Р Е Ш Е Н И Е № 575 София, 14.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...шести декември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Татяна Кънчева при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора....ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 593 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Р. И. за отмяна на определение от 26.04.2010 г. по нчд № 426/10 г. на Софийския градски съд, потвърдено с определение № 228/ 03.09.2010 г. по внчд № 362/10 г. на Софийския апелативен съд. В искането се сочи, че първоинстанционното определение е постановено от незаконен състав и противоречи на материалния закон, защото са налице основанията по чл.25 вр. чл.23 от НК за групиране на наказанията. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането и предлага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за неоснователност на искането и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила определение на Софийския апелативен съд установи следното: С атакувания съдебен акт Софийският апелативен съд потвърдил изцяло определението на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането на осъдения С. И. за групиране на наказанията, наложени му с допълнително решение № 2001/61 на 12 тежък наказателен съд Бешекташ- Истанбул, Република Т. и с определение за одобряване на споразумение по нохд № 1623/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Възражението, че първоинстанционното определение е постановено от незаконен състав не се споделя от настоящата инстанция. Неоснователна е тезата на защитата, че съдебният състав, постановил определението по нчд № 426/10 г. следва да бъде персонално идентичен със състава, постановил решението по нчд№ 3607/09 г., с което е прието за изпълнение допълнителното решение на наказателния съд на Република Т.. Изискване за персонална идентичност на съда не е възведено в НПК, а когато законът определя родовата и местна подсъдност за разглеждане на делата има предвид съда като институционално звено в съдебната система. В случая, и двата съдебни акта са постановени от Софийския градски съд, поради което атакуваното определение не е постановено от незаконен състав. Не е налице и основание за отмяна на определението поради допуснато нарушение на чл.39 ал.1 от НПК, каквото възражение прави защитата. Искането на осъдения за групиране на наказанията е било отправено към Софийския градски съд и прието от него за разглеждане, а оплакването е породено от мотивите за отхвърляне на искането за кумулация и различното виждане на молителя по съществото на спора. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Софийският апелативен съд правилно е приел липса на предпоставки за групиране на наказанията, защото деянието, предмет на осъждането по нохд № 1623/08 г. на Пловдивския окръжен съд е извършено след влизане на сила на присъдата на съда в Република Т.. Въпросът, кога е влязла в сила присъда № 1999/422 на 4-ти съд на Държавна сигурност- Истанбул е бил предмет на подробно обсъждане в мотивите на първоинстанционния и въззивния съдебен акт. Неправилно е разбирането на съдилищата, че това е станало на 21.07.2003 г., с влизане в сила на определението по нчд № 873/03 г. на СГС, с което тази присъда е приета за изпълнение в България. Присъдата на съда в Т. е влязла в сила с решение от 20.08.2001 г. на Върховният съд на Република Т. и подсъдимият И. е започнал да търпи наложеното му наказание. Трансфериран е от Т. на 02.12.2002 г., а този факт безспорно сочи, че чуждестранната присъда е влязла в сила /по арг. от чл. 453 НПК/. Присъдата е приета за изпълнение от Република България по реда на чл.444 НПК/стар/, съотв. чл.457 от НПК, като компетентният СГС е решил въпросите, посочени в нормата, редуцирал е наказанието и е зачел предварителното задържане на осъдения. След признаване на чуждата присъда/съотв. решение за нейното изменение или отмяна, тя има сила и действие на присъда, постановена от съд в България, но съдебният акт на българския съд не променя момента на влизането й в сила. Обстоятелството, че с последващ съдебен акт- допълнително решение № 2001/61 от 01.05.2007 г. на 12 тежък наказателен съд Бешекташ- е намален размера на наказанието, поради влизане в сила на по-благоприятен закон, също не променя момента на влизане в сила на чуждата присъда. Дори и да се приеме тезата, че чуждата присъда е влязла в сила с постановяване на допълнителното решение от чуждия съд, т.е на 01.05.2007 г., то деянието по нохд № 1623/08 г. на Пловдивския окръжен съд пак се явява извършено в условията на рецидив спрямо деянието, извършено на територията на Т.. Затова крайният извод на Софийския апелативен съд за отсъствие на предпоставките по чл.25 вр. чл.23 от НК за определяне на общо наказание е правилен и законосъобразен. Предвид на горните съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. И. за отмяна по реда на възобновяването на определение от 26.04.2010 г. по нчд № 426/10 г. на СГС, потвърдено с определение № 228/ 03.09.2010 г. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: