Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр.София , 17 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1048/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимия Н. И. К. чрез защитника му – адв. В. П., срещу въззивно решение № 105 от 04.06.2015г. по внохд № 77/2015г. на Варненски апелативен съд, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 24 от 29.09.2014г., постановена по нохд № 113/2014г. по описа на Силистренски окръжен съд, подсъдимият Н. И. К. е признат за виновен в това, че на 21.02.2014г. в землището на [населено място], /област/, в местност с координати № /номер/, /номер/, в непосредствена близост до недвижим имот с № /номер/, с площ 68,956 дка, чрез използване на технически средства – металотърсач, две лопати и брадва, без съответното разрешение е търсил археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба от 5000лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години и шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от подсъдимия К. чрез неговия защитник. С решение № 105 от 04.06.2015г. по внохд № 77/2015г. на Варненски апелативен съд, присъда присъда № 24 от 29.09.2014г., постановена по нохд № 113/2014г. по описа на Силистренски окръжен съд, е била изменена в частта относно наложените наказания, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия е определено наказание десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитатален срок от три години. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че възприетата фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. Излагат се доводи за това, че осъждането почива на предположения, че при формиране на фактическите изводи е ценена оперативна информация, както и недопустими „характеристични данни“. Навеждат се възражения за това, че не е установено по безспорен и несъмнен начин дали местопроизшествието се намира в територията на археологически обект, като се оспорва приетото по делото експертно заключение. Посочва се, че обекта на деянието е останал неизяснен, което е довело до неустановяване на всички фактически обстоятелства от значение за съставомерността на деянието. Твърди се недоказаност на обвинението по безспорен и несъмнен начин. При тези доводи се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на алтернативност – за оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че мястото на осъществяване на деянието е точно локализирано и то представлява археологически обект, като подсъдимият е заварен в него с работещ металотърсач. Обосновава, че действията на подс. К. от обективна и субективна страна реализират състава на престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Подс. Н. К. не участва лично и не се представлява в касационното производство. Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. В. П., е депозирал писмена молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба и направените в нея искания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от подсъдимия касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, понеже преценката дали такива нарушения са допуснати или не, е пряко свързана с проверката на законосъобразността на съдебния акт. Оплакванията в касационната жалба са свързани с твърдени пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища и в недопустимо обосноваване на фактическите изводи въз основа на предположения. Едновременно с това се твърди неподкрепеност на възприетата фактическа обстановка от доказателствата по делото, което на практика съставлява оплакване на необоснованост на съдебния акт. Необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, поради което на доводите в подкрепа на това оплакване не следва да бъде даван отговор. С оглед на наведените съображения в жалбата, проверката на касационната инстанция следва да се ограничи до това, дали са спазени правилата за събиране и оценка на доказателствата, дали е ясно проследим и правилен процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, дали решаващите изводи не почиват на недопустими предположения. Инстанционните съдилища са възприели за установени фактите, предявени на подс. К. чрез формулирането им в обстоятелствената част на обвинителния акт и по реда на изменение на обвинението по чл. 287 от НПК, като е изменена обстоятелствената му част с конкретизация на точното място на извършване на деянието. Въззивният съд, като е съобразил оспорването на фактите с жалбата, с която е бил сезиран, е провел допълнително съдебно следствие, като е назначил и приел допълнителна съдебно археологическа експертиза и по този начин е допълнил доказателствената съвкупност, за да постигне необходимото изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Фактическите обстоятелства, които и двете съдебни инстанции са приели за установени, и които са включени в предмета на доказване и са пряко обосноваващи преценката за съставомерността на деянието, извършено от подс. К., са няколко основни групи. Това са обстоятелствата за мястото, където е осъществявал съответни действия подсъдимият, за това, какви са характеристиките на това място, какво е било конкретно поведение е имал подс. К. и какви средства е ползвал. Инстанционните съдилища аргументирано са кредитирали показанията на свидетелите Г. и Г. като последователни, логични и кореспондиращи помежду си, като въз основа на тези гласни доказателствени средства, преценени и във връзка с удостовереното в протокола за оглед /л. 3 и сл. от ДП/ досежно мястото на събитието и измерените чрез техническо средство координати, са изведени обстоятелствата къде се е намирал подс. К. и какви действия е извършвал. Несъмнено от посочените доказателствени източници е установено, че на място с конкретно посочени в съдебните актове координати в землището на [населено място], /област/ в изкоп със следи от прясно изкопаване, подсъдимият е боравел с металотърсач, насочен към земята, с поставени на ушите слушалки, като до изкопа са се намирали две лопати и в близост – брадва. От посочените свидетелски показания, както и от удостовереното в протокола за оглед съдилищата правилно са възприели, че подс. К. е имал в себе си фрагмент от предмет, изработен от олово с неправилна форма и фрагмент от бронз, наподобяващ трапец. Данните от протокола за претърсване и изземване в жилището на подсъдимия /л. 17 и сл. от ДП/, според които там са намери и иззети редица предмети – фрагмент от мозайка, пет сферични тела, осем фрагменти от олово, метални пластини и др., правилно са били ценени като косвено подкрепящи изводите за насочеността на действията на подсъдимия – търсене на археологически обекти. В тази връзка, по отношение на предметите, намерени у подсъдимия и в дома му, експертното заключение е, че тези предмети нямат културна или научна стойност, поради това, че са фрагментирани, но някои тези предмети имат според вещото лице имат датировка 18-19 век, а друг е фрагментиран античен съд. По-нататък, въззивният съд аргументирано е възприел заключението на допълнителната съдебно археологическа експертиза, прието в хода на въззивното съдебно следствие, което на практика е доразвило заключението, прието от първоинстанционния съд. Без основание е оспорването в касационната жалба на експертното заключение, тъй като няма съмнение в обосноваността, пълнотата и компетентността му. Въз основа на това заключение правилно е прието от въззивния съд, че мястото на изкопа, в който е извършвал действия с металотърсач подсъдимият, се е намирало в границите на археологически обект – ранен римски землен лагер. Доводите в касационната жалба за това, че не е било безспорно изяснено, дали местопроизшествието се намирало на територията на археологически обект, са лишени от основание, понеже установените координати на мястото посредством съответна техника, отразени в протокола за оглед, според експертното заключение несъмнено попадат в територията на археологически обект – ранен римски лагер. Този извод не е разколебан от различия в сочените от вещото лице топоними на местността, понеже различията са били обяснени от вещото лице, а най-същественото е че, мястото на изкопа, където е боравел с металотърсач подсъдимият, е прецизно определено с надеждни технически срества чрез замерване на координати. Претенцията в жалбата за това, че не е била назначена тройна експертиза, разширена като състав от специалисти, е изцяло формална, защото не се сочи необходимост от специални знания за изясняване на конкретни въпроси, които да са останали неизяснени, а и не са налице основания за съмнение в компетентността и пълнотата на експертното заключение, обсъдено в доказателствената съвкупност. Поради изложеното, тезата, развита в касационната жалба за обосноваване на фактическите изводи от решаващите съдилища въз основа на предположения, е лишена от основание. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изведени въз основа на анализ на валидно събрани доказателства, като в съдебните актове на инстанционните съдилища е обективиран процесът на формиране на вътрешното им убеждение, при който не е налице нарушаване на правилата на формалната логика. В касационната жалба се оспорва възприемането от въззивния съд в доказателствената съвкупност на приложената на л. 50 от ДП характеристика и на показанията на св. Г. по отношение на твърденията му, че с подсъдимия, като „криминален контингент“ са провеждани мероприятия във връзка с иманярство. Не е имало пречка посочената характеристика да бъде ценена, понеже съставлява писмен документ, подписан от посочения в него автор, като в тази насока съображенията в решението са верни. Друг е въпросът дали посоченото в писмения документ, че подс. К. се „занимава с иманярство“ съставлява доказателствен факт, въз основа на който е могло да се правят изводи за обстоятелствата от кръга на предмета на доказване. Това твърдение в писмения документ, както и заявеното от свидетеля Г., че подсъдимият е включен в криминалния контингент, доколкото съставляват общо твърдение, неподкрепено с конкретни факти, както и не е ясен източникът на тази информация, не следва да бъдат ценени в подкрепа на изводите за конкретните факти на осъществяване на деянието. Независимо от обсъждането на посочените доказателствени източници от въззивния съд, въз основа на тях в посочената им част не са направени фактически изводи, така че, не е налице обосноваване на фактически изводи въз основа на недопустими доказателствени източници, каквато претенция се съдържа в касационната жалба. Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намери за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и не са налице основания за удовлетворяване на искането на жалбоподателя за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Липсата на пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища сочи, че не може да бъде поставена под съмнение правилността на възприетата от тях фактическа обстановка. При правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си подс. Н. К. е реализирал състава на престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С атакуваното въззивно решение материалният закон е приложен правилно, понеже обективираните действия на подс. К. осъществяват изпълнителното деяние на престъплението – подсъдимият без съответно разрешение е търсил археологически обекти, като е налице и по-тежката квалификация – използване на технически средства. В изкопа с правоъгълна форма с пресни следи от копане, до който са се намирали лопати, подс. К. е извършвал действия по търсене на обекти с включен металотърсач, с поставени на ушите слушалки. Обективно установените обстоятелства за това, че мястото, където е осъществявал посочените действия подсъдимият, съставлява археологически обект – ранен римски лагер, като той е добре разпознаваем като такъв, понеже теренът е зает от изкопи и повърхността е покрита с фрагментирана битова и строителна керамика, за това, че намерените в подсъдимия и в дома му предмети са от археологическо естество, недвусмислено сочат, че действията на К. са такива за търсене на археологически обекти и следователно съставляват съставоремно поведение, при липса на изискуемо разрешение. Чрез обективираното поведение на подсъдимия правилно е изведен и прекия умисъл за извършване на деянието. Оспорването на приложението на материалния закон в жалбата е свързано с липсата на безспорна установеност на обекта, в който е осъществявал действията си подсъдимият – на неговия вид, характеристики и териториален обхват. Това оспорване е лишено от основание, защото експертното заключение, съобразявайки установените чрез технически средство конкретни координати на мястото, е категорично, че К. е извършвал действията с металодетектор в прасно изкопан изкоп именно на територията на археологически обект, който е иднидивуализиран като ранен римски лагер. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за оправдаване на подс. К. в хипотезата на чл. 24, ал.1, т 1 от НПК, поради което претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъмия не може да бъде удовлетворена. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от подс. Н. К. чрез защитника му за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 105 от 04.06.2015г., постановено по внохд № 77/2015г. на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.