1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №112 Гр. София, 12.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3124 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., чрез адв. Е. Л. - Т., срещу въззивно решение № 241 от 20.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 422/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 6/02.01.2019 г. по гр.д.№ 10700/2018 г. на Варненския районен съд, упражняването на родителските права по отношение на децата М. – на 14 г. и Волен – на 10 г., са предоставени на бащата А. В. Х.; определено е местоживеенето им при него; на майката е определен режим на лични контакти, включващ престой на децата през първите две седмици от всеки месец и по график – за ваканции и празници. Жалбоподателката е осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на 150 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна. За допускането на касационния контрол в изложението си към жалбата касаторката се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3-ро ГПК. Сочи за обуславящи следните въпроси: 1) следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на обстоятелствата посочени в чл.59, ал. 4 СК и т.2 от ППВС №1/1974 г. при преценката на кой родител следва да се предостави упражняването на родителските права; може ли единствено полът и възрастта на децата да са определящи за решаването на въпроса за родителските права - твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с приетото по т. 2 от ППВС №1/1974 г. и с практиката на ВКС - решение № 39/09.03.2018 г. по гр.д. № 3857/2017 г., IV г.о., реш. по гр.д. №2537/2013 г., IV г.о., реш. по гр.д. № 5475/2014 г., IV г.о.; 2) при неизясненост на делото от фактическа страна и с оглед най-добрия интерес на децата, длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, касаещи родителския капацитет, отговорността и възможностите на всеки от родителите - твърди се противоречие с т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК; 3) от значение ли са фактори като социалната среда, условията, в които ще се отглеждат децата и новото семейство на родителя, претендиращ за родителските права - сочи се противоречие с решение № 244/23.10.2018 г. по гр.д. № 1434/2018 г., IV г.о.; 4) при оценката на материалните възможности на родителя, претендиращ родителските права, от значение ли са трудовата заетост и източниците му на доходи. Ответникът по жалбата - А. В. Х., чрез адв. Д. Ч., поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. и за неоснователност на жалбата. РДСП - В. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Варненският окръжен съд е приел, че след раздялата на бившите съпрузи основните грижи за възпитанието и отглеждането на децата е поето от бащата, докато майката многократно отсъствала във връзка със свои лични и професионални ангажименти, а впоследствие се изнесла под наем в друго жилище. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, социалните доклади, заявеното от страните и децата при изслушването им по реда на чл. 59, ал.6 СК, съдът е счел, че и двамата родители разполагат с необходимите качества, материални възможности и жилищни условия да отглеждат и възпитават децата си, че връзката им с момчетата е еднакво силна и емоционално стабилна. Посочено е, че бащата разполага с повече свободно време /напуснал е семейната фирма, но родителите му го подпомагат с достатъчно средства за издръжка/, за да се грижи за децата, а може да разчита и на помощ от страна на родителите си и на жената, с която живее. Жилището, в което живее бащата и новото му семейство, е голямо и с достатъчно самостоятелни стаи за всички членове на семейството, в което ще се отглеждат общо пет деца. Майката живее в по-малко жилище, работи, учи, близките й са починали и при възникване на ангажимент, разчита бащата да й окаже помощ в грижите за децата. Отношенията на децата и с двамата им родители са нормални, близки, никой не създава пречки или трудности за контактите помежду им. За да предостави упражняването на родителските права на бащата, определяйки режим на лични отношения с майката през първите две седмици на всеки месец с преспиване, въззивният съд е счел, че бащата е по - подходящият родител с оглед интересите, потребностите, пола и възрастта на децата. Посочил е, че при решаването на спор за упражняване на родителски права, съдът следва да съобразява освен примерно изброените обстоятелства в чл. 59, ал. 4 СК и в ППВС № 1/1974 г., но и всички други обстоятелства, относими към интереса на детето във всеки отделен случай. Отбелязано е, че в действащия СК (2009 г.) е предвидена възможност родителите по общо съгласие да решат въпросите относно отглеждането и възпитанието на непълнолетните си деца, вкл. за съвместно упражняване на родителските права, което споразумение подлежи на одобрение от съда, а при липса на такова въпросите се решават от съда. Прието е, че в случая всеки от родителите иска да му се предостави упражняването на родителските права, същевременно - не възразява децата имат възможно най-пълноценни контакти с другия родител, поради което е определил режим на лични отношения по две седмици престой при всеки от двамата родители и със съответния график за ваканциите и празничните дни. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия и третия от изведените въпроси. Въззивното решение следва да се допусне за проверка за противоречие с приетото по т.2 от ППВС №1/1974 г., т.2 от ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и посочените от касаторката решения на състави на ВКС. Останалите въпроси визират необосноваността на съдебния акт по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което следва да бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 241 от 20.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 422/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателката М. А. Х., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., както и че при неизпълнение на указанията в посочения срок, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото - прекратено. В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване или на съдията-докладчик за прекратяване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: