Р Е Ш Е Н И Е №.50045 гр. София,12.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№483 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. А. срещу решение №202 от 25.11.2021 г. по т.д.№699/2021 г. на АС Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 25 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане, потвърдено е решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 25 500 лв. до сумата от 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските пред двете инстанции. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд, след като е приел за основателна претенцията на ищцата, в нарушение на принципа на справедливост е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в изключително нисък размер, без да обсъди и съобрази всички обективно съществуващи факти и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. Ответникът по касация „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не заявява становище. С определение №50075 от 16.02.2023 г., решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, е установил, че от раждането си, починалият на 19 годишна възраст М. А. е живял със своето семейство и своята баба – ищцата В. А., в нейния имот. Приел е, че неговите родители са работели в чужбина, но не от неговата 4-годишна възраст, а от четири години преди смъртта му, като през този четиригодишен период бабата е осъществявала непосредствени грижи за внука, докато родителите са били на работа в Д., което не е било непрекъснато, тъй като те са се връщали периодично. Счел е, че е видно от показанията на свидетелката А. – майка на починалия, че между нея и ищцата е налице отчуждение, но това не е основание да не се дава вяра на показанията й относно периода на отсъствието им с нейния съпруг за работа в Д.. При тези обстоятелства е намерил, че между ищцата и нейния внук, починал в резултат на ПТП /причинено виновно от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното застрахователно дружество/, са налице отношения, които се отличават с близост над обичайната между баба и внук, тъй като той от раждането си е живял със семейството си и с нея в нейния имот и в последните четири години от живота му, поради отсъствието на родителите за значителни периоди от време за работата им в чужбина, баба му преимуществено е осъществявала непосредствените грижи за него в ежедневието и връзката й с внука й е била по-силна, близка до родителската. В този смисъл е достигнал до извод, че е справедливо при условията на чл.52 от ЗЗД определяне на обезщетение за ищцата, но не в определения от окръжния съд размер 25 500 лв., който е завишен и не е съобразен с обстоятелството, че връзката между бабата и внука е била по-силна само за последния период от 4 години, а в размер на 10 000 лв. По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. възрастта на починалия към момента на произшествието – 19 години, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, факта, че пострадалият и ищцата са живеели в едно домакинство, силната емоционална привързаност между ищцата и починалия й внук, заемал пълноценно място в живота й, както и промяната в здравословното и емоционално състояние на ищцата, в резултат на процесния деликт и причинената й душевна болка, мъка и страдание от загубата, а така също и предвид застрахователните лимити към момента на ПТП, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените от ищцата неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. О. А., възлиза на сумата от 50 000 лв. В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която след частична отмяна на решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 25 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която е потвърдено решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 25 500 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане, като „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата допълнително сумата от 40 000 лв. С оглед изхода на спора, въззивното решение следва да се отмени и в частта, отменяща първоинстанционното решение, с което „ДЗИ-Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата над 996 лв. до 1554 лв. с ДДС, възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА и в частта, с която В. А. А. е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разликата над сумата от 85 лв. до сумата от 239.21 лв., разноски пред въззивния съд. В останалата обжалвана част, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. На основание чл.38, ал.2 от ЗА „ДЗИ-Общо застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П. К. допълнително сумата от 776 лв. с вкл. ДДС, възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция и сумата от 1334 лв. с вкл. ДДС, възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред въззивния съд. На основание чл.78, ал.1 от ГПК от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В. А. А. сумата от 4480 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ДЗИ-Общо застраховане“ АД дължи заплащане по сметка на ОС Стара Загора на сумата от 1600 лв. държавна такса, а по сметка на ВКС, на сумата от 800 лв., държавна такса. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №202 от 25.11.2021 г. по т.д.№699/2021 г. на АС Пловдив: в частта му, с която след частична отмяна на решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 25 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане; в частта му, с която е потвърдено решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 25 500 лв. до сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане; в частта му, с която е отменено решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата над 996 лв. до 1554 лв. с ДДС, възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА и в частта му, с която В. А. А. е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разликата над сумата от 85 лв. до сумата от 239.21 лв., разноски пред въззивния съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД[ЕИК] да заплати на В. А. А. ЕГН [ЕГН]: на основание чл.432, ал.1 от КЗ, допълнително сумата от 40 000 лв. /разликата между присъдените 10 000 лв. до сумата от 50 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 4480 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД[ЕИК] да заплати на адвокат П. К. от САК, [населено място], [улица], ап.9, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, допълнително сумите от 776 лв. с вкл. ДДС, възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция и от 1334 лв. с вкл. ДДС, възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред въззивния съд. ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД[ЕИК] да заплати по сметка на ОС Стара Загора, държавна такса в размер на още 1600 лв., а по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 800 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №202 от 25.11.2021 г. по т.д.№699/2021 г. на АС Пловдив: в частта му, с която е потвърдено решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане; в частта му, с която е потвърдено решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г. в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адвоката П. К. сумата от 996 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за първата инстанция; в частта му, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на АС Пловдив сумата от 400 лв., държавна такса за първата инстанция; в частта му, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата от 996 лв., с ДДС, адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за въззивния съд и в частта му, с която В. А. А. е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 85 лв., разноски пред въззивния съд. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.