Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 13.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3186 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. А. И. срещу решение № 221 от 12. 05. 2016г. по в. гр. дело № 185/2016г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ - ти състав, с което е потвърдено решение № 124 от 28. 01. 2016г. по гр. дело № 6205/2015 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора Д. А. И. срещу ответника Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. С.“, [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД- 16- 2/ 30. 09. 2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител икономически дисциплини“, като е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че неправилно въззивният съд не е съобразил, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, с оглед онкологичното й заболяване, установено с писмени доказателства и трудоустрояването й заради него, същата попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, за което обстоятелство работодателят нито е изискал, нито е получил мнение на ТЕЛК и съгласие от Инспекцията по труда – [населено място]. Такова е получено единствено с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а когато са налице няколко различни основания за закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1 КТ, както е в случая /заболяване по Наредбата от 1987г. на Министъра на здравеопазването и трудоустрояване/, закрилата за всяко едно следва да бъде преодоляна самостоятелно. Поддържа също, че неправилни са и изводите на Плевенски окръжен съд досежно спазване на процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ, като не е направена разлика между „синдикална организация“ и „ръководство на синдикална секция“, при което не е взета впредвид липсата на изискуемото съгласно чл. 10, ал. 3 от колективния трудов договор /КТД/ съгласие на съответния колективен синдикален орган за уволнението на ищцата в хипотезата на съкращаване на щата, която прави уволнението незаконно само на това основание. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. Претендира съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ответник в исковия процес/ Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. С.“, [населено място], подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и да му бъдат присъдени съдебните разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С определение № 862 от 16. 12. 2016г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния материалноправен въпрос: Губи ли работникът или служителят качеството си на трудоустроено лице, произтичащо от експертно решение на ТЕЛК, в което е определен процент намалена работоспособност за определен срок и са посочени противопоказни условия на труд, респективно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, ако преосвидетелстването с последващо решение на ТЕЛК е за същото заболяване без прекъсване на срока на намалена работоспособност, но преосвидетелстването е забавено не по вина на работника или служителя, според изрично отбелязване в новото решение на ТЕЛК, и е извършено след прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/?. По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Според формираната по – нова практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 431/17. 01. 2014г. по гр. д. № 869/2013г. на ІV г.о.; решение № 246/11. 11. 2015г. по гр. д. № 1305/2015г. на ІІІ г. о.; решение № 443 от 24. 03. 2016г. по гр. д. № 2569/2015г. на ІV г.о., която настоящият съдебен състав споделя, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. Този извод произтича от същностните характеристики на трудоустрояването по смисъла на чл. 314 КТ, изразяващо се в съобразяване на изпълняваната работа със здравните противопоказания за заболяването, респективно в преместването на подходяща с оглед тези противопоказания работа. Съгласно Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването на работника или служителя може да е за определен срок или за неопределено време /пожизнено/. Когато трайно намалената работоспособност е призната пожизнено, уволнението в хипотезите на чл. 333, ал. 1 КТ може да бъде извършено само след мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда /чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ/. Когато трудоустрояването е за определен срок, за да бъде продължено, след изтичането на първоначалния срок е необходимо преосвидетелстване с ново решение на органа по чл. 1, ал. 1 Наредбата за трудоустрояване, само при което преосвидетелстване работодателят има задължение за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Ако през времетраенето на трудовия договор работникът или служителят е придобил качеството „трудоустроено лице“ въз основа на експертно решение на ТЕЛК, в което е определен процент намалена работоспособност за определен срок и са посочени противопоказни условия на труд, той не губи това свое качество след изтичане срока на намалената работоспособност, ако е извършено преосвидетелстване с последващо решение на ТЕЛК за същото заболяване, без прекъсване на срока на намалена работоспособност, и преосвидетелстването е забавено не по вина на работника или служителя, според изрично отбелязване в новото решение на ТЕЛК, макар да е извършено след прекратяване на трудовия договор. В този случай срокът на намалената работоспособност е непрекъснат до изтичането му според второто експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, вкл. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията, посочени в чл. 333, ал. 1 КТ, който е релевантния момент, до който следва да е осъществена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Обстоятелството, че експертното решение на ТЕЛК за преосвидетелстването е издадено след датата на прекратяване на трудовия договор е ирелевантно в горната хипотеза, щом новият срок на трайно намалена работоспособност започва да тече без прекъсване, считано от изтичане на първоначалния срок с начало през времетраенето на трудовото правоотношение, и забавянето не е по вина на трудоустроения работник или служител. Горният извод произтича от обективния характер на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, имаща за цел да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, която предварителна закрила всякога следва да бъде преодоляна от работодателя, щом е налично трудоустрояване към момента на уволнението. Ако преосвидетелстването с новото експертно решение на ТЕЛК е за същото заболяване и без прекъсване на срока на трайно намалената работоспособност, пропускът да бъдат отбелязани противопоказни условия на труд, не отнема на преосвидетелствания качеството на трудоустроено лице, ако в първоначалното експертно решение на ТЕЛК за началото на инвалидизацията, такива условия са посочени. Последните следва да се считат имплицитно включени в съдържанието на акта за преосвидетелстване, щом трайно намалената работоспособност заради същото заболяване не е отпаднала. Аргумент в този смисъл е и нормата на чл. 5, ал. 1 Наредбата за трудоустрояване, според която когато работникът или служителят е трудоустроен за определен срок, той запазва работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването и се връща на нея, след като работоспособността му се възстанови. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ/ за основателни. По предявените обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят е преодолял обективната и съществуваща към датата на прекратяване на процесното безсрочно трудово правоотношение предварителна закрила на ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 4 КТ, както и че е налице реално съкращаване на щата на ищцата за единствената длъжност: „старши учител икономически дисциплини“, която е престанала да съществува, при която хипотеза /съкращаване на една единствена длъжност в щатното разписание/ не е необходим подбор по чл. 329 КТ. Плевенски окръжен съд е счел също така, че към датата на издаване на процесната заповед за уволнение /30. 09. 2015г./, считано от 25. 10. 2013г. ищцата е с качеството на трудоустроен служител при установена 80 % трайно намалена работоспособност и посочени в експертното решение на ТЕЛК от 25. 10. 2013г. противопоказни условия на труд - “системни физически усилия“, независимо че е продължила да работи на същата длъжност, доколкото в горепосоченото експертно решение на ТЕЛК е посочено, че лицето може да изпълнява заеманата до момента длъжност. Към правнорелевантния момент на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 05. 10. 2015г., обаче второинстанцинният съд е приел, че ищцата няма качеството „трудоустроен служител“, тъй като съгласно новото решение на ТЕЛК от 13. 10. 2015г. за преосвидетелстване, определящо срок на инвалидност от 01. 10. 2015г. до 01. 10. 2018г., т.е. без прекъсване от началната дата на инвалидизацията, не са посочени противопоказни условия на труд, поради което уволнената служителка не се ползва от специалната закрила на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Изводът на въззивния съд, че ищцата не е била трудоустроена към момента на връчване на процесната заповед за уволнение /05. 10. 2015г./ и поради това не се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е неправилен. Заради онкологичното си заболяване, тя е била трудоустроена по смисъла на чл. 314 КТ през времетраенето на процесния трудов договор с експертното решение на ТЕЛК от 25. 10. 2013г., в което й е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години – до 01. 10. 2015г. и са посочени противопоказни условия на труд /системни физически усилия/, които е посочено, че не са налице при изпълняваната към момента длъжност на „старши учител икономически дисциплини“. Следователно осъществени са двете кумулативни предпоставки за придобиване качеството на трудоустроено лице по смисъла на чл. 314 КТ и съгласно цитираната по - горе практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Преди да пристъпи към прекратяване на процесното трудово правоотношение поради съкращаване на щата на ищцата /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/, работодателят знаейки за онкологичното й заболяване и трудоустрояването й с експертното решение на ТЕЛК от 25. 10. 2013г., изисква и получава от териториално компетентната ТЕЛК становище по чл. 333, ал. 2 вр. с чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ с оглед наличието на заболяване по Наредба № 5 от 20. 02. 1987г. на Министъра на здравеопазването, обективирано в решение от 17. 09. 2015г., според което уволнението на ищцата ще се отрази неблагоприятно на еволюцията на заболяването. Становище от ТЕЛК в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ с оглед трудоустрояването на служителката, работодателят не е искал и не е получавал. Не е искал и получил и предварително разрешение на инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е налично такова само досежно хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. С последващо решение на ТЕЛК от 13. 10. 2015г. за преосвидетелстване на ищцата, срокът на трайно намалената работоспособност заради същото онкологично заболяване е продължен на 3 години от изтичане на първоначалния срок, т.е. от 01. 10. 2015г. до 01. 10. 2018г., т.е. налице е инвалидизация от 25. 10. 2013г. до 01. 10. 2018г. без прекъсване. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, ищцата и към момента на прекратяване на процесния трудов договор съгласно релевантния момент по чл. 333, ал. 7 КТ, е трудоустроено лице и се ползва от предварителната закрила на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Без значение е, че преосвидетелстването е извършено след прекратяване на трудовото правоотношение, щом забавянето не е по вина на служителката – обстоятелство, изрично посочено от ТЕЛК в новото експертно решение от 13. 10. 2015г., и щом срокът на инвалидизацията е непрекъснат. Следва да се приеме, че противопоказните условия на труд от първото експертно решение на ТЕЛК от 25. 10. 2013г., дори изрично да не са посочени в експертното решение за преосвидетелстване, са запазени за целия срок на инвалидизацията, т.е. от 25. 10. 2013г. до 01. 10. 2018г., доколкото не е отпаднала трайно намалената работоспособност и преосвидетелстването е за същото онкологично заболяване на ищцата. Работодателят – ответник не е преодолял предварителната закрила на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, с която се ползва ищцата като трудоустроено лице, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесното уволнение, бе да е нужно да се разглежда спора по същество. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, когато един работник или служител се ползва от закрилата по чл. 333 КТ на повече от едно основание, тя трябва да бъде преодоляна за всяко едно от тях поотделно. Както бе посочено по - горе, работодателят е поискал и получил предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за уволнението на ищцата поради съкращаване на щата, на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ заради наличието на заболяване от списъчния състав на Наредба № 5 от 20. 02. 1987г. на Министъра на здравеопазването, но не и на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ заради притежаваното качество „трудоустроен служител“. Непреодоляната от ответника закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчна да обуслови извод за незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение и за основателност на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с оглед обусловения характер на втория иск, без да е нужно да се разглеждат останалите релевирани от ищцата формални основания за незаконосъобразност на уволнението, вкл. досежно закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъдат уважени. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2 000 лв. – съдебно – деловодни разноски, сторени пред трите съдебни инстанции, съставляващи платен хонорар за един адвокат. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 221 от 12. 05. 2016г. по в. гр. дело № 185/2016г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ - ти състав, и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д. А. И., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 304 – адв. А. Д., извършено със заповед № РД 16-2 от 30. 09. 2015г. на Директора на Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. С.“, [населено място],[жк], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. А. И., ЕГН: [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител икономически дисциплини“ в Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. С.“, [населено място]. ОСЪЖДА Професионална гимназия по лозарство и винарство „А. С.“, [населено място], да заплати на Д. А. И., ЕГН: [ЕГН], сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.