Р Е Ш Е Н И Е
№145/2017 год.
гр. София, 11.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 4166 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Сметна палата на Република България за отмяна на влязлото в сила Решение № 689/ 04.04.2016 г. по гр. д. № 4574/14 г. на Софийския апелативен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 30.06.2014 г., постановено по гр. д. № 12051/11 г. на Софийския градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС на Д. Й. М., Е. Т., П. Б. и И. З. против Сметната палата, вместо което е постановено уважаване на същите чрез осъждане на ответника Сметна палата на РБ да заплати, както следва: на Д. Й. М.- сумата 75 208 лв., на Е. Т.- 75 208 лв., на П. Б. и И. З.- общо 37 604 лв., представляващи обезщетение за лишаването им от възможността да ползват собствените им идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ административна сграда в [населено място], [улица] периода 01.01.2008 г.- 14.09.2011 г. В молбата се поддържа, че след постановяване на въззивното решение са били открити нови писмени доказателства от значение за спора, а именно Нказателно постановление № 7000/ 18.11.2009 г., присъда по нак.дело № 1612/1950 г. на Софийския окръжен съд, ПМС № 311 от 22.05.1953 г. /необнародвано/ и Окръжно от 24.09.1980 г. относно одържавяване на недвижими имоти, собственост на чуждестранни лица, владени от изпълнителните комитети на народните съвети. По отношение на посочените документи се посочва, че същите са част от поддържана при Областния управител на [населено място] преписка, по която ищците са били обезщетени по реда на ЗОСОИ с идеални части от процесния имот, при което документите са релевантни при преценка на законосъобразността на административните актове, на които се основават претенциите на ищците като съсобственици на имота. Същевременно в молбата се заявява, че пропускът за попълване на доказателствения материал по делото с тези документи не се дължи на проявена от молителя небрежност, а на недобросъвестното поведение на трето лице- Областния управител на [населено място], който не е изпълнил указанията на съда за изпращане на реституционната преписка в цялост.
Ответниците по молбата за отмяна- Д. Й. М., Е. Т., П. Б. и И. З. оспорват същата и молят за отхвърлянето й, като поддържат, че представените от молителя писмени доказателства не са „новооткрити” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а същевременно са без значение по отношение на релевантните за спора факти.
Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, са уважени предявените от Д. Й. М., Е. Т., П. Б. и И. З. против Сметна палата на РБ субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС- за присъждане в полза на ищците на обезщетение за лишаването им от възможността да ползват идеалните си части от съсобствения с ответника недвижим имот, представляващ административна сграда на [улица] [населено място], за периода от 01.01.2008 г. до 14.09.2011 г. В мотивите си Софийският апелативен съд е приел, че ищците са наследници по закон на Й. М. М., като в това им качество по реда на ЗОСОИ са били обезщетени със съсобственост в описаната сграда, изградена в отчуждения от наследодателя им на основание ЗОЕГПНС имот, за което е била издадена Заповед № РД-21-488/ 29.06.2000 г. на Областния управител на Област С., като с последваща Заповед № РД-23-201/ 07.03.2001 г. делът им в съсобствеността е бил определен на 6,67% ид.ч. Със Заповед № РД-02-14-1139/ 17.06.2009 г. на МРРБ отстъпените в обезщетение идеални части от процесния имот са били отписани от актовите книги за държавна собственост, по молба на наследниците на Й. М. М.. Релевираните от ответника възражения за незаконосъобразност на индивидуалните административни актове, от които произтичат собственическите права на ищците, са отхвърлени като неоснователни. Като е взето предвид, че съсобственият между страните имот е ползван изключително от ответника Сметна палата на РБ, е формиран решаващ правен извод, че на основание чл.31, ал.2 ЗС последният дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която ги е лишил съобразно притежаваните от тях квоти в общността, считано от датата на писмената покана.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдяните от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителят не установява извинителни причини, поради които не е ангажирал представените нови доказателства преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Твърдението, че документите са част от преписката, изпратена от Областния управител на Област С. до СГС на 23.02.2012 г., не е подкрепено с каквито и да са доказателства, както и поначало не може да се приеме, че е „новооткрито доказателство” документ, намиращ се на съхранение в държавно ведомство, откъдето страната може да се снабди с него при проява на необходимата активност. Независимо от това, документите не са в състояние да се отразят на правилността на изводите на съда по същество относно валидността на административните актове за обезщетяване на ищците по ЗОСОИ, доколкото не са относими към фактите от значение за спора. От събраните по делото доказателства може да се направи обоснования извод, че притежаваният от наследодателя на ищците недвижим имот на [улица], на ъгъла с [улица], е бил отчужден на основание ЗОЕГПНС /А. № 3474 от 05.08.1949 г./, и следователно същият попада в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗОСОИ във връзка с чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Нещо повече- дори и условно да се приеме, че имотът на Й. М., конфискуван в полза на държавата по силата на представеното в настоящото производство Наказателно постановление № 7000/ 18.11.1949 г., е идентичен с имота, чието одържавяване е основание за обезщетяването на ищците със съсобственост в процесната административна сграда по реда на ЗОСОИ, то доколкото одържавените имоти на основание Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино, въз основа на който е издадено наказателното постановление, са включени в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, а следователно- и на чл.2, ал.1 ЗОСОИ, този документ не е в състояние да се отрази на материалноправната легитимация на страните по спора, тъй като не обуславя извода за незаконосъобразност на административните актове по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, от които произтичат собственическите права на ищците.
Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Сметна палата на Република България за отмяна на влязлото в сила Решение № 689/ 04.04.2016 г. по гр. д. № 4574/14 г. на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |