.2020 г. - 21.01.2020 г. при разработка на модел „cadis“ системно е допускал грешки при коригиране на мострата, които са в отклонение в размерите, довело до увеличаване на допустимата суровина за мостриране; задал е грешни параметри за плетене – ръкавите са били по-стегнати, което е довело до нова корекция и забавяне на производствения цикъл. Със заповед № 23/04.03.2020 г. на ищеца е наложено наказание „забележка“ за това, че на 24.02.2020 г. той е напуснал работното си място в 9 ч. и 3 мин. и се е върнал в 9 ч. и 20 мин., без да уведоми прекия си началник. Окръжният съд е установил, че няма данни, тези две наложени наказания да са атакувани пред съда. Установил е също, че в процесната заповед № 277/15.04.2020 г. е посочено, че на 04.03.2020 г. от началника на цех „плетачен“ е постъпило предложение за дисциплинарно наказание на ищеца, с оглед установено поредно нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 21.02.2020 г., изразяващо се в неспазване на дадените му мостри на модели „costel“ и „viorica“, като в заповедта е дадена подробна информация в какво се изразява нарушаването на моделите и промяната в конструкцията им, както и че е налице системност на нарушаването на трудовата дисциплина.
От показанията на свидетелката Г. П. – колега на ищеца, съдът е установил, че понякога последният бил разсеян, допускал грешки, отразяващи се на работата на последващите колеги и водещи до произвеждане на некачествени изделия; имал няколко писмени забележки; основно му се обръщало внимание устно, провеждали се разговори за допуснатите грешки; закъснявал с монтирането. От показанията на свидетеля С. Д. – началникът на цеха, в който е работил ищецът, окръжният съд е установил, че работата на ищеца била отговорна, тъй като той изработвал панелите, от които зависи как ще протече производствения процес. В последните две години и половина ищецът бил доста разсеян, не бил отдаден на работата, закъснявал с мострите, пропускал да оправи някои от констатираните грешки в мострите; това водело до увеличаване разходите за прежда, багрила, забавяне във времето на изработване на поръчката. Свидетелят е посочил, че той лично, като ръководител, е предложил две наказания, но повечето забележки към ищеца били устни. За да „се усети“ ищецът и да вземе под внимание забележката, понякога свидетелят пускал за писмена заповед, но въпреки това не е изпращал наказание до ръководството. Също според свидетеля, е имало наказание за закъснение, тъй като ищецът не го уведомил, че отива до личен състав, какъвто бил реда. Имало е сигнали от отдела за контрол за допуснати грешки, за 1-2 модела, на които ищецът не се ръководил от оригиналната мостра, а въвел промени без да уведоми ръководството. Допусканите от ищеца грешки основно се изразявали в необръщане внимание на детайлите като цяло; работа, с която не можел да се справя, била давана на друг колега, за да не се забавя работата.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че в тежест на работодателя е да докаже по пътя на пълно и пряко доказване в процеса, законосъобразността на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, както и че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, в това число – и обстоятелството, че са поискани обяснения от работника. Съдът е намерил, че в случая по делото няма ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства, работодателят да е поискал обяснения от ищеца и последният да е дал такива за третото посочено в процесната заповед дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на мострите за модели „costel“ и „viorica“, извършено на 21.02.2020 г. С оглед на това съдът е приел, че процедурата по чл. 193 от КТ не била спазена.
На следващо място окръжният съд е намерил, че ответникът-работодател не е установил по пътя на пълното, пряко и главно доказване, и самото това нарушение от 21.02.2020 г., водещо до системност на нарушенията на трудовата дисциплина. В тази връзка съдът е изложил съображения, че по делото не е представено посоченото в процесната заповед писмено предложение от 04.03.2020 г. на началника на цех „плетачен“ за наказание на ищеца, което би било доказателство относно това нарушение. Приел е и че при разпита му като свидетел, началник-цеха С. Д. въобще не е описал това нарушение от 21.02.2020 г.; в частта от показанията му, че е имало 1-2 модела, за които ищецът не се е ръководил от оригиналната мостра, свидетелят не е посочил нито вид на тези модели, нито времеви период, в който това се е случило; показанията на този свидетел са общи, отнасящи се до принципно допускани от ищеца грешки през последните две години и половина, изразяващи се най-вече в забавяне и неотстраняване на всички грешки в мострите; в показанията му не се съдържа конкретно, с необходимите времеви параметри, точно описание на нарушението; свидетелят не е посочил и писменото си предложение от 04.03.2020 г. Съдът е приел, че още по-малко доказателства за извършване на нарушението от 21.02.2020 г. се съдържат в показанията на свидетелката П., която също най-общо свидетелства за разсеяност на ищеца, понякога – и за допускане на грешки, за които са му правени устни, а след това и писмени забележки. С оглед на това, въззивният съд е намерил, че при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото, от страна на ответника-работодател не е установено по категоричен начин извършването от ищеца на третото посочено в процесната заповед дисциплинарно нарушение от 21.02.2020 г., изразяващо се в неспазване на мострите за модели „costel“ и „viorica“. Окръжният съд е приел и че без да е установено това нарушение, което всъщност обосновава наличието на системност в нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца и постоянство в неговото укоримо поведение, реализиращо фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, то на практика не са налице системни нарушения на трудовата дисциплина. По тези съображения окръжният съд е намерил, че не е налице визираното в тази разпоредба основание за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, предвид което е достигнал и до крайния си извод, че процесната заповед № 277/15.04.2020 г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
В касационната жалба на ответното „Е. М.“ ЕАД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че по делото няма доказателства за искани от ищеца обяснения по чл. 193 от КТ относно третото процесно дисциплинарно нарушение, обуславящо системност в допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, както и че в тази връзка съдът не е обсъдил всички доказателства и твърдения на страните. Жалбоподателят излага и доводи, че окръжният съд неправилно обсъдил и ценил свидетелските показания по делото, което довело до неправилност и на извода му, че извършването от страна на ищеца на това трето дисциплинарно нарушение също е недоказано, както и на извода, че не са налице системни нарушения на трудовата дисциплина. Касаторът изтъква и че съдът не е обсъдил тежестта на всяко от нарушенията, и в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. Х. в отговора си и в последващо писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 60480/14.06.2021 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния правен въпрос: с какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения.
Настоящият съдебен състав намира, че и в случаите когато дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ – за системни нарушения на трудовата дисциплина, поначало важат общите процесуални правила, трайно възприети и прилагани в съдебната практика, – че в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при оспорване от страна на ищеца той да е извършил дисциплинарните нарушения, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване, може да установи (да докаже) извършването им чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, като следва да проведе главно пълно доказване – по несъмнен начин – на всички конкретни спорни обстоятелства, чрез които съгласно изложеното в заповедта за дисциплинарно уволнение, е осъществено всяко едно от тези дисциплинарни нарушения, обуславящи системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Същите правила поначало са приложими и за установяване (доказване) на обстоятелствата по искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения.
От друга страна, налице са и някои специфики, произтичащи от спецификата на самото основание по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 162/18.05.2010 г. по гр. дело № 299/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 44/22.02.2018 г. по гр. дело № 2306/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 55/01.03.2011 г. по гр. дело № 1972/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 441/13.12.2011 г. по гр. дело № 1681/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.), системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, са три или повече дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са заличени. В случаите когато с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е атакувана заповед, с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, за никое от които преди това не е налагано друго дисциплинарно наказание на ищеца, посочените по-горе общи правила за установяване (доказване) по делото на всяко едно от тези нарушения, са приложими изцяло. В случаите, когато работодателят е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни негови заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и/или „предупреждение за уволнение“, посочените по-горе общи правила за установяване (доказване) по делото на всяко едно от тях, са приложими освен за несанкционираните дисциплинарни нарушения, и за тези вече санкционирани нарушения, по отношение на които ищецът със същата искова молба е предявил като обективно съединен с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, и иск (искове) за отмяна и на съответното наложено преди това по-леко наказание (а ако последните искове са предявени в друго исково производство по чл. 357 от КТ, делата следва да бъдат съединени за общо разглеждане по реда на чл. 213 от ГПК, или производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като в последния случай – след възобновяването на производството по реда на чл. 230, ал. 1 от ГПК, съдът следва да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по другото дело). Ако по същото или по друго висящо дело ищецът не е предявил такива искове за отмяна на вече наложените му дисциплинарни наказания „забележка“ и/или „предупреждение за уволнение“, достатъчно е в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ответникът-работодател да представи заповедите, с които ги е наложил, както и доказателства, че тези заповеди са връчени на ищеца, за да установи (докаже) извършването от страна на последния на тези, вече санкционирани дисциплинарни нарушения, които наред с несанкционираните дотогава такива (едно или повече), обуславят наличието на системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В тези случаи, по отношение на вече санкционираните нарушения, неатакувани от ищеца, ответникът-работодател не е необходимо да доказва и че е искал обяснения по чл. 193 от КТ.
За да приеме съдът, че ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да установи (да докаже) по начина, разяснен по-горе, извършването от страна на ищеца на поне три от нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение; в противен случай – ако доказаните по делото нарушения са две или по-малко, не е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ (така – и цитираната по-горе, трайно установена практика на ВКС).
Също съгласно константната практика на ВКС, разясненото по-горе относно установяването (доказването) на системни нарушения на трудовата дисциплина и на искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения, намира приложение, само ако в исковата си молба ищецът е изложил твърдения и доводи, с които оспорва, че е извършил всички или част от дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, или че за тях не са му искани или работодателят не е приел дадени от него обяснения по чл. 193 от КТ. Ако ищецът не е навел твърдения за такива обстоятелства и/или доводи в тази насока, съдът не може да обсъжда, като основания за незаконосъобразност и отмяна на дисциплинарното уволнение, обстоятелства относно извършването на съответното дисциплинарно нарушение и относно искането и даването на обяснения, които не са посочени с исковата молба като опорочаващи уволнението (решение № 258/01.07.2015 г. по гр. дело № 909/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 121/30.05.2017 г. по гр. дело № 3718/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и посочените в тях множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В настоящия случай въззивният съд в съответствие с така даденото разрешение на поставения правен въпрос, респ. – и правилно е приел за установени (доказани) по делото двете дисциплинарни нарушения, посочени в процесната заповед № 277/15.04.2020 г., за които ответникът-работодател вече е наложил на ищеца дисциплинарните наказания „предупреждение за уволнение“ и „забележка“, съответно – със заповед № 22/04.03.2020 г. и заповед № 23/04.03.2020 г., за които няма данни да са атакувани от ищеца пред съда, включително с исковата молба по настоящото дело.
Неправилно обаче и в противоречие с възприетото по-горе разрешение на въпроса, окръжният съд е обсъждал и е приел за недоказани по делото обстоятелствата, че работодателят е поискал от ищеца и че последният е дал обяснения по чл. 193 от КТ за третото описано в процесната заповед дисциплинарно нарушение, посочено там като извършено на 21.02.2020 г. и изразяващо се в неспазване на мострите за модели „costel“ и „viorica“. В исковата си молба ищецът е изложил изрични твърдения, че е дал подробни обяснения за това нарушение, което същият оспорва да е извършил, но въпреки това е била издадена процесната заповед за дисциплинарното му уволнение. При наличието на това изрично признание от страна на ищеца за неизгоден за него факт по делото – че е дал подробни обяснения за това нарушение, и при положение, че тези негови обяснения са възпроизведени от страна на работодателя в процесната заповед № 277/15.04.2020 г., това обстоятелство не е било спорно между страните, поради което изводите на въззивния съд, че то е недоказано и че от страна на ответника не били спазени изискванията на чл. 193 от КТ, освен че са необосновани, са направени и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В тази насока оплакванията и доводите в касационната жалба са основателни.
Неоснователни са обаче всички останали оплаквания и съображения на дружеството-касатор.
Правилен е другият решаващ, алтернативен извод на окръжния съд, – че ответникът-работодател не е установил по делото по пътя на пълното главно доказване, т.е. по несъмнен начин – това трето дисциплинарно нарушение, несанкционирано преди издаването на процесната заповед за дисциплинарно уволнение и изразяващо се в неспазване на мострите за модели „costel“ и „viorica“, да е било извършено от ищеца, което последният изрично оспорва с твърденията и доводите си в исковата молба. За доказване извършването на това нарушение ответникът-работодател е ангажирал единствено показанията на двамата свидетели, по отношение на които въззивният съд е направил обосновани изводи, че са твърде общи и неконкретни, отнасящи се до принципно допускани от ищеца грешки през последните две години и половина от работата му, поради което не установяват извършването именно на това процесно дисциплинарно нарушение. Обосновано въззивният съд е приел и че в най-конкретната част от показанията на прекия ръководител на ищеца – свидетеля Д., последният сочи единствено, че е имало 1-2 модела, за които ищецът не се е ръководил от оригиналната мостра, но свидетелят не е посочил нито вид на тези модели, нито времеви период, в който това се е случило, за да може обосновано да се приеме, че с тази или друга част от показанията си този свидетел визира именно дисциплинарното нарушение, посочено в процесната заповед като извършено на 21.02.2020 г. и изразяващо се в неспазване на мострите за модели „costel“ и „viorica“ (а не например, че свидетелят говори за подобното по вид, характер и време дисциплинарно нарушение на ищеца, изразяващо се в това, че в периода 09.01.2020 г. - 21.01.2020 г. при разработка на друг модел – „cadis“, той системно е допускал грешки при коригиране на мострата, и за което нарушение на ищеца е наложено наказанието „предупреждение за уволнение“ със заповед № 22/04.03.2020 г.). Правилен е и изводът на окръжния съд, че показанията на другата свидетелка са още по-неконкретни и общи. По така изложените съображения, неоснователни са оплакванията и доводите на касатора, че въззивният съд неправилно бил обсъдил и ценил свидетелските показания по делото, както и че неправилно приел за недоказано по делото, извършването от ищеца на третото посочено в процесната заповед дисциплинарно нарушение от 21.02.2020 г., изразяващо се в неспазване на мострите за модели „costel“ и „viorica“.
Правилни и в съответствие с даденото от настоящата инстанция разрешение на поставения по делото правен въпрос, са и крайните изводи на окръжният съд, че без да е установено по делото това трето дисциплинарно нарушение – единственото несанкционирано до издаването на процесната заповед № 277/15.04.2020 г., в случая не са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, респ. – не е налице основание за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, поради което заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В тази връзка следва да се има предвид отново изложеното при отговора на правния въпрос, а именно, – че в случая за останалите две дисциплинарни нарушения ответникът-работодател с предходните две свои заповеди, неатакувани пред съда, вече е наложил на ищеца наказанията „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, поради което, без да е доказано извършването и на третото нарушение, описано в процесната заповед и обуславящо именно системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, то само за тези две установени по делото, но вече санкционирани от работодателя нарушения, ищецът не може да бъде и дисциплинарно уволнен, тъй като това би било в нарушение на принципа за еднократност на дисциплинарното наказание, установен с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от КТ.
В заключение – независимо от допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, довело до неправилност на извода му за неспазване на изискванията на чл. 193 от КТ при уволнението на ищеца, това нарушение не е съществено в случая, тъй като въззивното решение е правилно като краен резултат – относно незаконосъобразността на процесната заповед и отмяната на дисциплинарното уволнение на ищеца, поради което решението следва да бъде оставено в сила от настоящата касационна инстанция.
При този изход на делото, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пълномощник на ищеца – адв. С. И. Р., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на доверителя му в производството пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 650 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348/03.12.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 701/2020 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат С. И. Р. сумата 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за касационното производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: