Р Е Ш Е Н И Е № 161 Гр.София, 07 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 216/2015 г. Подсъдимият Д. Ж. Р. чрез свои защитници е обжалвал по касационен ред решение на Бургаския апелативен съд, едновременно изменящо и потвърждаващо присъда на Сливенския окръжен съд, но е оспорено само в потвърдителната му част. В потвърдителната й част присъда № 4/21.І.2014 г. по нохд 411/2013 е осъдителна по обвинението срещу Р., че на 22.Х.2012 г. незаконно е държал 10,009 грама високорисково наркотично вещество метаамфетамин хидрохлорид с 28% съдържание на активно вещество в него, 1,871 грама – с 60%, и 0,571 грама – с 58% с обща равностойност 311 лв.: престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК. Наложеното на Р. наказание лишаване от свобода е условно (чл. 66 НК) – 1 г. с 4 – годишен изпитателен срок, кумулирано с глоба 2000 лв. Присъдата е била потвърдена най-напред с друго въззивно решение на БАС, но то е било отменено от друг състав на ВКС-ІІІ н.о., който върнал делото за ново разглеждане в предходната инстанция. Сегашното, второ поред въззивно решение - 146/19.ХІІ.2014 г. (погрешно посочена – 2015 г.), също е постановено по първоначалната жалба пред БАС, но по внохд 175/14. В новата касационна жалба е направено изрично позоваване само на второто от основанията по чл.348 НПК – свързаното с процесуалните правила, като са изложени и доводите, поради които жалбоподателите са оспорили доказаността на обвинението, както и формата на съдебния акт (липсвали мотиви по определени въпроси). Изходът на делото след частичната отмяна на обжалвания акт не е конкретизиран, с изключение само на алтернативата за оправдаване на подсъдимия още във ВКС. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, включително с допълване на доводите, а според участващия прокурор е неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, доколкото с нея е оспорена процесуалната законосъобразност на обжалваното решение и поради постановяването му от незаконен съдебен състав. Става дума за довода, изтъкнат за първи път в съдебното заседание на ВКС, за незаконното (по смисъла на чл. 348, ал.3, т.3, във връзка с чл.258, ал.1 НПК) участие в съдебния състав на неговия председател Н. С.. Доводът е свързан и с чл.327, ал.1 НПК, но очевидно в отменената му вече (ДВ,бр.93/2011) първоначална редакция, според която именно е било задължително съставът, постановил обжалваното решение, да бъде представляван от С. Ц., защото тя го е председателствала в проведеното преди това на 10.ХІ.2014 г. разпоредително заседание. Въпреки неоснователността на довода, неговият предмет е от такова естество, че позволява касационната му проверка даже служебно. Тъкмо по тази причина ВКС е длъжен да съобрази всяка незаконност на съдебния акт, а не само обжалваната изрично. В изпълнение и на конституционното си правомощие (чл.124 КРБ) ВКС констатира друга незаконност на въззивния съдебен състав – относно участието на съдията А. Г., той е бил длъжен да се отведе (а самият състав - да го отведе) по силата на чл.29, ал. 2 НПК. Възможността същият да бъде считан за предубеден – забранена от разпоредбата, е призната още в предишното решение на ВКС – ІІІ н.о. , където ясно е „посочено”, че при произнасянето си в закрито заседание по реда на чл.327 НПК въззивният съд [с участието на Ас. Г.] на практика е взел предварително становище във връзка с оценката на доказателствата” (с.4 от решението). Макар цитираното да се отнася до конкретни свидетелски показания, които при новото разглеждане на делото са били изключени от доказателствения материал, самата предубеденост няма как да бъде изключена от подобна конкретизация (още повече – при други проявни нейни форми, които също могат да бъдат извлечени от цитираното решение). Обсъденото дотук съществено нарушение на процесуалните правила е от рода на безусловно („абсолютно”) налагащите отмяна на обжалваното решение с последващо ново разглеждане на делото. Обсъждането от ВКС и на останалите претендирани от жалбоподателите нарушения би било вероятно полезно за правилното решаване на делото, но това не бива да става за сметка на опасността тяхното обсъждане да бъде възприето като негово предрешаване. Претендираното в касационната жалба трябва все пак да бъде взето предвид при новото разглеждане на делото. Ръководен от всичко изложено и с оглед още а чл.354, ал.3, т. 3 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 146/19.ХІІ.2014 г. по внохд № 175/14 на Бургаския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: