Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 1

гр. София, 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1477 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. П. К., с адрес в [населено място], обл. П., против въззивното решение № 113 от 27 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 400/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Видин, в частта, с която е потвърдено решение № 242 от 20 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 2644/2018 г. по описа на районния съд в гр. Видин, за изменение на определения с решение № 39 от 19 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 141/2016 г. по описа на районния съд в гр. Кула, режим на лични отношения между бащата и детето М. З. К., родено на 19.11.2014 г., в частта, с която е постановено бащата да има право да взима детето през един от празниците Коледа или Великден годишно, за два дни от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на следващия ден, с преспиване, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. В., в частта, с която е отменено постановеното от първата инстанция бащата да има право да взима детето при себе си през първите пет дни от пролетната ваканция, определена от министерството на образованието и науката, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката, съответно – връщано по местоживеенето й, както и в частта, с която е отменено постановеното от първата инстанция, че бащата има право на комуникация с детето чрез връзка по „скайп“, „вайбър“ или мобилен телефон всеки понеделник, сряда и събота, когато детето не е при него, за времето от 18 до 19 часа, за което майката следва да оказва съдействие на малолетния и на другия родител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 66 от 19 октомври 2020 г., постановено по настоящото дело, за да се извърши преценката нарушена ли е практиката на ВС и ВКС по въпросите относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето. Съпоставката на даденото от въззивния съд разрешение на посочените въпроси следва да се извърши с практиката на ВС и ВКС според ППВС № 1/1974 г., т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, решение № 218 по гр.д. № 763/2019 г., ІІІ, г.о., решение № 2017 по гр.д. № 6851/2014 г., ІV г.о., решение № 26 по гр.д. № 598/2009 г., ІV г.о., и решение № 291 по гр.д. № 115/2012 г., ІІІ г.о.
Според разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родините от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата; задължение на съда в този случай е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. С т. V на ППВС № 1/1974 г. се сочи, че правната възможност да се изменя мерките в зависимост от настъпилите промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на децата; избирането на мерките цели правилното развитие на децата, поради което, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства; обстоятелствата може да са и съвсем нови или да се отнасят до мярката или нейната рационалност. Двете групи обстоятелства касаят промени, засягащи положението на детето (влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, и пр.; загубване на родителския авторитет или фактическата възможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително, и др.) и мерките и тяхната ефективност (невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките, други). За ефикасността на защитата на детето и положението му, значение имат още: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно – създаване на пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, или нарушаване на режима на детето; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. ВКС, включително настоящия съдебен състав, последователно поддържа становището, че във всеки спор, свързан с определяне на отношенията родители-деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификата на конкретния случай, имащи значение за създаването на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношенията между детето и неотглеждащия го родител, като висшият критерий, обуславящ решението, е интересът на детето да получи това общуване, топлина, подкрепа и насърчение от родителя, комуто не е възложено да упражнява родителските права, които детето би получило в случай, че живее заедно с този родител, с отчитане на особеностите на всяка конкретна житейска ситуация. Принципно, между детето и неотглеждащия родител следва да се осигурява по-широка възможност за контакт, като детето бъде насърчавано от отглеждащия го родител да поддържа подобен контакт, освен в случаите, когато животът или здравето му във всеки аспект, или възпитанието му не се поставят под заплаха от поведението на неотглеждащия го родител. Необходимо е да се подчертае, че предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите не лишава другия от родителските права и задължения, нито е форма на наказание или негативна оценка като цяло за родителския капацитет на непредпочетения родител; общуването с детето задоволява вътрешната потребност на родителя да участва в оформянето му като личност чрез подкрепа, предаване на опит и родова памет, включително чрез вграждането му в разширения семеен кръг, но основната цел на общуването на детето с всеки от родителите е да се способстват неговото правилно възпитание и развитие като личност. Законът не определя начин и форма на осъществяване на лични отношения между родителите и децата извън общото посочване (чл. 59, ал. 3 СК), че при определяне на режима на личните отношения се определят период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време; съдебната практика в тази насока може да служи като ориентир, но не и като ограничение във времеви, пространствен, технологичен и всеки друг порядък, стига интересът на детето да е такъв и възможностите на съответния родител да позволяват осъществяването на конкретния вид контакт. За осъществяването на пълноценен контакт на детето с неотглеждащия родител, без съмнение е необходимо и съдействието на отглеждащия родител, като ползата от личните отношения има превес над търпените в тази връзка неудобства.
Касационната жалба е основателна.
Налице са достатъчно основания да се приеме, че определените със съдебно решение, отразило споразумение между родителите, мерки за лични отношения между бащата и детето М., не са съобразени с нуждите и интересите на детето. Детето е навлязло във възраст, в която предвид учебните му занимания, се налага да смени средата, приятелите, задълженията си, дневния режим и пр., и при тази смяна ще има още по-голяма нужда от подкрепа и модел на поведение от страна на бащата. Определените до този момент мерки очевидно не посрещат тази нужда. Аргумент за отхвърляне на искането за промяна в мерките за лични контакти не може да се черпи от заболяването на детето, доколкото то израства и липсват доказателства за наложителността майката непрекъснато да е до него, за да може да предотвратява или да се справя с пристъпите на астма, при наличието на медикаментозна терапия, успешно действала до сега.
Макар правилно съдът да съобразява, че е възможно възникването както на обичайни, така и на непредвидени ситуации, отнасящи се до възможностите, здравословното състояние и желанието на детето да общува с неотглеждащия го родител, неправилно, особено за случаи като разглеждания – при липса на сътрудничество между родителите във връзка с поддържането на лични контакти на детето с неотглеждащия го родител, е обобщено, че не е удачно детайлното и почасово определяне на режима на лични контакти. Когато единият или двамата родители не полагат усилия да надмогват личните си противоречия и неприязън, правото на детето да поддържа лични отношения не може да се използва като инструмент за въздействие и подчиняване на другия. В такава ситуация по-подробното времево и пространствено определяне на режима на лични контакти способства за установяване на основаните на конкретните обстоятелства разумни граници на дължимо поведение на всички лица, въвлечени в процеса на осъществяването на личните контакти на детето с родителите. Възникналите непредвидени ситуации във връзка с възможността на детето да осъществи контакт с другия родител, както и на такива обстоятелства от страна на бащата, следва да бъдат навременно и добросъвестно съобщавани на съответния родител; такова уведомяване е израз на грижа за опазване правата и интересите на детето.
Представените социални доклади очертават и двамата родители като загрижени за добруването на детето; и двамата родители по професия са педагози. Липсват данни за действия и нагласи от страна на бащата, които реално или потенциално да могат да поставят под заплаха физическото, психическо, емоционално и социално развитие на детето, когато то е при него. Съобщеният случай за неприлагане на медикаментозна терапия за заболяване на детето е единичен и не е съпроводен с възникнали каквито и да е негативни последици; надлежното и добросъвестно обясняване на необходимостта детето да приема съответните медикаменти ще предпостави и правилно посрещане на нуждите му. Детето е в процес на опознаване на бащата и на изграждане на емоционални връзки с него; между майката и детето съществува привързаност, доверие и тя гарантира сигурността на детето. И двамата родители разполагат с жилищни условия, подходящи за отглеждане на дете. Детето е във възраст, която предполага то да може да бъде откъсвано от майката за по-продължителен период от време, без да се налага нейната непосредствена грижа и контрол; неговата възраст обаче налага и съобразяване с образователните му ангажименти при определянето на режима на лични контакти. Разстоянието между местоживеенето на бащата и местоживеенето на майката, при която е определено детето да живее, изисква продължително пътуване за осъществяване на личните отношения с бащата.
Като се вземе предвид необходимостта детето да прекарва достатъчно време с бащата, включително по време на установените официални религиозни празници, и налагащото се продължително пътуване до местоживеенето на бащата, то подходящо е детето да бъде с бащата за Коледа на всяка нечетна календарна година за времето от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч. на 26 декември, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. В., и връщано на същото място, и за Великденските празници на всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. В., и връщано на същото място. Този режим, освен нужното време за общуване на детето с бащата, ще даде възможност то да се запознае и с родовите традиции за съответния празник, което ще спомогне за формиране на идентичността му, основана и на родови корени.
Необосновано съдът приема, че определеният от първата инстанция период от пролетната ученическа ваканция за контакти с бащата е неподходящ за детето и не зачита нуждите, интересите и желанията на детето, а единствено е съобразен с желанията на бащата. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Петдневен период от пролетната ваканция, определена от министерството на образованието и науката, който бащата и детето да прекарват заедно, е съобразен с училищните задължения на детето, и дава възможност и на двамата родители да организират времето така, че пълноценно и ползотворно да употребят поравно разделеното време на ваканцията за общуването на детето с всеки от тях, за да може детето да изгради хармонични отношения с всеки от родителите си при наличието на достатъчно време за почивка, забавления и съжителство в ежедневието. Нуждите и интересите на детето в настоящата му възраст налагат то да пребивава по-продължително време в компанията на баща си, отколкото до момента, а изразено негово желание в противна насока не се обективира от данните по делото. Детето следва да бъде взимано в 10:00 ч. на първия ден от пролетната ваканция, и връщано в 18:00 ч. на петия ден от ваканцията.
Неправилно съдът приема, че неприемливо и ограничаващо времето и задълженията на майката, а и вероятно и трудно изпълнимо предвид задълженията й, е да оказва съдействие за контакт по скайп – в съвременния свят контакт по скайп не се нуждае от такова точно и определено по график осъществяване. Заключението на съда се аргументира под условието да е налична добра воля от страна на родителите и детето, която да предполага, че контактите може да бъдат осъществявани в удобно за тях време, но такава добра воля в случая не се установява. В практиката си ВКС вече е имал случай да отбележи (сравни решение № 51 по гр.д. № 4092/2017 г., IV г.о.), че на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя, под чиито постоянни грижи е детето. В процесния случай и предвид учебните ангажименти на детето, е подходящо да се определи времето от 18:00 ч. до 19:00 ч. в дните вторник и събота, в които майката ще му дължи съдействие при нужда да осъществява контакт чрез комуникационните технологии с бащата. Казаното не следва да се тълкува като ограничаване на контактите по описания начин единствено и само до посочените дни; майката следва да съдейства на детето в тази посока във всеки момент, в който детето изпита необходимост да говори с бащата.
Установените по делото обстоятелства карат съда да отбележи следното: в разглеждания случай между родителите на детето М. не само че не съществува сътрудничество за осъществяването на личните отношения на детето с бащата, а родителите използват различни средства, включително намеса на правоохранителните органи, за да предотвратят пълноценното осъществяване на необходимите контакти, или да принудят другия родител да осъществява правата си не съобразно постигнатото между родителите споразумение, а по други правила. В процеса на противоборство между родителите са въвлечени и лица от близкия им семеен кръг. В сложилите се взаимоотношения родителите, независимо, че са педагози, изобщо не държат сметка за въздействието, което враждебните им прояви имат върху детето и неговото развитие като личност. Истинската грижа за правилното развитие на детето налага родителите да преустановят манифестираната конфронтация, да възстановят комуникацията помежду си поне на базово ниво с оглед съобщаването на важни за детето данни, и да минимизират влиянието върху отношенията им, оказвано от трети лица. Родителите дължат на себе си трезва преценка за причините за конфликта помежду им, както и за отражението му върху детето, и при нужда следва да потърсят квалифицирана професионална помощ за справяне със ситуацията. Родителите следва да положат всяка възможна грижа детето да изгради правилно и здравословно отношение към другия родител, включително чрез поддържане на контакти между бащата и детето и извън строго определения по съдебен ред режим.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 113 от 27 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 400/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Видин, в обжалваните му части, с които е потвърдено решение № 242 от 20 юни 2019 г., постановено по гр.д. № 2644/2018 г. по описа на районния съд в гр. Видин, за изменение на определения с решение № 39 от 19 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 141/2016 г. по описа на районния съд в гр. Кула, режим на лични отношения между З. П. К. и детето М. З. К., родено на 19.11.2014 г., в частта, с която е постановено бащата да има право да взима детето през един от празниците Коледа или Великден годишно, за два дни от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на следващия ден, с преспиване, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. В., в частта, с която е отменено първоинстанционното решене, по силата на което бащата да има право да взима детето при себе си през първите пет дни от пролетната ваканция, определена от министерството на образованието и науката, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката, съответно – връщано по местоживеенето й, както и в частта, с която е отменено постановеното от първата инстанция, че бащата има право на комуникация с детето чрез връзка по „скайп“, „вайбър“ или мобилен телефон всеки понеделник, сряда и събота, когато детето не е при него, за времето от 18 до 19 часа, за което майката следва да оказва съдействие на малолетния и на другия родител, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Бащата З. П. К. има право да взима при себе си детето М. за Коледа на всяка нечетна календарна година за времето от 10:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч. на 26 декември, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. В., и връщано на същото място, и за Великденските празници на всяка четна календарна година за времето от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на Велики понеделник, като детето бъде взимано от бащата по местоживеенето на майката А. Е. И., с адрес в [населено място], обл. Видин, и връщано на същото място;
Бащата З. П. К. има право да взима при себе си детето М. за първите пет дена от пролетната ваканция, определена от министерството на образованието и науката, като детето бъде взимано в 10:00 ч. на първия ден от пролетната ваканция от бащата по местоживеенето на майката, и връщано в 18:00 ч. на петия ден от ваканцията от бащата по местоживеенето на майката;
Бащата З. П. К. има право да осъществява контакт чрез комуникационните технологии с детето М., когато детето не е при него, във времето от 18:00 ч. до 19:00 ч. в дните вторник и събота, в които майката ще дължи на детето съдействие при нужда.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: